променят, ако прекарват твърде дълго в наша близост. Започнали да ни избягват и така сме се превърнали в отхвърлени. Нашето племе живеело поколения наред необезпокоявано в голямата яма, която Меетор изкопал за нас. Само избрани можели да напускат района на нашето племе, за да търгуват в околните селища. Тези надарени трябвало да се закълнат, че няма да използват дарбата си в присъствието на хора.
— Така е било редно — потвърди Аруула. — Защо не сте продължили и занапред да се придържате към това правило?
— Защото се родил Бендраке! — каза рязко момчето, преди да продължи: — От всички надарени той притежава най-големите способности, които някога са съществували. Силата му е толкова голяма, че мнозина го смятат за Зигваан, който ще ни заведе скоро в редиците на Меетор, а може би дори и до Вудан. Бендраке от години вече е на мнение, че е наш дълг да използваме по-добре дара на боговете. Само ако подчиним ненадарените, ще получим просветление и ще бъдем приети сред войнството на Меетор.
Аруула размисли за миг дали да не разкаже на ентусиазираното момче, че нейното племе също смяташе Маддракс за Зигваан. Но не искаше да прекъсва словоизлиянията на Арак. Въпреки това се запита какво би станало, ако и Маддракс беше злоупотребил с властта си като този обзет от мегаломания вожд.
— Преди две луни Бендраке наложи в племенния съвет да потеглим към равнината, за да покорим жителите на околните села — продължи да обяснява Арак. — Благодарение на нашата дарба успяхме да подчиним на волята си няколко села. Но хората се връщаха много по-назад в развитието си, отколкото предполагахме. Мозъците на тези маймуночовеци са толкова примитивни, че вече никой не може да ги озаптява. Само Бендраке може да ги държи под контрол. Ако не беше той, тук робите не биха се разхождали така мирно.
Изведнъж гласът на Арак се снижи в някакъв шепот.
— Баща ми смята, че постоянният контакт с тези примитивни духове въздейства на Бендраке. През последните седмици той ставаше все по-брутален и непредсказуем. Затова избягахме. Но ти видя как си изпатихме.
— Вината за това си е ваша — отвърна сурово Аруула. — Та хората се променят само поради това, че им налагате волята си! Ако се държите нормално, никой няма да се превърне в такъв мутирал звяр!
— Но дарбата ни е дадено от боговете право — протестира възмутено Арак. Обаче под укорния поглед на варварката фасонът му бързо се смачка. Замислено се почеса по главата и отговори: — Вероятно имаш право. Но е трудно да се разделиш със старите си привички, особено, ако са толкова удобни. Ти никога ли не си използвала дарбата си, за да направиш живота си по-лесен?
— Сигурно — призна Аруула. — Но за щастие дарбата ми не е достатъчно силна, за да мога истински да злоупотребявам с нея. При вас нещата са други. Трябва да се отклоните от пътя на Бендраке, инак рано или късно това ще ви докара нещастие.
Арак поклати тъжно глава, като погледна към семейството си, което тъкмо влизаше в стария си дом.
— След като безславно се върнахме обратно, скоро никой няма да се изправи срещу Бендраке — предсказа той.
Аруула кимна.
В този момент й стана ясно, че трябва да бяга с Маддракс колкото е възможно по-скоро. Противно на надеждата й в това селище нямаше лек за него. Затова беше най-добре да го освободи от вредното влияние на надарените.
В крайна сметка Маддракс се беше превърнал в маймуночовек, защото не искаше да придружи отхвърлените. Затова Борк го подчини на духовния си контрол и така отприщи регресивното му развитие.
След като фамилията на Арак стигна до племето си, Маддракс — или онова, в което се беше превърнал — седеше оставен без внимание до джипа. Ако тя помъкнеше със себе си русия скимар, може би все още съществуваше някакъв шанс! Може би той щеше отново да се върне към първоначалния си вид, ако не е изложен на вредното влияние на Борк!
Ала когато Аруула видя тъпия поглед, с който Маддракс се беше вторачил в праха пред ботушите си, надеждите й се изпариха във въздуха. Но сега не биваше да губи кураж, а трябваше да действа.
— Сигурно вече липсваш на родителите си — обърна се тя към Арак. — Най-добре иди при тях. Ще те посетя по-късно, когато намеря квартира за себе си и за Маддракс.
Момчето, изглежда, се досещаше какво възнамеряваше да прави тя. Ако тъй или иначе не го четеше в мислите й, вероятно това беше изписано на лицето й.
— Надявам се, някога да се видим отново — прошепна той тъжно, преди да си тръгне.
Аруула трескаво заобиколи джипа и улови за ръка апатичния Маддракс.
— Хайде, ела — прошепна тя. — Трябва да изчезваме оттук.
Русият скимар само я погледна неразбиращ и изгрухтя.
Аруула се опита след това да използва вътрешната си дарба, за да му заповяда да се качи в джипа. Маддракс само поклати глава и отново изгрухтя.
Силите на Аруула далеч не бяха толкова големи, колкото тези на отхвърлените. Следователно не й оставаше нищо друго, освен отново да го дърпа за ръката и да го тика към мястото до шофьора.
Маддракс се противеше недоволен.
— Ела де, не се превземай — тихо го ругаеше, докато се притискаше към него, за да го накара да върви.
Изведнъж уродливото му тяло се раздвижи, но не така, както се беше надявала Аруула. С грухтене вдигна ръце и започна да барабани по гърдите си. При това се озъби и я погледна агресивно.
Аруула тихо изруга. Нервно се огледа дали някой от стоящите наоколо не е забелязал шумното държание на спътника й. Тогава съгледа сенките на трима мъже, които се изправиха заплашително пред нея.
Борк ехидно й се хилеше.
— Сигурно не си си помислила, че сме те забравили?
Бендраке седеше унесен върху черния си трон от благородно дърво. Мислите му кръжаха все около красивата варварка, която беше видял навън. Най-сетне ново лице в обкръжението му, а при това и красиво!
Вождът познаваше достатъчно добре жените от своя народ и онези, които искаше да има, вече бяха споделили постелята му. В крайна сметка съответната спътница се радваше на престижа, че е първата дама на племето. Затова би могъл да си избере всяка, която пожелае — също и онези, които бяха здраво обвързани с брак.
Но на Бендраке жените от неговия народ му бяха скучни. Нужно му беше нещо ново — някакво предизвикателство. И всичко това олицетворяваше Аруула, която дори дръзна да му се противопостави.
Естествено за него щеше да е шега работа да прекърши съпротивата й и за дългите й коси да я замъкне в леглото си. Но това би било поведение на варварин — а той, напротив, беше вожд на надарените! При него жените идваха по собствена воля.
Но кой ли знаеше още колко време тази Аруула ще се превзема? Не искаше повече да я чака, искаше да я има веднага!
Докато Бендраке все още умуваше дали да излезе навън, за да доведе варварката насила, и ето, че Борк вече я избутваше през изградения в покрива вход. Тя с пружиниране се изправи на пода, докато Борк бързо заслиза по стълбата.
Когато Аруула беше доведена при него в момента на най-силното му желание, Бендраке разбра, че това е знак на Меетор! Не можеше да е някаква случайност, че тази красавица беше неуязвима за превръщането в някакъв грухтящ, покрит с козина звяр. Не, тя беше избрана от съдбата да властва заедно с него!
Шумове откъм покрива отклониха Бендраке от мислите му! Лицето на вожда се смръщи, когато видя, че Доран и Корак въведоха покрития с руса козина маймуночовек. Какво ли целеше Борк с това?
Без колебание Бендраке използва дарбата си, за да проникне в мислите на отцепника. Борк инстинктивно се опита да екранира духа си, но срещу превъзхождащата сила на вожда не успя да го направи.
За някакво мигновение душевността на Борк беше извадена навън. Бендраке успя да види колко много
