не ставай, седи и си почивай.
Жената махна с ръка, за да възпре опита на възрастната жена да стане.
— Е, скъпа, играй си така, че да те виждам, докато мама се върне — каза скованата от ревматизъм възрастна жена на малкото момиче — Не бутай този голям камък, не можеш да го отместиш, само ще счупиш красивото си гръбче, докато се мъчиш.
С тази и с други подобни заръки децата бяха оставени да си играят.
Момчето установи, че младата госпожица е доста властна, но му беше приятно да го командва и той се катереше по дърветата, за да откъсне любимите й ябълки, после се покатери по стената на градината, за да откъсне едно диво цвете и накрая тя каза:
— А сега ще играем на кегли. Кутията е ей там, подреди ги на пътеката. Да, точно така. Значи си играл. Кой те научи?
— Баба.
— Баба ти има ли кегли?
— Да, много по-големи от тези.
— Наистина ли? Значи баба ти е богата?
— Така мисля.
— Колкото мама ли?
— Градината й не е толкова голяма.
— Започвай. Ах, ах, улучи една. Кой играе най-добре?
— Том Ориндж. Майка ти познава ли Том Ориндж?
— Сигурно го познава. Дулчибела, мама познава ли Том Ориндж?
— Не, скъпа.
— Не, не го познава — повтори момиченцето. — Кой е той?
Какво, да не познават Том Ориндж! Как е възможно? И той се отпусна да разказва по тази прекрасна тема.
— Том Ориндж трябва да дойде на чай при мама. Ще й кажа да го покани — реши младата госпожица.
Продължиха да играят и да ръсят подобни умнотии, след това пиха чай и след около час момчето подтичваше по пътя към дома, внезапно обзето от тревожни опасения относно това доколко е било уместно да завързва това познанство без решението на бабчето си.
Благият глас и обичливата усмивка на бабчето го посрещнаха на вратата на къщата:
— Добре дошъл, скъпи мой. Къде беше, защо толкова късно се връщаш при бабчето си?
Прегърнаха се и се целунаха, а след това той й разказа какво се е случил и попита:
— Неправилно ли постъпих, бабче?
— Ни най-малко. Тази дама е много добра и много изискана, освен това е подходяща компания за теб. Както виждаш, познала е благородната кръв в чертите на лицето ти. Можеш да отидеш и утре вечер, както те е поканила, а и колкото пъти те покани след това. Приятелите ти не биха искали да си в компанията само на деца без образование и добри обноски — и кой може да ги вини, защото такива деца винаги се забъркват в неприятности, което пък е началото на лошия характер. А ти, скъпи мой, ще заминеш едва след три години, слава на Бога, в голямо училище, където учат само най-добрите деца.
Така това ново познанство се задълбочи и дамата с всяка изминала седмица проявяваше все по-силен интерес към приятното момче — толкова чувствително, щедро и интелигентно, — а той много често пиеше чай с новите си приятели.
ГЛАВА 59
СТАР ПОЗНАЙНИК
Сега ще опиша случилото се през една конкретна вечер, когато нашият млад приятел пиеше чай във фермата Станлейк, както се казваше всъщност старата къща, чиято градина описах на читателя.
Лек дъжд бе прогонил групата от градината и затова момчето и Ейми играеха на кегли в големия коридор, когато вратата се отвори, един джентълмен влезе заедно с коня си, слезе и остави поводите на придружаващия го коняр.
Беше висок мъж, с мустаци и с прошарена коса, а тялото му беше леко прегърбено. Влезе в коридора, без да сваля шапката си и все още стиснал в ръка камшика си.
— Ехо! Ето къде сте били. Как е ваша светлост? попита той. — Кегли! Браво! Цели две сте съборили! Предпочитам този младеж да те победи, а не аз. Къде е Али?
— Мама е в салона — отговори момичето, почти, без да обръща внимание на присъствието му. — Сега е твой ред — обърна се тя към момчето.
Новопристигналият погледна момчето и го изчака да хвърли топката.
— Това също беше адски добре — каза непознатият. Съвсем близо до целта. Само че все пак пропусна, освен това не мисля, че е добър колкото теб. Значи тя е в дневната? Накъде е дневната?
— Не знаеш ли накъде е дневната? Ами ето натам — посочи с пръст момичето. — Сега е мой ред.
Докато в коридора играта продължаваше, посетителят бутна вратата на дневната и влезе.
— Как е госпожица Али?
— О, Хари, ти ли си?
— От плът и кръв. Май не ми се радваш много, Али. Днес обаче ти нося добри новини. Тази седмица си малко по-богата, отколкото беше миналата.
— Как така, Хари? Обясни ми!
— Ще го направя. Нали знаеш онова задължение на Каруел — сто и четирийсет лири годишно, — е, вече го няма. Старата вещица е мъртва, сигурно си прочела във вестника, ако го получаваш. Берта Велдеркауст. Двете не се обичахте особено, нали?
— О, Хари, Хари, недей — каза горката Алис пребледняла и започна да пребледнява още повече.
— Добре, няма. Не допусках, че ще се разтроиш. Само ти знаеш какъв проклет дявол беше тя — умряла е на старото място, в Хокстън. Прочетох резултатите от разследването в „Таймс“. Не спирала да пие и била малко луда. Винаги се карала с хората в задната стая, бащата бил съден за това и за фалшификация. Но не е ясно как се е случило. Някои се кълнат, че не била на себе си от пиене и се хвърлила през прозореца, а според други е заради онзи тип, който влязъл да я обере, понеже я мислел за глупачка, обаче здравата се сборили — тя е много силна, знаеш — и той я хвърлил навън. Паднала точно върху шиповете край релсите и три се забили в тялото й, дъртата откачалка!
— О, Хари, колко ужасно! О, моля те, недей — възкликна Алис с вид на човек, който всеки момент, ще припадне.
— Лежала там, без да може да изпищи дори и се гърчела като червей цели три часа, така казват.
— О, Хари, моля те, не ми го описвай. Умолявам те! Толкова ми е зле!
— Добре, няма, щом не искаш. Само да знаещ, че се е размазала и вече е в гроба. Нейната издръжка сега ще получаваш ти. Реших да дойда да ти го съобщя.
— Благодаря ти, Хари — отвърна тя едва чуто.
— Кога си се преместила тук? Научих едва тази сутрин — попита Хари.
— Преди пет седмици.
— Харесва ли ти? Не е ли адски самотно?
— Обичам тишината — поне за известно време — отвърна тя.
— Смятам да се оженя, честна дума. Какво ще кажеш?
— Наистина ли?
— Толкова наистина, колкото, че ти си тук, ама няма да е съвсем по любов. „Донеси и ти нещо, скъпа, ако ще живеем заедно“, това е мотото ми. Чувал съм да казват, че любовчиите и медопоказвачите нямат дом. Искам жена, която да се грижи за нещата и която по-скоро ще ми донесе петдесет лири, отколкото ще похарчи сто, „Много богати мъже са обеднели заради красива жена и задна врата“, както се казва. Вече не съм млад, наближавам шейсетте и трябва да внимавам. А кое е приятелчето, което играе на кегли с Ейми в коридора?
— О, той е толкова мило момче. Баща му се казва Хенри, а майка му е починала много отдавна. Живее с една добра старица на име Марджъри Тревелиън. Какво има, Хари?
