качат:
— Сен Дени. Три минути! Бързо! Влакът тръгва веднага.
Зола сложи крака си на стъпалото на един третокласен вагон и се канеше вече да се качи в него, когато тежка ръка се стовари на рамото му.
Той се извърна и олюлявайки се от уплаха, слезе от стъпалото. Пред него стоеше офицер с шестима войници със затъкнати на пушките щикове.
— Какво искате от мене? — продума с мъка Зола. — Защо ми пречите да се кача във влака?
Офицерът продължаваше да го държи за рамото.
— Ефрейтор Етиен — каза той, — вие сте арестуван. Преди два месеца сте избягал от Париж. Вие сте дезертьор. Войници, откарайте този войник и при първия опит за бягство го застреляйте.
В следния момент Емил Зола беше вече заобиколен от войниците. Те го подкараха, без да му позволят да каже нито дума.
Докато още крачеше по перона, бързият влак за Брюксел отпътува. Зола беше арестуван.
ТОМ ПЕТИ
1.
Губернаторът на Френска Гвиана, княз Галицин, се разхождаше нагоре-надолу низ стаята си, с кръстосани на гърба ръце, като от време на време се спираше пред писалището си и хвърляше поглед върху дългото писмо, което току-що беше получил от Париж. То го беше накарало да се замисли. Правителството му съобщаваше, че сега във Франция имало силно движение в полза на осъдения Драйфус и че от разни страни се настоявало за ревизия на делото му. Почти изключена била възможността да се стигне до ревизия. Драйфус навярно щял да си остане докрай на Дяволския остров, само че Галицин трябвало да се погрижи затворникът да бъде лишен от всяка възможност да избяга. Вероятно било известни среди на направят опит да го освободят, затова Драйфус трябвало да бъде откъснат съвсем от външния свят. Галицин отговарял с честта и службата си, ако не бъдат взети всички мерки за избягване на подобна ситуация. Той трябвало да направи невъзможно всяко доближаване до Дяволския остров.
Галицин позвъни и заповяда на влезлия слуга да повика първия секретар, господин Либел. Младият човек се яви и попита началника си какво желае:
— Прочетете писмото, което получих от Париж — нареди Галицин — и ми кажете, какво бихте сторил на мое място, за да направите още по-невъзможно, отколкото е сега, бягството на затворника.
Либел прочете писмото, сви рамене и го сложи обратно на писалището.
— Смятам, че е невъзможно Драйфус да избяга — каза той. — Докато няма параход на разположение, той няма къде да бяга. Пък даже и параход не би могъл да го вземе, ако не изпрати лодка до брега на Дяволския остров, защото плуването е абсолютно невъзможно. В морето има по-добри пазачи, отколкото на сушата. Думата ми е за акулите. Те веднага биха го погълнали, ако се опита чрез плуване да стигне до параход.
— Въпреки това — реши Галицин, — ще увелича предпазните мерки. Ще наредя да се започне веднага изграждането на наблюдателна кула, от която да се вижда далече в морето и да се съобщава за приближаването на всеки параход. На платформата на тази кула ще поставим оръдие, което ще обстрелва всеки плавателен съд, който въпреки предупреждението приближи на повече от три морски мили до острова. Освен това няма да се задоволим вече с живия плет, ами ще направим и една здрава дъсчена ограда, която ще лиши Драйфус от всяка възможност да вижда морето. Въобще не е необходимо къщата му да има прозорци. Ще наредя да ги заковат и вместо тях да поставят прозорци на покрива. Тях той не ще може да стига, защото няма стълба. Ще бъде лишен и от възможността да избяга през прозореца… И така, господин Либел — завърши Галицин разговора си със своя секретар, — ще подготвите писмени заповеди и ще се погрижите за тяхното изпълнение. Разчитам напълно на вас!6
Либел се поклони и излезе от стаята. На вратата той срещна чернооката жена, за която се знаеше, че е любовница на губернатора от няколко месеца. Той презираше тази жена и не я поздравяваше. Черната Ета му хвърли полугневен, полуироничен поглед, който той, обаче, не забеляза. Тя влезе, при Галицин и го поздрави, като му подаде ръка.
— Ах, скъпа Ета! — каза зарадван князът. — На какво дължа честта да бъда посетен от теб? Дали не ти е дошъл най-сетне друг ум и си решила да изпълниш желанието ми да възобновим нашите добри отношения и сладките петербургски спомени?
— Остави това сега, Галицин — отговори рускинята, като се отпусна в удобен люлееш се стол, — ида, за да сключим една сделка с теб.
— Сделка ли? — попита учуден Галицин. — Откога започнахме да правим сделки помежду си?
— Това е компенсационна сделка — засмя се чернооката жена. — Живот за живот, жертва за жертва. Ти ще ми подариш един човек, а аз ще ти дам в замяна четирима. Това безспорно е изгодна сделка за тебе и ти трябва да се съгласиш, Галицин?
— Защо говориш със загадки, Ета? — смръщи се губернаторът.
— Добре, сега ще ме разбереш. Имай добрината да седнеш тук до мен на това кресло. Имаш ли цигари?
Галицин извади сребърна табакера и я подаде на бившата си любовница. Тя взе цигара, запали я и като изпущаше весело кълба дим, започна:
— Виждаш ли, драги Галицин, от три месеца съм тук, в Каена, а пък още не съм изпълнила задачата, за която съм дошла?
— Задачата? — учуди се Галицин. — Не дойде ли като затворничка и не те ли освободих аз? Не те ли запазих от участта да бъдеш изпратена на Дяволския остров?
— Драги приятелю — отговори рускинята, като сви презрително рамене, — ти не си ме освободил, защото всъщност аз не бях затворничка. Ще ти кажа цялата истина. Неприятелите на капитан Драйфус ме изпратиха тук с поръка да го убия. За да ми се даде възможност да стъпя на Дяволския остров, ме закараха в „Сен Лазар“, откъдето с транспорт престъпници ме изпратиха тук. В действителност аз съм свободна всеки момент да се върна в Париж, при условие че съм изпълнила задачата, с която ме натовариха.
— Наистина ли тази задача се състои в това да убиеш Драйфус, а не да го освободиш? — изгледа я недоверчиво Галицин.
— Така е, както ти казвам. Изпратена съм да убия Драйфус. И сега те питам: ще ми позволиш ли под някакъв предлог да отида на Дяволския остров и да убия Драйфус и няма ли след това да ми попречиш да се върна във Франция с първия параход?
— Искаш да ме напуснеш ли? — стресна се Галицин. — Значи не може вече да се пробуди в сърцето ти предишната любов към мен…
— Аз ти простих, Галицин — отговори Ета, но да те обичам, не мога. Не искам безвъзмездно да ми предоставиш Драйфус. В замяна на него ти предлагам четирима други, на които можеш да си отмъстиш.
— За кого ти е думата?
Ета стана и се приближи до княза.
— Аз говоря — каза с глух глас тя — за каенската зазиданица, за Алиса Тери.
Галицин скочи от стола си. Той беше пребледнял, а очите му мрачно горяха. Така гледаше рускинята, като че ли искаше да я прониже с поглед.
— Ета — кресна той, — как си узнала тази тайна, която никому не съм поверявал.
Чернооката жена се изсмя иронично.
— Тази тайна скоро ще бъде известна на цяла Каена — отговори подигравателно рускинята. — Нещо повече дори, след два месеца всички парижки вестници ще печатат историята на зазиданата жена и от това, ти драги, Галицин, няма много да спечелиш.
— Дявол да те вземе! Искаш да ме издадеш. Искаш да разгласиш тайната ми в Париж.
— Аз ли?! Нямам сметка. Самата Алиса Тери ще се погрижи за това да разгласи навсякъде твоите жестокости.
