— Отведи ме оттук! Искам да прекарам остатъка от нощта в молитви!
Тя се олюляваше и доня Крус се видя принудена да я подкрепя. Циганката имаше най-отзивчивото сърчице на света, но изобщо не споделяше отвращението на дружката си. За нея това беше същият Париж, за който някога бе мечтала.
— Хайде, ела! — рече тя, докато, възползувайки се от едно кратко затишие, Шаверни със сълзи на очи молеше да му позволят да обясни положението си.
На слизане по стълбите, доня Крус каза:
— Трябва да печелим време, сестрице. Преструвай се на покорна и разчитай на мен! По-скоро сама ще се оженя за този Шаверни, отколкото да те изоставя в неволя!
— Наистина ли би го сторила за мен? — извика Орор в порив на простодушна признателност.
— Боже мой, разбира се! Хайде, помоли се, щом от това ти става по-леко. Ще дойда да те видя веднага, щом успея да се измъкна.
И палавата доня Крус безгрижно изприпка обратно по стълбата, вдигнала в ръка чашата си с шампанско.
— Вярно, друго е да те принуждават… — промърмори тя. — С този Шаверни човек рискува да прекара живота си в смях.
Пред вратата на будоара, доня Крус се спря и се ослуша. Малкият маркиз тъкмо се възмущаваше:
— Но нали ми обещахте, че ще мога да ви обясня положението си?
— Никога! Шаверни злоупотребява с нашето положение! Вън Шаверни!
— Господа — обади се Навай, — без друго трябва да нападнем. Малката се подиграва с нас!
Точно този момент избра и доня Крус, за да отвори вратата. Весела и усмихната, тя се появи на прага с високо вдигната в ръка чаша.
Гръмнаха бурни и продължителни ръкопляскания.
— Хайде, господа, повече бодрост! — извика тя като протегна празната си чаша. — Нима наистина си мислите, че вдигате шум?
— Стараем се — каза Ориол.
— Вие сте просто едни окаяни кресльовци! — заяви доня Крус, изпразвайки чашата си на един дъх. — Не се чувате дори зад тази врата!
— Възможно ли е? — ревнаха сконфузени нашите безделници.
А те си въобразяваха, че са способни да попречат на цял Париж да спи.
Шаверни с възхищение съзерцаваше доня Крус.
— Прелестна! — прошепна той. — Божествена!
Ориол понечи да повтори тези думи, защото му се струваха красиви, но Нивел се събуди и го ощипа до кръв.
— Я по-добре си дръжте езика зад зъбите! — посъветва го тя. Той се опита да се измъкне, но дъщерята на Мисисипи се вкопчи в ръкава му.
— Една синя глоба! — отсече тя.
Ориол извади портфейла си и й връчи една нова-новеничка акция, докато Нивел си тананикаше:
Междувременно доня Крус търсеше с поглед Гърбавия. Някакво вътрешно чувство й подсказваше, че въпреки грубите си обноски, този човек беше неин таен съюзник. Тук обаче нямаше кого да попита и опитвайки се да разбере да не би Гърбавия да е излязъл заедно с Гонзаг, тя полюбопитствува:
— Но къде е негово височество?
— Каретата му току-що се върна — отговори влизащият в този момент Пейрол. — Негово височество дава разпорежданията си.
— За цигуларите, без никакво съмнение! — додаде Сидализ.
— Наистина ли ще танцуваме? — извика циганката, цялата пламнала от удоволствие.
Дебоа и Фльори презрително я изгледаха.
— Още помня времето — превзето рече Нивел, — когато идвахме тук и винаги намирахме по нещичко под чиниите си. — Тя вдигна чинията си и продължи: — Нищо! Дори и просено зрънце! Ах, милички, Регентството е в упадък!
— Регентството овехтява — подкрепи я Сидализ.
— Регентството вехне! Та щеше ли Гонзаг да обеднее, ако имахме по две-три синички за десерт?
— Какво е това „синички“? — попита доня Крус.
Човек трудно би могъл да намери подходящи думи, за да опише всеобщото изумление! Представете си една вечеря в Позлатения дом145, но вечеря в наши дни, на която присъствуват професионални танцьорки и също толкова професионални мошеници, и представете си, че някоя от тези дами не знае що е ценни книжа. Невъзможно, нали? Е, също толкова неправдоподобна беше и наивността на доня Крус.
Шаверни припряно забърника в джоба си, където се намираше зестрата, и като сграбчи дузина акции, ги пъхна в ръката на циганката.
— Благодаря — каза тя. — Господин дьо Гонзаг ще ви ги върне. — После разстла акциите пред Нивел и другите и с очарователна изисканост добави: — Госпожи, ето ви десерта.
Госпожите прибраха акциите и заявиха, че малката е просто непоносима.
— Хайде, хайде! — продължи доня Крус. — Не трябва негово височество да ни намира заспали. За здравето на господин маркиз дьо Шаверни! Чашата ви, маркизе!
Той протегна чашата си и тежко въздъхна.
— Внимавайте, сега ще ни обясни положението си!
— Да, но не на вас — отвърна Шаверни. — Този път за слушател искам само очарователната доня Крус. Вие не сте достойни да ме разберете!
— И въпреки това всичко е много просто — прекъсна го Нивел. — Вие сте в положението на пиян човек.
Всички прихнаха, а дебелият Ориол едва не се задуши от смях.
— По дяволите! — изруга маркизът и счупи чашата си в масата. — Нима сред вас ще се намери някой достатъчно дързък, за да ми се подиграва? Не, доня Крус, не се шегувам! Тук вие сте като небесна звезда, заблудила се сред панаирджийски фенери!
Думите му предизвикаха бурното възмущение на дамите.
— Прекалено силно! — каза Ориол. — Прекалено силно, бога ми!
— Ти да мълчиш! — сряза го Шаверни. — Сравнението може да засегне само фенерите. Впрочем, аз не говоря на вас. Призовавам господин Пейрол да прекрати непристойните ви крясъци, като ви уверявам, че той ми е харесал само веднъж в живота си: когато висеше на закачалката. Така му прилягаше! — За миг той без да ще дори изпадна в умиление, добавяйки със сълзи на очи: — Ах, чудесно му прилягаше, кълна се! Но да се върнем на моето положение… — сепна се той като взе ръцете на доня Крус в своите.
— Знам го на пръсти, господин маркиз — прекъсна го циганката. — Тази нощ вие ще се ожените за една очарователна жена.
— Очарователна ли? — живо се заинтересува хорът.
— Да, очарователна — повтори доня Крус, — Млада, остроумна, добра и нямаща дори понятие от вашите „синички“.
— Ето, тъй се тъкмят епиграми! — подхвърли Нивел.
— Качвате се на една пощенска карета — обърна се отново доня Крус към Шаверни, — отвличате жена си…
— Ах, де това да бяхте вие, прелестно дете! — прекъсна я малкият маркиз.
Доня Крус напълни чашата му догоре.
