Но тя не взе Ив.
В последния момент Ив получи силно главоболие и повръщане.
— Поне можеше да почака, докато се върнем — каза с досада Вестъл — много е несъобразителна.
— Вземи прислужницата си — казах и трябваше да направя страхотно усилие да прикрия чувствата си. — Момичето не може да избегне разболяването си.
— Дойде ми една добра мисъл на ум… Да не отивам — каза Вестъл с раздразнение. — Но, добре. Ще взема Мариана. Тя е глупава, но ще се разберем някак си.
През целия ден тя работи над своята реч и я записа на магнетофон. Имаше един в работната си стая и един беше дала за моя кабинет.
Накара ме да изслушам речта й, която съответстваше добре на случая. Аз внимавах и я обсипвах с похвали. Тя направи три записа на лента, преди да бъде удовлетворена и взе машината със себе си, за да прослуша речта си, преди да открие лекционната зала.
Отидох с нея да я изпратя.
— Ще се държиш прилично, Чад, нали? — каза тя внезапно, както вървяхме към чакащия самолет. — Не се занимавай с немирства, докато съм далече.
Насилих се да се изсмея.
— Днес съм на вечеря с Блейкстоун. Утре ще вечерям със Стърнууд. Не виждам в каква беля мога да вляза с тия двамата.
— Само се пошегувах, мили. Разбира се, не трябваше да те оставям сам с Ив.
Почувствах, че ледена тръпка полази по гърба ми.
— Не, мога да кажа, че съм съвсем сам с нея — отговорих аз, като се опитах да звучи небрежно. — Заедно с нас, в къщата има още десет слуги и Харгис. Не съм съвсем сам. Вестъл.
— Ако тя не беше такава повлекана, щях да ревнувам — каза тя с лек смях.
Мина ми през ум, че тя беше по-сериозна, отколкото изглеждаше.
— Говориш безсмислици и това не ми харесва — казах рязко. — Ако исках да ти изневеря, щях се погрижа добре. Да си намеря някоя, която не живее в къщата.
Тя ме погледна бързо. Лицето й беше тревожно.
— Ти-ти… няма… нали, Чад?
— Какво ти става? Разбира се, че не! Сега не мисли за това! Не е дори смешно!
Костеливата й ръка се затвори около китката ми.
— Нали никога няма да ми сториш това, Чад? Няма да го понеса. Аз-аз… ще се почувствам така унизена. Толкова желая нашият брак да бъде успешен!
— Остави тези приказки — казах, като се преструвах, че съм се ядосал. — Няма за какво да се безпокоиш. Прекарай си добре времето и бързо се връщай в къщи.
Лицето й се проясни.
— Значи ще ти липсвам?
— Сигурно ще мисля за теб.
Това беше, което можах да кажа докато гледах надолу към малкото й грозно лице и се мъчех да сътворя нещо по-лигаво.
— Иска ми се да не бе толкова необходимо да замина.
— По-добре ще бъде да влезеш. Чакат теб.
Тя обви шията ми със слабата си ръка и притисна сухите си устни към моите.
Беше предостатъчно да я целувам насаме, но при цялата дузина двойки наблюдатели, които виждат грозотата й и знаят, че не би могъл да се ожениш за нея за друго, освен заради парите й, беше направо убийство.
Най-накрая тя влезе в самолета и махаше с ръка, когато той тръгна. Щеше да бъде най-великото щастие за мен, ако самолетът внезапно беше спрял и се бе обвил в пламъци. Ето до каква степен на отвращение бях достигнал.
Когато се върнах в Клифсайд, нямаше и следа от Ив. Небрежно попитах Харгис къде е.
— Смятам, че в леглото си, сър — каза той, като повдигна рунтавите си бели вежди. — Разбрах, че не е добре.
Това ме нервира. Бях забравил, че тя трябва да остане в стаята си поне през този ден. Харгис можеше да докладва на Вестъл, че щом тя е заминала, Ив се е оправила. Нямах понятие къде в тази огромна къща- палат се намира стаята на Ив. Отидох в кабинета си и проверих в домашния телефонен указател. Намерих номера й и й се обадих. Тя отговори моментално.
— Тази вечер — казах й, като снижавах гласа си, — в дванадесет. Ти ли ще дойдеш при мен или аз при теб?
— Аз ще дойда при теб — отговори тя и затвори телефона. Избърсах изпотените си ръце. Треперех.
Глава Х
Светещите стрелки на часовника на нощното шкафче бяха на два и десет. Бяхме заедно в тази стая от полунощ.
— Изминалите седмици бяха ад. Трябва да измислим някакъв начин да излезем от тази бъркотия. Не трябва пак да се получи същото — казах аз.
— Бъди доволен от това което стана — отговори ми тя. — Не може да има лесен начин за това. Тя може да се върне. Представи си, че точно в този момент влезе в стаята.
— Няма да го направи. Заключих вратата.
— Съвсем не е безопасно — повтори упорито тя.
— Не се тревожи толкова. Сега слушай. Много си блъсках главата как да решим този ужасен проблем. Имам една идея. Ти си вземаш по един свободен ден всяка седмица, нали? Представи си, че наема един апартамент в Идън Енд? Лесно се стига до там, а и не ни познават. Можем да се срещаме, когато аз трябва да съм в офиса си, а ти ползваш свободния си ден.
Усетих, че тя се вдърви.
— Това не мога да направя, Чад. В никакъв случай. В свободния си ден посещавам майка си.
— За Бога! Майка ти!? Предпочиташ я пред мен?
— Не говори така. Тя познава Вестъл. Ако аз внезапно прекъсна да я посещавам, тя може да се обади на Вестъл и да я попита защо. Майка ми и аз не се разбираме добре. Тя никога не ми е вярвала.
— Трябва да измислиш някакво извинение. Искам да оставиш този ден за мен, Ив.
— Не мога — отвърна тя рязко. — Освен това е и опасно. Някой може да ни види. Не знаеш кога някой може да се появи в Идън Енд. Твърде опасно е.
— Тогава какво ще правим? Ще чакаме пак други шест седмици, преди да бъдем заедно?
— Предупредих те, Чад.
— Това не е отговор. Ако ти ме желаеш така, както аз теб…
— Желая те, Чад.
Погледът, който ми хвърли в този момент отново ме обля в огън. Отидох при нея и хванах ръката й.
— Не мога да чакам нови шест седмици мъчения. В момента печеля пари. Имам спестени над тридесет хиляди долара. Мога да купя нещо в съдружие с един мой приятел-комисионер. Слушай, Ив. Защо да не се разкрием? Ще направя така, че Вестъл да поиска развод и ние двамата ще се оженим.
Тя вторачи в мен светлите си очи.
— Да се оженим? Чад! Полудя ли? Какво са тридесет хиляди долара? Колко време ще ни изкарат? Колко мислиш, че можеш да спечелиш от един комисионерски бизнес? Освен това, аз съм ти казвала много пъти, че няма да се откажа от тази служба.
— Защо не? Какво удоволствие извличаш от нея?
— Не желая удоволствие. Живея в тази прекрасна къща. Получавам прекрасни пари. Имам кола. Имам
