— Алиса Тери ли? — каза мрачно Галицин. — Тя няма да види никога бял свят. Тя е затворничка в тайните килии.
— Ти си мислиш така! — прекъсна го Ета. — И си въобразяваш, че тя е на сигурно място, зад стената, която си накарал да издигнат, и че тя там е погребана завинаги! Ала се лъжеш, Галицин! Алиса Тери е свободна, а заедно с нея още един човек, който също беше затворен в страшното подземие.
— Невъзможно! — извика Галицин и се олюля. — Ти ме лъжеш! Алиса Тери да е избягала и то заедно с Арман Боне! Това е приказка, с която искаш да склониш да изпълня молбата ти.
— Дай ми още една цигара, Галицин! — изгледа го равнодушно Ета. — Благодаря ти! Пък ако не вярваш на моите съобщения, можем да прекъснем този разговор.
Тя отново се излегна на люлеещия се стол и пушейки затананика руска песен.
Галицин се спусна навън и извика:
— Ще разбера тази работа, веднага ще разбера дали си ме излъгала или казваш истината!
Той излезе, а Ета продължи спокойно да се люлее на стола си, да си тананика и да пуши.
След четвърт час губернаторът се върна обратно. Лицето му беше бледо и разкривено. Той изохка глухо и се отпусна на близкото кресло:
— Няма ги — прошепна той. — Избягали са и аз съм загубен. Вчера бяха там… Вчера!
— Не си загубен, Галицин, ако сключим сделката — пошепна му черната Ета. — Ти ще ми дадеш Драйфус и един параход, който веднага щом си свърша работата да ме отведе във Франция, а пък аз още днес ще ти предам твоите хора. И не само тях, ами и помощниците им, хората, които освободиха Алиса Тери и Арман Боне и се канят заедно да избягат във Франция с тях.
Губернаторът стана. Той дишаше тежко.
— Добре — процеди той. — Съгласен съм. Наистина съм длъжен да бдя над живота на Драйфус, правителството ми го е заповядало. Трябва да го пазя от зло, както и да не му дам да избяга, но аз ще го пожертвам. Смъртта му би била лесно обяснима — треската го е отнесла и толкоз! А пък ти само ми помогни да си върна Алиса Тери и Арман Боне.
— Почакай до тази вечер. Тогава ще го направя — стана решително Ета.
Тя разви пред губернатора плана си как да заловят двамата бегълци, а заедно с тях и хората, които им помогнаха да избягат. Галицин се окуражаваше все повече и повече от разказа на Ета. Той кимаше с глава в знак на съгласие и хвърляше иронични погледи към вратата на стаята, в която работеше неговият пръв секретар Либел.
Алиса Тери и Арман Боне се намираха в къщата на Либел, където предполагаха, че са на сигурно място.
След като нещастните затворници за пръв път след цяла година преспаха на меки, чисти легла и спаха толкова хубаво, че като се събудиха им се струваше, че се намират на небето, след като се нахраниха хубаво, те започнаха да се съвещават какво да направят, за да напуснат незабелязано Каена и да не попаднат отново в ръцете на губернатора.
Четиримата — Алиса Тери, Арман Боне, Херберт Франк и Либел, седяха в гостната и шепнешком обсъждаха предстоящото бягство и окончателното освобождаване. За чудене беше колко бързо се поправяха двамата нещастни затворници. Мисълта, че са свободни и може би отново ще видят родината си, беше вече сама по себе си достатъчна, за да заруменеят бузите им и да почерпят смелост и сила. Либел се беше погрижил да достави както на Алиса Тери, така и на Арман подходящо облекло, което беше купил от магазин в Каена с голяма предпазливост.
С дрехите на Арман беше лесно, той ги купи уж за себе си, понеже бяха почти еднакви на ръст и телосложение. Що се отнася до дрехите на Алиса, трябваше да разкаже на търговеца, че с идния параход очаква сестра си от Европа и тъй като е уверен, че тя не познава местния тропически климат и едва ли носи подходящо облекло, е решил предварително да й купи някои най-необходими горни и долни дрехи.
По такъв начин и тази покупка не възбуди подозрение.
— Единственият начин, по който можем да напуснем Каена — заяви Либел, когато се събраха на съвещание, — е с параход. Но трябва предварително да се откажем от намерението да избягаме с някой от редовно циркулиращите между Каена и Франция параходи, защото откакто Галицин е губернатор, колониалната полиция претърсва най-внимателно всички кораби преди тръгването. И най-малко подозрителният човек бива спиран и връщан обратно. Въпреки това има изход от положението. Аз съм страстен любител на водния спорт и най-голямото ми удоволствие е да се разхождам с яхта. Това обстоятелство ще ни улесни в най-голяма степен. Преди година си поръчах тук, в Каена, яхта, пригодна и за по-дълги пътешествия. Тя има отлични ветрила, каютата е достатъчно голяма и е толкова лека, че при най- слаб вятър може да развие висока скорост. Снабдена е също й с всички навигационни инструменти и съоръжения, необходими за по-дълго плаване. На мнение съм още тази вечер, щом се стъмни, да се качим на яхтата и да се опитаме да достигнем до най-южната част на Съединените щати, до полуостров Флорида. За необходимите провизии се погрижих още преди няколко дни. Ходя всеки ден да наглеждам яхтата си и при всяко отиване занасям храна, а също вино и коняк. Ако не ни изненада някоя буря, смятам, че пътуването ни ще мине гладко, и стигнем ли веднъж Флорида, можем да се смятаме за спасени.
— Предложението е добро — забеляза Херберт Франк, — макар че винаги е малко рисковано да се пътува по океана с малък ветроход. Но тъй като няма друг начин за спасение, ще се задоволим с този. Сега остава още да обмислим как да отидем незабелязано до яхтата. Да тръгнем така просто из улиците ми се вижда опасно. Галицин навярно вече е открил, че жертвите му са избягали и в Каена сноват шпиони, натоварени да ни открият.
— Не е голяма пречка — отвърна Либел. — Аз обмислих тази работа и реших, че няма на никого да направи впечатление, ако си купя ново ветрило за яхтата и наредя да ми го донесат вкъщи. Разбира се, след това ще трябва да го занеса, от къщи до яхтата. В платното ще скрием Алиса Тери и Арман Боне, а ние двамата, драги приятелю Франк, по такъв начин ще ги занесем бавно, но сигурно до яхтата и всеки, който ни види, ще смята, че носим сгънато корабно ветрило.
— Отлично — възкликна Херберт. — Планът е чудесен и мисля, че няма да стане нужда да променим нищо в него.
— Планът е лош! — извика в този момент един глас зад вратата. — Вие сте заблудени, ако мислите, че ще го изпълните.
Уплаха парализира за миг малката група, която беше насядала около масата. Но след това те скочиха и се спуснаха към вратата, на чийто праг беше застанала хубава черноока жена.
— Коя сте и какво търсите? — Херберт Франк бръкна в джоба да извади револвера си.
Либел бързо му хвана ръката и по такъв начин го предпази от съдбоносно прибързване.
— Оставете — спря младият секретар детектива, — аз познавам тази дама. Нейното появяване показва, че всичко е загубено и че не можем вече да се надяваме да спасим не само нашите бегълци, но и собствения си живот от ръцете на Червения Галицин. Тази дама — и той посочи новодошлата — е любовницата на губернатора!
Настана мъртва тишина, по лицата на всички се изписа мъчително очакване. Черната Ета притвори вратата зад себе си и се. приближи до групата приятели.
— Либел има право! — каза тя. — Аз съм любовницата на губернатора, така поне мислят всички в Каена, понеже живея под един покрив с Червения Галицин! Дойдох да ви кажа, че сте издадени!
— Издадени — изпъшка Херберт Франк. — Значи Галицин знае всичко! Кой е издайникът?
— Аз!
Ета сложи ръка на гърдите си и с това потвърди своето признание.
— Какво са ви сторили тия нещастници, госпожо? — попита тъжно Либел. — Какво ви е накарало да потъпчете чувството на състрадание, присъщо на всяко женско сърце, и да издадете на техния пазач, губернатора, две човешки същества, чийто единствен грях е, че са искали да освободят един невинно осъден?
Ета се изсмя късо и подигравателно.
— Повярвайте ми — отговори твърдо тя. — Ако не бях го направила, вие щяхте тази вечер непременно да попаднете в ръцете на Червения Галицин. Това е толкова вярно, колкото е вярно това, че се намирам между вас. Аз ви спасих… като ви издадох.
— Госпожо! — скочи Либел. — Колко бих желал да е истина това!
