падаха като куп слама, разхвърляна по раменете. Другите арестантки наричаха тази отвратителна гадина „кьорава“, защото особено когато се ядосваше, зениците на малките й очи се насочваха към върха на носа и тогава погледът й добиваше сляп и грозен израз.
Другата разпределителна беше много хубаво създание, но на челото й беше сложен печатът на порочността. Читателите ще си спомнят навярно за онази хубава Рита де Майо, която срещнахме най- напред в къщата на госпожа Буланси, където залиса нещастния Арман Боне, карайки го да загуби на карти всичките си пари. Съдбата беше засегнала сега и Рита. Дълго време беше играла видна роля в света на леките жени в Париж и оскуба мнозина наивници, докато една нощ открадна от джоба на бразилец голяма сума. Той се обърна към полицията и банкнотите бяха намерени в копринения й чорап. Това сложи край на кариерата й. Скоро бе осъдена на една година затвор и заедно с това реномето й пропадна. След като излезе от затвора, вместо с графове и барони трябваше да се задоволи с една не толкова изискана клиентела.
Известно време живя в Латинския квартал, но този живот бе прекалено тежък и заставена от мизерията й глада, тя слезе до най-ниското стъпало на падението. Сега често биваше тук и обикновено оставаше за няколко месеца, докато излезеше на свобода и отново подемаше мизерния си занаят, за да се върне в най- скоро време отново в затвора. В него тя като че ли беше в средата си. Заради доскорошното си блестящо минало беше и донякъде адмирирана от другарките си.
Кьоравата и хубавата Рита бяха ангажирани в раздаването на храната. Арестантките стояха в редици по скамейките и сърбаха чорбата, бърборейки помежду си.
— Хей, принцеси — викна Кьоравата, обръщайки се към Павловна и госпожа Ла Бриер, — вие няма ли да си вземете порцията или не ви харесва чорбата от общия казан, от който ядем ние?
Павловна стана. Без да каже нито дума, тя взе двете канчета, предназначени за нея и майка й. Приближи се до казана, а госпожа Ла Бриер я последва. Имаше чувството, че трябва да пази дъщеря си.
— Тези са извънредно фини — заяви Кьоравата иронично. — Я погледни, Рита, какви бели ръце. Не са влизали много надълбоко в мръсотията на Париж.
Рита сви рамене.
— Такива светски жени прегрешават много повече, отколкото ние — подхвърли с пренебрежение. — И те си имат любовници. Не е ли вярно, миличка? А ти знаеш, че ние жените не сме създадени да четем само молитвени книги, а повечето време да прекарваме с любовници в леглото…
Павловна се изчерви.
— Дай ни чорбата — промълви тя — и не ни говори, защото не разбираме приказките ви? По-скоро бихме разбрали думите на диваците…
— Разбра ли, хубавице Рита? — викна Кьоравата. — Ти си дивачка, тъй ти казва госпожицата.
— Ето отговора ми, маймуно!
При тези думи италианката вдигна пълната лъжица с гореща чорба и я плисна в лицето на Павловна.
Младото момиче изписка от болка. Госпожа Ла Бриер притисна в прегръдките дъщеря си и замилва нежно лицето й.
Всички арестантки се надигнаха. Те се приближиха обзети от любопитство. Тези грубовати същества не познаваха по-голямо удоволствие от това да наблюдават сбиване между две арестантки. Подобни побоища по стар навик не свършваха без проливане на кръв. Кьоравата изтръгна насила Павловна от ръцете на майка й.
— Хайде, глезло! — озъби се тя. — Защо ще търпиш да те попарва италианката? Я й залепи няколко и й покажи, че и ти имаш кръв във вените си!
— Заповядай, ако ти стиска — викна Рита и запретна ръкави почти до раменете. — Ще ти наглася мутрата така, че нито един мъж няма да те заплюе дори.
— За Бога, Павловна — пошепна жената на префекта, — овладей се, не се поддавай и не се унизявай дори да говориш с тези жени.
Тя понечи да я повлече към ъгъла, където се бяха свили отчаяно, но Кьоравата блъсна пак настрана нещастната жена.
— Я не се бъркай, бабо — процеди тя през зъби, — Или искаш да те поразтанцувам малко…
В същия миг здрав юмрук се стовари право върху главата на Кьоравата.
Павловна, виждайки, че майка й е малтретирана, не можа повече да се сдържи. Кьоравата падна със скимтене на пода.
— Рита — кресна тя, — не ме оставяй, удари й няколко вместо мен… Раздери й мутрата с ноктите си, бързо, бързо, докато не е дошъл някой!
В следния момент Рита де Майо се хвърли върху Павловна и я удари с юмрук в гърдите. Павловна залитна. Тя беше извънредно раздразнена, кръвта й кипеше във вените. Хвърли се върху Рита и я сграбчи с двете си ръце. Започна грозна борба. Арестантките направиха кръг и окуражаваха с крясъците си ту едната, ту другата. Междувременно нещастната госпожа Ла Бриер беше паднала на колене и с въздишки се молеше на Бога да помогне на детето й. И наистина, Павловна успя след жестока борба да удари в земята противничката си. Италианката все още не се оставяше. Сборичкването стана грозно. И двете жени бясно деряха дрехите си. Най-после Павловна постави коленете си върху гърдите на Рита и я хвана за гърлото, докато задушаващата се жена дращеше гърба на Павловна, окървавявайки го.
— Остави ме! — процеди Рита. — Задушаваш ме, ще ме убиеш…
— Искай прошка от мама! — викна й Павловна, която не беше вече господарка на себе си и почти беше обезумяла.
— Да искам прошка… аз…чакай, ще те науча аз какво значи да искам прошка… хей, Кьораво, ела да ми помогнеш.
Жената с рошавата коса и злобните очи беше достатъчно подла, за да се нахвърли зад гърба на Павловна и да я простре на земята. Напразно Павловна се опитваше да се отбранява. Сега и италианката се надигна отдолу и двете със злоба се нахвърлиха отгоре й.
— Хайде да я накараме да играе! — викна Кьоравата. — Хей, момичета, дайте бързо насам един чаршаф! Ще се разиграе отлична комедия…
Веднага донесоха голям чаршаф. Четири от арестантките, които бяха най-здрави, го хванаха за краищата. Кьоравата и Рита съблякоха Павловна съвършено гола. Нещастницата пищеше и молеше да я оставят и да помислят най-после, че и те са жени. Но молбите и сълзите й бяха напразни. Лудост беше обзела всички арестантки. Госпожа Ла Бриер се беше оттеглила отново в ъгъла си. Там тя скри лицето си, за да не гледа ужасната сцена. Павловна, съблечена гола, беше хвърлена върху чаршафа.
— Напред! — изкомандва Кьоравата. — Дайте й вятър.
Голото тяло на Павловна полетя във въздуха и падна пак върху чаршафа. Тази игра се повтори безброй пъти. В това време озверените жени пееха улични песни.
— Дори в „Мулен Руж“ не се играе по-добре — викна Рита де Майо. — Хайде, момичета, да изиграем и ние нещо в чест на нашата благородна другарка.
Едва бяха произнесени тези думи и жените започнаха да играят около проснатия чаршаф, така че момичето почти загуби съзнание.
Хорото ставаше все по-тясно, краката се мятаха все по-високо, движенията на телата ставаха все по- животински и погледите на жените все по-страстни.
Изведнъж една надзирателка от затвора влезе в залата. За момент тя спря на прага като вкаменена. После натисна копчето на един звънец, за да повика и другите надзирателки.
— Каналии — кресна тя, — какво правите тук? Жените уплашени се пръснаха по всички страни.
Повечето от тях се скриха под креватите и само Кьоравата и Рита останаха до Павловна, която сега лежеше гола и безчувствена на земята.
— Кой започна тази игра? — викна гневно надзирателката, пристъпвайки към средата на залата. — Кажете ми кой направи тази мръсна комедия и всички останали ще бъдат помилвани…
— Кой може да бъде — отговори Кьоравата. — Ето, тази принцеса, която се разголи и игра, докато загуби съзнание. Тя поиска да поживее малко.
Надзирателката не си стори труд да разбере дали не е лъжа и заповяда на Павловна, която от ужас и
