— Господа — заяви Шаверни преди да отпие, — доня Крус току-що ми разясни моето положение, и то много по-добре, отколкото аз сам бих го сторил. Положението ми е приказно.
— Пийте по-добре! — разсмя се циганката.
— Позволете ми преди това да споделя една мисъл, която отдавна зрее в мен.
— Да я чуем! Да чуем мисълта на Шаверни! Той стана и като зае поза на оратор, подхвана:
— Господа, вижте колко много незаети столове. Този тук принадлежи на братовчед ми Гонзаг, този е на Гърбавия и доскоро и двата бяха заети. Но този?
Той сочеше креслото, намиращо се точно срещу креслото на Гонзаг. И действително, от началото на вечерята до този момент там не беше сядал никой.
— Ето какво имам на ум — продължи Шаверни. — Искам това кресло да се заеме, искам в него да седне младоженката!
— Правилно! Правилно! — развикаха, се наоколо. — Мъдра мисъл, Шаверни! Младоженката! Младоженката!
Доня Крус понечи да хване ръката на младия маркиз, но вече нищо не бе в състояние да отклони вниманието му.
— По дяволите! — изсумтя той, крепейки се за масата с безредно разпиляна по лицето му коса. — Че какво пък, да не би да съм пиян!
— Пийте и мълчете! — прошепна доня Крус на ухото му.
— На драго сърце ще си пийна, хубавице моя неземна… И бог ми е свидетел, че много искам да си пийна, но не искам да мълча. Искането ми е напълно основателно и произтича от моето положение. Искам младоженката, защото… Ей, вие там, слушайте, де…
— Слушайте! Слушайте! Той е прекрасен като бога на красноречието!
За да каже това, Нивел най-сетне се беше събудила окончателно.
Шаверни удари с юмрук по масата и се развика още по-силно:
— Казвам ви аз, че е нелепо, нелепо е…
— Браво, Шаверни! Чудесно, Шаверни!
— Нелепо е, казвам, да се оставя празно място…
— Чудесно! Чудесно! Браво, Шаверни!
Всички присъствуващи ръкопляскаха. Малкият маркиз полагаше отчаяни усилия, за да следва мисълта си.
— Защото едно място се оставя празно — завърши той, вкопчвайки се в покривката, — само ако не чакаме никого.
И точно в момента, когато гръм от аплодисменти щеше да посрещне това изстрадано умозаключение, на вратата се появи Гонзаг и каза:
— Така е братовчеде, но ние чакаме някого.
VIII. Праскова и букет
Лицето на негово височество принц дьо Гонзаг им се стори сериозно, дори загрижено. Всички оставиха чашите си върху масата и усмивките до една се стопиха.
— Братовчеде — хлъцна падналият обратно в креслото си Шаверни, — чаках ви… за да си поговорим малко за моето положение.
Гонзаг се приближи до масата и издърпа от ръката му чашата, която маркизът тъкмо надигаше.
— Стига си пил! — сухо го сряза той.
— И таз добра! — възнегодува Шаверни.
Гонзаг запокити чашата през прозореца и повтори:
— Стига си пил!
Маркизът го изгледа с широко отворени от почуда очи. Сътрапезниците насядаха по местата си. Вече върху не едно и две лица бледността бе изместила жизнерадостните багри на начеващото опиянение. Споходила ги бе една и съща тревожна мисъл, която, при все че от началото на празненството най- грижливо я бяха заобикаляли, през цялото време бе витала във въздуха. И ето че обезпокоеният вид на Гонзаг я накара отново да им напомни за себе си.
Пейрол се опита да се промъкне до господаря си, но доня Крус го изпревари.
— Моля ви, ваше височество, само една думичка! — каза тя.
Гонзаг и целуна ръка и двамата се отдръпнаха настрана.
— Какво ли означава това? — прошепна Нивел.
— По всичко личи, че ще останем без цигулари — добави Сидализ.
— Не ще да се е разорил — подхвърли Дебоа, — Гонзаг е прекалено богат.
— Какво ли не става по света! — промърмори Нивел.
Господата дори не дадоха ухо на този разговор. Повечето от тях се бяха вторачили в покривката и като че ли напрегнато размишляваха. Единствен Шаверни пееше някаква популярна песничка и нехаеше за мрачното безпокойство, сковало изведнъж целия салон. Ориол изсумтя в ухото на Пейрол:
— Да не би вестите да са лоши?
Довереникът му обърна гръб.
— Ориол! — провикна се Нивел.
Дебелият посредник тутакси се подчини на заповедта и дъщерята на Мисисипи му нареди:
— Когато принцът свърши с малката, ще идете да му кажете, че искаме цигулари!
— Но… — понечи да възрази Ориол.
— Млък! Ще идете, щом аз го искам!
Принцът обаче още не беше свършил и колкото по-дълго продължаваше мълчанието, толкова повече се засилваше усещането за безпокойство и униние. От непринуденото веселие, опитало се да се издигне до висотата на оргия, не беше останал и помен. И ако читателят наистина е повярвал, че нашите герои се веселяха от все сърце, то значи не сме били никак убедителни. Те просто бяха направили всичко, което бе по силите им. Виното бе поотпуснало гласовете и зачервило лицата, но тревогата дори за миг не бе заглушена от гръмкия смях на пресиленото веселие щом, за да не остане дори следа от цялото това привидно буйство, бе достатъчно Гонзаг само да смръщи вежди. Това, което дебелият Ориол бе изказал гласно, сега го мислеха всички: вестите бяха лоши.
Гонзаг повторно целуна ръка на доня Крус и с бащински тон попита:
— Имате ли ми доверие?
— Разбира се, ваше височество — отвърна циганката, вперила в него умолителен поглед, — но тя е единствената ми приятелка, тя е моя сестра!
— Не мога да ви откажа нищо, мило дете. Знайте, че каквото и да се случи, след час тя ще бъде свободна.
— Наистина ли, ваше височество? — извика доня Крус и цяла засия от радост. — Позволете ми тогава да й съобщя щастливата новина!
— Не, не сега! Останете! Предадохте ли й моето желание?
— За сватбата ли? О, разбира се, но тя е възмутена до дъното на душата си.
— Ваше височество — смутолеви Ориол, когото един заповеднически жест на Нивел беше привел в движение, — простете за безпокойството, но дамите настояват за цигулари.
— Оставете ме на мира! — рече Гонзаг, отстранявайки го с ръка.
— Не ще и дума, станало е нещо! — промърмори Нивел.
Гонзаг стисна ръцете на доня Крус в своите и продължи:
— Няма да ви кажа нищо повече от това: искаше ми се да спася оногова, когото тя обича.
— Но, ваше височество — извика доня Крус, — ако благоволите да ми обясните каква полза би имал от тази сватба господин дьо Лагардер, аз тутакси ще предам думите ви на бедната Орор.
— Това е просто факт — прекъсна я Гонзаг, — и аз нищо повече не мога да добавя към твърдението си. Или си мислите, че имам власт над събитията? Във всеки случай, обещавам ви, че няма да прибягвам до принуда.
Той понечи да се отдалечи, но доня Крус го задържа.
