го презира неговият подчинен, но той отдавна го знаеше. Интересуваше го само какво се е случило преди малко. Жадно гълташе информация, докато Борк се съпротивляваше на замаяността в главата си.
Бендраке се обърна с хилене към варварката. В очите му припламна огънят на начеващата лудост, когато изръмжа:
— Тъй значи, предпочиташ да избягаш с този вонящ вързоп козина, вместо да заемеш мястото, което ти се предлага в моя световен ред? Мисля, че е време да си изясним отношенията.
Без да сваля поглед от варварката, главатарят посочи Доран и Корак.
— Вие двамата — заповяда им, — убийте този скимар!
Двамата мъже, към които се обърна, се поколебаха за момент, защото в края на краищата дължаха живота си на Маддракс. Но когато Бендраке им напомни с повелителния поглед на пламналите си очи, не се осмелиха повече да се противят. Мълчаливо извадиха тесните ножове, които носеха в коланите си. Тогава пристъпиха към апатичния скимар, който стоеше между тях без да помръдне.
Аруула не вярваше на очите си, когато чу от устата на вожда заповедта за убийството. Но като видя да проблясват острите ножове в ръцете на мъжете, нахвърли се с бесен рев върху лицето, което беше причина за бруталния терор, който цареше над това село.
Върху Бендраке.
Вождът само я погледна скучаещ, когато скочи срещу него с прострени напред ръце, за да ги впие в гърлото му. Още преди връхчетата на пръстите й да докоснат шията му, той я накара да почувства силата му.
Без външно напрежение събра силите си и ги запрати като светкавица в духа й!
Аруула изкрещя страдалчески, когато в черепа й трепна режещата болка. Замаяна се олюля назад. Тогава изведнъж почувства как някаква невидима сила я грабва и запраща в помещението.
Аруула протегна инстинктивно ръце, за да смекчи падането си, преди да се стовари върху някакъв дървен стол, който от удара се пръсна на парчета. Със стон се претърколи върху отломките. Цялото й тяло гореше, сякаш часове наред я бяха шибали с камшик. Невъзможно беше тази болка да се дължи само на падането.
Когато чу смеха на Бендраке, вече знаеше, че той именно непрекъснато подклажда горенето, докато накрая й се стори, че цялото й тяло е в пламъци.
Аруула отчаяно се бореше да потисне измъчения стон, защото не искаше да позволи още един триумф на този звяр в човешко тяло. Но болките ставаха все по-силни, сякаш я изгаряха жива.
Накрая вече не издържаше. От изтерзаните й устни се изтръгна болезнен вик.
Ако се беше надявала, че Бендраке ще намали мъченията, видя се излъгана. На вожда твърде много му харесваха мъките й, за да я остави на мира. Искаше да се наслади докрай на властта, която имаше над нея, и завинаги да й посочи мястото, което трябваше да заеме под него.
Аруула междувременно се беше отказала от гордостта си и крещеше с пълно гърло, за да не полудее от болка.
— Моля те, престани — чу се гласът на Корак. — Тя спаси живота на племенника ми!
Веднага след това Борк и Доран също се застъпиха за варварката, но Бендраке отвърна на молбите за милост само с пренебрежителен смях.
Не, съвсем не беше приключил с урока си. Мат следеше без видимо вълнение как Аруула беше запратена в другия край на помещението. Не чувстваше нито състрадание, нито любов към тази жена, защото празният му дух беше чужд на каквито и да било емоции, които излизаха извън границите на чистите инстинкти. Дори елементарните му желания бяха изтласкани от заповедите, които непрестанно го бомбардираха. „Ти нямаш собствена воля. Ти се подчиняваш, само на Бендраке и на племето на надарените…“
Но когато видя как Аруула измъчено се въргаляше по пода, вътре в него беше докосната някаква струна, за която смяташе, че е отдавна изгубена. Внезапно веригата на командите, която парализираше волята му, се разкъса.
„Това е Аруула, моята спътница. Някой й причинява мъка!“
По-нататък не можа да продължи мисълта си. Но това беше достатъчно. Яростта, която кипеше у него като нажежена лава, стори достатъчно място за агресивността му. Искаше да накаже мъжа, който изтезаваше спътницата му.
Гола омраза се надигна в жилите на Мат и разкъса магията. С животински рев се нахвърли върху Бендраке.
Вождът беше дотолкова зает да инквизира Аруула, че остана напълно изненадан от нападението на скимаря. Преди да успее да концентрира духовните си сили за отразяване на атаката, Матю вече беше го сграбчил за бялата ленена одежда и го беше блъснал в намиращия се зад него трон.
Бендраке усети как при удара в дървения ръб едно от ребрата му се счупи. Преди скимарят да успее да продължи да го държи в отбрана, Бендраке проникна в обраслия с козина врат и запрати болките от счупеното си ребро директно в мозъка на противника.
В кръвожадната си лудост помраченият дух на Мат не обърна внимание на пренесените със силата на мисълта болки. Фучащ от ярост, протегна лапи, за да смели лежащия под него вожд.
Тогава Бендраке усили стократно телепортираната енергия и я вкара директно в нервната система на скимаря. Мат отпусна с вой противника си и отскочи нагоре. Отчаяно тръскаше глава натам-насам, за да се отърве от адските мъки, които бушуваха в черепа му.
Бендраке не му даде никаква почивка, а немилостиво увеличи силата, с която въздействаше на непокорния маймуночовек. Вождът ровеше като с железни нокти в мозъчните гънки на скимаря, който беше разтърсен от неконтролирани гърчове.
Мат със задъхване се строполи на колене, докато горната част на тялото му потрепваше все по-силно. Кръв бликна от носа му и се разпръсна като ситен дъжд на пода пред него.
Доран и Корак се обърнаха ужасени, защото с право се опасяваха, че ей сега ще се пръсне черепът на нещастната жертва.
Бендраке, напротив, нададе вряскащ смях.
Манията за величие го обзе окончателно. Искаше тук и сега да направи такава демонстрация на сила, която завинаги да покаже на всеки член на племето, че няма да търпи никакви възражения.
И искаше да даде воля на своята кръвожадност.
Бендраке беше стигнал до такова разрушително опиянение, че съвсем не забеляза как Аруула се съвзе от атаката му.
С мъка се надигна от останките от стола. Когато видя, че Маддракс се бори със смъртта, жизнените й сили рязко се възвърнаха. Инстинктивно посегна към някакво парче дърво в краката си и скочи срещу Бендраке. Едва сега забеляза, че държи в пръстите си отчупен крак от стола, който едва ли можеше да се използва за бойно оръжие.
Тогава стигна до вожда, който продължаваше изцяло да се концентрира, за да усили още повече натиска върху черепа на Маддракс и, изглежда, изобщо не я забеляза.
Когато най-сетне нервно изви глава, беше твърде късно.
Аруула удари с разкъсания край на крака от стола и го заби в гърдите на вожда.
Точно там, където се намираше сърцето му! Бендраке с хъркане политна назад. Духовната му атака рязко спря. Втренчи объркан поглед в дървения клин, който стърчеше от горната част на тялото му. Бялата ленена одежда около прободеното място се оцвети в тъмночервено. Едва когато с все по-усилващия се кръвоизлив животът му го напускаше, изглежда, забеляза, че Аруула го е нападнала.
С луд вик, Бендраке скочи и се хвърли срещу противницата си. Макар и вече да беше на прага на смъртта, впи пръсти в раменете й и я събори на пода. Аруула инстинктивно го сграбчи за гърлото, за да го отърси от себе си, но смъртната агония вля на противника й още веднъж нечовешки сили.
Отчаяна, Аруула стисна веригата на амулета върху шията на Бендраке и я усука, за да го лиши от въздух, но вождът се бореше с неотслабващи сили и изглеждаше, че устоява на всичките й усилия. Едва след упорита борба пръстите му се свиха конвулсивно и изкривеното от лудостта лице се килна безжизнено настрана.
Сега най-сетне варварката успя да се освободи от хватката му. Тъкмо искаше да хвърли настрана разкъсаната верига, когато Маддракс дойде при нея със залитане и се строполи в обятията й. Хлипайки,
