той. — И таз добра! Та булката е неподходящо облечена! Ами аз, по дяволите, просто срам да го хване човек! Не съм сресан, пък и маншетите ми са измачкани. Къде е булчинската премяна, дяволите да го вземат?! — продължаваше да се възмущава Гърбавия. — Да не би пък да ми се е счуло, че се говори за сватбени дарове, госпожици?
Още не се доизрекъл, Нивел и Сидализ бяха вече в съседния будоар, откъдето скоро се появиха с булчинската премяна. Доня Крус веднага пое тоалета на Орор под свое ръководство.
— По-бързо! — подканяше тя. — Нощта преваля, а трябва да отпразнуваме и сватбата!
— Ще вземат май да ти развалят магията, гръбльо! — обади се Навай.
В една ръка Езоп II държеше огледало, а в другата — гребен.
— Скъпа моя хубавице — рече той на Дебоа, вместо да отговори, — я ме посреши отзад! — После се обърна към Навай и продължи: — Тя ми принадлежи така, както вие, дечица мили, принадлежите на господин дьо Гонзаг, или по-скоро на амбициите си. Тя ми принадлежи така, както любезният господин Ориол принадлежи на суетата си, красавицата Нивел — на алчността си, а всички вие — на най-големия си недостатък! Фльори, мила, вържете отново корделата ми, моля!
— Готово! — каза в този момент метр Гриво-старши. — Можете да се подписвате.
— Вписахте ли имената на младоженците? — попита Гонзаг.
— Не ги знам — отвърна нотариусът.
— Как е името ти, друже? — обърна се принцът към Гърбавия.
— Вие просто подпишете, ваше височество — усмихна се Езоп II. — Подпишете и вие, господа, тъй като, надявам се, ще ми окажете тази чест. А колкото до името ми, то аз сам ще го напиша, тъй като е доста необичайно и ще ви разсмее.
— Всъщност как, по дяволите, ли се казва? — възкликна Навай.
— Вие подпишете, подпишете! Ваше височество, много бих искал да получа вашите маншети като сватбен подарък.
Гонзаг веднага откопча дантелените си маншети и му ги подхвърли. После се приближи до масата, за да подпише. Господата се мъчеха от отгатнат името на Гърбавия.
— Не се и опитвайте — каза той, закопчавайки маншетите на принца, — никога няма да се досетите. Господин дьо Навай, вие имате прекрасна везана кърпичка!
Навай тутакси му я даде. Всеки поиска да добави по нещо към тоалета му: кой игла, кой тока или кордела. Той безропотно приемаше прищевките им, любувайки се сам на себе си в огледалото. Междувременно господата един подир друг се подписваха. Името на Гонзаг беше начело.
— Я идете да видите дали жена ми е готова! — нареди Гърбавия на Шоази, който тъкмо го гиздеше с едно жабо от малинска дантела.
— Невестата! Ето я и невестата! — чуха се в същия миг викове. На прага на будоара се появи Орор, облечена в бяла сватбена премяна и забола в косата си символичния портокалов цвят. Тя бе ослепително красива, но бледото и лице запазваше онази странна неподвижност, която я караше да прилича по-скоро на очарователна статуя. Тя все още бе под въздействието на магията.
В салона се разнесе възхитен шепот. Когато погледите най-сетне се откъснаха от нея, за да се преместят върху Гърбавия, видяха го възторжено да пляска с ръце и да повтаря:
— Дявол да го вземе, та аз съм имал красива жена! Хайде, чаровнице, наш ред е да подпишем!
И той издърпа ръката й от ръцете на доня Крус, която я подкрепяше. Всички очакваха поне жест на отвращение, но Орор съвършено безропотно го последва. Обръщайки се, за да се приближи до масата, където метр Гриво-старши беше накарал всички да се подпишат, очите му срещнаха погледа на Кокардас- младши, който току-що бе влязъл заедно с приятеля си Паспоал. Езоп II му намигна и с бърз, едва доловим жест докосна хълбока си. Очевидно Кокардас го разбра, тъй като тутакси се изпречи на пътя му и извика:
— По дяволите! На тоалета на тоя вагабонтин му липсва нещо.
— Но какво? Какво? — разнесоха се удивени гласове.
— Какво, наистина? — също толкова наивно повтори Гърбавия.
— Гръм да ме порази! — отвърна гасконецът, — Но откога един благородник се жени без шпага?
Многоуважаемата аудитория начаса се отзова с възторжен вик:
— Вярно! Вярно! Да оправим грешката! Шпага, шпага за Гърбавия! Така ще бъде още по-смешен!
И докато Навай мереше рапирите на око, Езоп II превзето упорствуваше, мърморейки:
— Не съм свикнал. Само ще ме притеснява.
Измежду всички парадни шпаги имаше и една дълга и яка бойна рапира, принадлежаща на господин Пейрол, който никога не се шегуваше. Той доста неохотно позволи на Навай да я откачи от портупея му.
— Няма нужда! Няма нужда! — повтаряше Езоп II.
Със смях и шеги, гуляйджиите му препасаха шпагата. Кокардас и Паспоал отлично забелязаха, че в момента, когато докосна дръжката й, десницата му неволно и като че ли радостно трепна. Но това го забелязаха само те. Веднъж препасали му шпагата, Гърбавия престана да се противи. Какво да се прави, станалото — станало! Но висящото на кръста му оръжие ненадейно предизвика у него нов прилив на самонадеяност. Той започна да пристъпва важно, перчейки се при това толкова смешно, че всички избухнаха в неудържим смях. Хвърлиха се да го прегръщат; притискаха го, подмятаха го като кукла. Гърбавия имаше страхотен успех! Той незлобливо приемаше закачките им, но когато стигна до масата, заяви:
— Хайде, стига вече, цял ме изпомачкахте! И не притискайте жена ми тъй отблизо, моля! Оставете ме да си поема дъх, господа приятели мои, за да можем най-сетне да узаконим брачния договор.
Метр Гриво-старши седеше все така на масата, държейки перото си над договора.
— Вашите фамилни имена, моля — подхвана той, — малките ви имена, титли и място на раждане…
Гърбавия леко побутна с крак стола на секретар-нотариуса, който се извърна, за да го погледне.
— Вие подписахте ли? — попита го Езоп II.
— Разбира се — отвърна метр Гриво-старши.
— В такъв случай си вървете с мир, добри човече — рече Гърбавия и го изблъска от стола.
После важно се настани на мястото му. Присъствуващите отново прихнаха. Всичко, което отсега нататък правеше Гърбавия, беше повод за смях.
— Но защо, по дяволите, иска сам да впише името си? — полюбопитствува все пак Навай.
Пейрол тихичко разговаряше с Гонзаг, който току повдигаше рамене. Несъмнено довереникът на принца виждаше някаква причина за безпокойство в това, което ставаше тук. Гонзаг му се присмиваше и го наричаше страхливец.
— Ей сега ще видите! — отвърна Гърбавия на въпроса на Навай и с присъщия си пронизителен кикот, добави: — Да знаете само каква изненада съм ви приготвил! Ще видите, ще видите! Междувременно пийнете по-добре.
Веднага последваха съвета му. Чашите бяха напълнени. Със сигурна ръка и едър почерк, Гърбавия се захвана да попълва празните места върху договора.
— Мътните я взели тази шпага! — изруга той, опитвайки се да и намери по-подходящо място.
Нов взрив от смях последва думите му. Гърбавия все повече и повече се оплиташе в бойното си снаряжение. Човек би казал, че за него дългата шпага е по-скоро инструмент за мъчение.
— Ще подпише! — извикаха някои.
— Няма! — възразиха други.
Изкаран от търпение, Гърбавия измъкна шпагата от ножницата и я постави на масата пред себе си. Зрителите отново се разсмяха. Кокардас незабелязано стисна ръката на Паспоал и изсумтя:
— Господ да ни е на помощ! Лъкът е вече готов!
— Пази се от цигулките! — прошепна брат Паспоал.
Всеки момент стрелките на часовника щяха да посочат четири часа.
— Подпишете, госпожице — каза Гърбавия, подавайки перото на Орор.
За миг тя се поколеба; той я погледна в очите и промълви:
— Подпишете се с истинското си име, щом вече го знаете!
Орор се наведе над пергамента и се подписа. Всички видяха как надничащата иззад рамото й доня Крус
