трепна от удивление.
— Е, какво? — не се стърпяха любопитните. — Готово ли е? Възпирайки ги с жест, Гърбавия взе перото и на свой ред се подписа.
— Готово — рече той. — Елате да видите, има да се чудите!
Всички се втурнаха към масата. Гърбавия захвърли перото и с небрежен жест взе шпагата.
— Внимание! — прошепна Кокардас-младши.
— Готов съм! — отзова се решително брат Паспоал.
Първи стигнаха до масата Гонзаг и Пейрол, но едва прочели преамбулата на договора, те отстъпиха три крачки назад.
— Какво има? Името! Кажете името! — настояваха напиращите зад тях.
Гърбавия беше обещал да ги изненада и сдържа обещанието си. В един миг всички видяха как безформените му крака внезапно се изопнаха, как снагата му се издължи, а шпагата сякаш се срасна с десницата му.
— Гръм да ме порази дано! — избоботи Кокардас. — Къде-къде по-щури номера правеше в Двора на фонтаните немирникът му недей, когато беше малък!
Гърбавия се изправи в цял ръст и с рязко движение отхвърли назад косата си. Красива, благородна глава засия на широкоплещестата му, яка и грациозна снага.
— Елате и го прочетете! — каза той, обгръщайки с искрящ поглед стъписаната тълпа.
В същото време върхът на шпагата му се заби в подписа. Всички проследиха с поглед движението му и в салона гръмна едногласен вик, повтарящ едно-единствено име:
— Лагардер! Лагардер!
— Да, Лагардер! — повтори Анри. — Лагардер, който винаги се явява на уречената среща!
В първия миг на всеобщо изумление, той навярно би успял да си пробие път в нестройните редици на враговете си. Но Лагардер дори не помръдна. С една ръка той притискаше треперещата Орор към гърдите си, а в другата здраво стискаше шпагата. Кокардас и Паспоал, и двамата с голи рапири в ръце, стояха зад гърба му. Гонзаг на свой ред измъкна шпагата си. Приближените му до един го последваха. С една дума, бяха десет срещу един. Доня Крус понечи да се втурне между двата враждуващи лагера, но Пейрол я сграбчи през кръста и я издърпа встрани.
— Господа, този човек не трябва да излезе оттук! — процеди принцът през зъби с побелели устни. — Напред!
Навай, Hoce, Шоази, Жирон и другите благородници устремно се хвърлиха в атака. Лагардер дори не си беше направил труда да остави масата между себе си и своите неприятели. Без да изпуска Орор, той я прикри и зае гард. Кокардас и Паспоал защитаваха фланговете му.
— Хайде, гълъбче! — извика гасконецът. — Повече от шест месеца постим! Дръж се, мътните го взели!
— Аз съм тук! — извика Лагардер, нанасяйки първия удар. След няколко секунди, хората на Гонзаг отстъпиха. На пода в локва кръв останаха да лежат Жирон и Албре.
Лагардер и двамината юначаги, невредими и неподвижни като статуи, очакваха втория сблъсък.
— Господин дьо Гонзаг — каза Лагардер, — вие се опитахте да устроите пародия на венчавка. Тя обаче е действителна, бранният договор носи вашия собствен подпис.
— Напред! Напред! — извика принцът, задъхвайки се от ярост.
Този път той лично поведе свещения си батальон в атака. Стенният часовник отброи пет часа. Внезапно отвън долетя силен шум, после по вратата се посипаха кънтящи удари и нечий глас извика:
— В името на краля!
Необичайна гледка представляваше салонът, където оргията навсякъде бе оставила своя отпечатък. Масата бе все така отрупана с ястия и полупразни бутилки. Тук-там обърнати чаши наслагваха широки винени петна върху кървавите пръски на битката. В дъното, близо до будоара, където доскоро се намираха сватбените дарове, а сега, ни жив — ни умрял, се криеше метр Гриво-старши, безмълвна и неподвижна стоеше групата на Лагардер, Орор и двамината учители по фехтовка. В средата на салона, спрени в устрема си от вика: „В името на краля!“, Гонзаг и хората му с ужас гледаха входната врата. Обезумелите от страх жени се криеха по всички ъгли.
Между двете групи, в локва с тъмночервен цвят лежаха два трупа.
Несъмнено онези, които в тази среднощна доба чукаха на вратата на принц дьо Гонзаг, не се и надяваха, че ще им отворят веднага. Това бяха гвардейците и приставите от Шатле, които видяхме първо в двора на двореца на Ламоаньон, а сетне и в гробището „Сен Маглоар“. Те предварително бяха взели всички необходими мерки. След три последователни подканвания, вратата беше изкъртена. В салона нахлу тропотът на войнишки ботуши. Студ прониза Гонзаг до мозъка на костите. Възмездието ли идеше за него?
— Господа — каза той, прибирайки шпагата си в ножницата, — човек не се противи на хората на краля. — Но едва чуто добави: — Ако не е наложително!
На прага се появи гвардейският капитан Бодон дьо Боагийо и повтори:
— Господа, в името на краля!
После хладно се поклони на принц дьо Гонзаг и се отдръпна, за да стори път на войниците си. Приставите на свой ред влязоха в салона.
— Но какво означава това, господине? — попита Гонзаг.
Боагийо погледна двата трупа върху паркета, после групата, съставена от Лагардер и неговите двамина храбреци, които продължаваха да стоят с голи шпаги в ръце.
— По дяволите! — промърмори той. — Вярно казваха, че бил несравним воин! Принце — обърна се той към Гонзаг, — тази нощ съм на заповедите на вашата съпруга, принцесата.
— Да не би моята съпруга, принцесата…? — започна гневно Гонзаг, но не успя да довърши.
На прага на свой ред се бе появила вдовицата на Ньовер. Тя отново бе в траурните си одежди. При вида на жените, на своеобразните картини, покриващи лампериите на салона, и разнородните следи, свидетелствуващи за оргията и разигралата се след нея битка, принцесата рязко спусна воала си.
— Не идвам заради вас, господине — обърна се тя към съпруга си, после се приближи до Лагардер и продължи: — Господин дьо Лагардер, двайсет и четиричасовият срок изтече. Вашите съдии ви чакат. Предайте шпагата си!
— И тази жена е моята майка! — промълви Орор и закри лицето си с ръце.
— Господа — обърна се принцесата към гвардейците, — изпълнете дълга си!
Лагардер хвърли шпагата си в нозете на Бодон дьо Боагийо. Безмълвни, Гонзаг и хората му не помръдваха. Когато Бодон дьо Боагийо посочи на Лагардер вратата, той пристъпи към принцеса дьо Гонзаг, продължавайки да държи Орор за ръка.
— Госпожо — каза той, — преди малко рискувах живота си, за да защитя вашата дъщеря.
— Моята дъщеря! — повтори принцесата и гласът й трепна.
— Той лъже! — обади се Гонзаг.
Лагардер дори не обърна внимание на оскърблението.
— Поисках двайсет и четири часа, за да ви върна госпожица дьо Ньовер — бавно произнесе той, извисил гордо чело над ласкатели и войници. — Двайсет и четвъртият час удари. Ето госпожица дьо Ньовер!
Ледените ръце на майката и дъщерята се докоснаха. Принцесата разтвори обятия и Орор с ридания се хвърли на гърдите й. В очите на Лагардер блеснаха сълзи.
— Закриляйте я, госпожо — промълви той, полагайки усилия да потисне мъчителното си безпокойство. — Обичайте я, тя има вече единствено вас!
Орор се отскубна от прегръдките на майка си и се спусна към него, но Лагардер нежно я отблъсна.
— Сбогом, Орор — прошепна той. — Нашият годеж бе краткотраен. Запазете този договор, който ви прави моя съпруга пред хората така, както от снощи станахте моя съпруга пред бога. Госпожа принцесата ще ви прости този неподходящ брак с един мъртвец.
Той за сетен път целуна ръка на младата девойка, дълбоко се поклони на принцесата и отправяйки се към вратата, каза:
— Отведете ме пред моите съдници!
