Доктор Уилет също твърдеше, че детето е болно и че трябва да е било болно, преди да е напуснало Грейндж.
По този въпрос двамата с Милдред Тарнли водеха разгорещени спорове.
След като и двете страни се поуспокоиха, той призна, че е възможно симптомите да не са се били развили достатъчно, за да са привлекли вниманието на неподготвен наблюдател.
По това време в Грейндж положението ставаше все по-ужасно. Смъртта сякаш се бе настанила тук и по прозорците като че ли се бяха залепили сенките на траурните пера. Смелостта се огъна, неочаквано се появи отчаянието и настроението на госпожа Тарнли стана направо непоносимо. В такива случаи един ден изглежда много дълъг, а всъщност от заминаването на детето за Туайфорд бяха минали много дни. Лекарят изглежда се бе отчаял и мълчаливо прекарваше до леглото на пациентката си повече време от обичайното. Въпросите му бяха по-кратки и на тръгване не беше разговорлив като преди.
Милдред Тарнли вече си мислеше, че ударът е неизбежен и тайно се молеше, ако ще идва, да дойде по-скоро.
Бащата бе погребан само преди два месеца, майката се бе запътила без време към гроба, а детето също умираше! Прокълнато ли беше семейството? Що за катастрофа бе това?
Лекарят бе казал, че ще се върне покрай Грайс Мил. Вече беше тъмно и наближаваше седем часа. Том беше долу в ковачницата, Лили Доджър и Дулчибела бяха и двете горе, а Милдред беше съвсем сама в кухнята. Тази нощ се тревожеше за Алис повече, отколкото когато и да било.
През деня бе видяла изражението на лекаря, когато й бе казал, че ще се отбие отново на връщане от долчинката, а това ужасно я бе притеснило. Сега седеше сама в тъмната кухня, в плен на мрачни предчувствия и на ужасни фантазии.
Качи се горе до вратата на стаята на болната жена. По това време не можеше да се очаква никаква промяна и такава наистина нямаше. Отново слезе долу. Беше си втълпила, че болната ще умре тази нощ, затова ставаше все по-нервна, омръзна й да слуша бръмбарите мъртви часовници и да вижда савани на светлината на свещта.
— Чудя се защо господарят Хари не се отбива тук поне да попита дали снаха му е жива, или мъртва. Защо не идва и старият Уилет? Сигурно е надушил някъде хубава вечеря и сега се тъпче, сто на сто е така, докато горката госпожа се мъчи.
Милдред Тарнли не издържаше повече, затова излезе и тръгна по тъмния път към долината на Каруел съвсем наблизо, където стигна, тласкана от безполезността на нетърпението, за да провери дали не идва разсеяният лекар и да се ослуша за тропота от копитата на коня му.
Нищо не разведри разходката й в тъмното и самотната гледка надолу по пътя за Каруел и тя стоеше, загледана към мелницата на Грайс в далечината, докато и това не й омръзна и Милдред не се върна озадачена и огорчена обратно в Грейндж.
Когато влезе в двора, видя мъжка фигура да се приближава към нея от вратата на кухнята. За момент си помисли, че е лекарят, но не беше той.
— Божичко, кой е? — стреснато попита тя, но думите й прозвучаха гневно, докато стоеше до старата помпа.
— Какво, не ме ли позна, жено? — намусено попита Хари Феърфийлд. — Имам само няколко минути. Утре ще трябва да дойдеш с мен до Туайфорд.
— До Туайфорд ли?
— Да, до Туайфорд. И защо, за бога, си оставила вратата отворена? Влязох в кухнята и се качих по стълбите да те търся, дори почуках на вратата на Али. Май си превъртяла.
— Че от какво да се страхуваме тук, в Грейндж? По дяволите! Само от приличие пускаме резетата между една Коледа и следващата.
— Във вторник са намерили жена с прерязано гърло близо до Три Полардс, между Грейндж и Хадъртън. Ако искаш и тук да се случи, аз пет пари не давам. Ще дойда утре в осем да те взема.
— Детето болно ли е?
— Не е. Не беше добре, но се оправи. Ако изобщо това е детето.
— Какво искате да кажете, господарю Хари?
— Тази сутрин гледах детето и мътните да ме вземат, ако това е същото дете, което оставихме там.
— Защо, сър? Господарю Хари, какво става?
— Само казвам, че се съмнявам дали това е същото дете, затова трябва да дойдеш с мен и да погледнеш. Не казвай нито дума на никого, и аз си мълча. Ако се разприказваш, никога няма да успеем да разнищим тази история.
— Мили Боже! — възкликна Милдред, пребледня и силно се смръщи.
— Няма да оставам и не искам нищо за ядене. Не мога да се бавя сега, конят ми е вързан там, до кантара. Някакви съобщения за Уикфорд? Ще се отбия в къщата на Уилет.
— Така, така — повтори Милдред, все още вперила поглед в него и останала почти без дъх. — Грехът си е грях, независимо дали е таен или явен, и следва наказание. Бог има стъпала от вълна и ръце от желязо.
— Гледай в собствената си паница, жено. Май си се побъркала, нали? — каза Хари и гласът му внезапно прозвуча гневно.
— Бог да ни прости!
— Амин — каза Хари.
Настана пауза.
— Жените и глупаците само пречат — отново поде той. — Бог да ти е на помощ. За луди думи — глухи уши, така казват. Честна дума, и крава би се разсмяла, като си разбиеш главата в стената от инат, стига Бог да ти позволи.
— Утре ще дойда и ще видя детето — натъртено и намусена каза Милдред и плесна със слабите си ръце.
— Само това искам от теб. Хайде, какво нередно има? Прочисти си главата.
— Две неща не бива да гневят човека — каквото може да поправи и каквото не може — каза Милдред Тарнли. — Ще дойда с вас утре сутрин, господарю Хари.
— Поне това можем да направим. Как е Али?
— Според мен умира. Мисля, че ще издъхне, преди да пукне зората.
— Лоша работа — каза Хари.
— Какъвто й е късметът, както е отредил Бог. Аз нямам нищо против нея.
— Горкичката! — рече Хари.
— Обвинявам се, но какво мога да направя? Ако нещо се е случило с бебето… Горката жена! По-добре и тя да си отиде!
— Май здравата са те ритали по главата — отговори Хари и я стрелна с много лош поглед. — Странно мислите вие, жените. Много ви бива да увъртате. Не можеш ли да говориш направо, да изплюеш камъчето, та и аз да разбера и да ти отговоря направо като истински Феърфийлд, мътните да те вземат!
— Ще дойда с вас утре — нали това искате?
— Ето какво ще ти кажа. Ако си мислиш, че съм направил нещо на горкото бебе, значи си по-глупава и по-зла вещица, отколкото си мислех. Иска ми се горката Али да можеше да чуе, щях да се закълна на колене пред смъртния й одър и пред Господ, който ме е създал, че съм решен да се грижа за това момче, все едно е собственият ми син, докато успея да го отведа на сигурно място в Уайвърн. Не можеш ли да проумееш, жено, че целя единственото доброто на детето, когато те моля да дойдеш в Туайфорд с това поръчение?
— Сигурно е така, сигурно. Значи в осем часа, но се боя, че дотогава още един човек ще е предал Богу дух.
— Престани с глупостите, и ще ти простя, Милдред — каза той и протегна ръка. — И не се сърди, задето те поскастрих малко, такива сме си ние, Феърфийлд — малцина биха издържали да им държиш такъв тон. И не забравяй да заключиш вратите. Горката Али! Дано да издържи още малко! Утре точно в осем.
С тези думи Хари си тръгна.
Милдред остана загледана подире му известно време.
— Никога нищо не е наред в Грейндж — каза тя след малко с кратка и дълбока въздишка. — Нито е
