— Това е различно.
— Не е. Ти се ожени за нея заради парите й. Аз работя за нея, за да мога да живея в сянката на нейния разкош — тя погледна навън през прозорчето на кабинката. — Имаме още само няколко минути. Целуни ме, Чад!
Притиснах я до мен и впих устни в нейните. Не вярвах, че това ми се е случило. За пръв път в живота си се бях влюбил в жена. Ив беше в кръвта ми като някакъв вирус, които ме изгаряше.
— Не повече, мили — тя ме бутна назад. — Трябва да се съобразяваме с фактите, Чад — продължи тя, като оправяше косата си, — може да нямаме такъв случай. Това е опасно. Ти не я познаваш, както аз. Тя е мнителна и ревнива, и ще разкрие всяка тайна.
— Ще измисля нещо. Ще бъде по-лесно, когато се върнем в Клифсайд.
— О, не, няма. Ще бъде много по-трудно. Тя ме държи в кръга на повикване всяка минута на деня. От тебе ще очаква да бъдеш с нея през нощта. Ще бъде почти невъзможно за нас да се срещнем сами.
— Ще измисля някакъв начин.
— Трябва да бъде безопасно. Точно така е.
— Ще бъде безопасно.
Гондолата се плъзна до стъпалата при Сан Марко.
— Нека да отида първа, Чад. — Тя се наведе напред и ме целуна. — Обичам те.
Гледах я като се измъква от кабинката. Почаках около минута, след това излязох от гондолата, разплатих се с гондолиера и бавно се върнах в хотела.
Разбрах, че след това преживяване с Ив животът ми с Вестъл става невъзможен. Не смеех дори да мисля за бъдещето. В този момент, като си мислех за хубостта и страстта на Ив и за нейната любов към мен, единствената ми надежда беше, че Вестъл би могла да умре. Ако тя умре, моят проблем е решен. Дори тогава, все още никак не ми минаваше през ум да я убия.
Глава IX
Седмиците се нижеха бавно и заедно с това започнах да разбирам истината, която Ив беше казала. Изглеждаше невъзможно да се намери друг удобен случай да бъдем сами.
След три дни нервите ми бяха опънати до скъсване. На шестия ден реших да действам. Когато бях в банята, под душа, телефонирах в спалнята на Ив. Вестъл беше в леглото си. Знаех опасността. На нощното й шкафче имаше разклонение от телефона и тя можеше лесно да чуе нашият разговор. Мислех си, че няма да чуе от шума на течащата вода. Прошепнах номера на Ив на телефониста и докато чаках, се ослушах напрегнато за някакво чаткане, да ме предупреди, че Вестъл е вдигнала слушалката си.
Чух гласа на Ив:
— Да!
— Трябва да направиш нещо за тази нощ, — й казах. — Не мога да продължавам…
Чух изщракването на телефона на Вестъл. Сигурно и Ив го беше усетила, тъй като бързо прекъсна.
— Ти ли говориш по телефона, Чад? — попита Вестъл. Бих искал да я удуша…
— Чад?
— Ти ме прекъсна — казах отсечено, — виках мис Долън.
— Защо? — гласът й се изостри.
Затворих телефона, след това и душа и влязох в спалнята.
Вестъл беше седнала в леглото. На лицето й беше изписано съмнение.
— Защо викаше Ив?
Успях да изкарам една пресилена усмивка. Сигурно не е изглеждала много убедителна. Чувствах се ужасно.
— Подготвях една изненада за теб — казах и седнах на долния край на леглото. — Защо трябва да бъдеш толкова любопитна?
— Изненада?! Защо Ив прекъсна толкова бързо?
— Не тя. Ти ни прекъсна.
— Изглеждаше така, сякаш тя прекъсна.
— За Бога, не се впрягай толкова за тая работа! Мислих, че ще ти се иска да поплуваш на Лидо тази сутрин. Тъкмо щях да помоля мис Долън да уреди моторна лодка за нас.
Тя ми отправи един особен поглед, пълен със съмнение.
— Бих предпочела аз да давам нареждания на Ив, Чад, ако обичаш. Ако има нещо, което желаеш, кажи ми и аз ще се погрижа Ив да го свърши.
— Както желаеш — казах, като се стараех да звуча небрежно. Станах. — Ще си довърша бръсненето.
Върнах се в банята и се заключих. Седнах на ръба на ваната и запалих цигара. Треперех от ярост. Беше ли чула Ив моето съобщение? Щеше ли да направи нещо? Трябваше да я видя пак.
Тя наистина направи нещо.
Веднага след вечеря Вестъл се почувства болна. Оплака се от главоболие, а малко по-късно стана още по-зле.
— По-добре направо да си лягаш — казах й аз. — Ти седя много дълго под слънцето тази сутрин. Казах ти, че е горещо, но ти не ме послуша и остана.
— Кажи на Ив да дойде при мен — отвърна Вестъл. Седеше на леглото и държеше главата си в ръце. — Не се безпокой за мен, Чад, излез навън и се забавлявай. Само кажи на Ив да дойде веднага при мен.
Намерих Ив в стаята й.
— Благодаря на Бога! Ти го направи!
Доближих се бързо до нея и я взех в прегръдките си. Притиснахме един в друг. Устните ни се сляха. След минута Ив ме отблъсна.
— Ние не трябва…
— Тя е болна и те вика.
— Ще й дам две таблетки веганин и щом заспи ще се срещнем на Сан Марко. Наеми гондола с кабинка и ме чакай.
— Мислех, че ще си изгубя ума от чакане. Ако не беше направила нещо…
— Не говори така — спря ме тя остро. — Предупредих те. Това може да се повтори пак.
— Не мога да живея без теб, Ив.
Тя се промуши покрай мен към вратата.
— Трябва да отида при нея.
— Приспи я бързо.
— Бъди спокоен.
Тя тръгна по коридора към стаята на Вестъл. Останах половин час в хола, след това излязох и отидох на станцията за гондоли. Гондолиерът, който беше ни разхождал по-рано, се показа. Свали шапката си и се поклони. Кимнах му и посочих неговата гондола. Той я отвърза и загреба към стъпалата на Сан Марко. Разхождах се нагоре-надолу по кея и чаках. Чаках един час. Всяка минута от него беше мъчение за мен. Накрая, тъй като Ив не дойде, реших да видя какво се е случило. Платих на гондолиера и отидох бързо обратно в хотела. Слушах до вратата на Вестъл, чух гласа на Ив. Разгневен натиснах дръжката и влязох. Вестъл беше в леглото.
Една носна кърпичка, намокрена с лавандулова вода покриваше челото й. Ив седеше близо до нея. Четеше гласно от книга със стихотворения. Доволен бях, че светеше само една лампа, иначе Вестъл щеше да забележи гнева на лицето ми.
— Ти ли си? — измърмори тя.
— Да. Как си?
— Малко по-добре. Веганинът ми отне главоболието.
Ив гледаше надолу към книгата. Лицето й беше бледо.
— Не е ли по-добре да се опиташ да спиш? — Казах и отидох до края на леглото й, като се придържах встрани от светлината.
— След малко. Ив ми чете. Нейният глас ме успокоява.
