Като я видях в рамката на вратата на терасата, чувайки дрезгавият й глас, всяко спотаено чувство което може да съм имал да се отърва от нея, изчезна.
— Бил си с някоя жена! — каза тя яростно. — Не смей да ме лъжеш! Коя е тя?
— Старши сержант Джим Летър — отговорих, усмихвайки се насреща й. — Той може да пее сопрано, но поне има косми на гърдите си.
Ръката й профуча нагоре и ме удари по лицето. Една твърда, пареща плесница, която направи очите ми да се налеят с вода.
Никоя жена не може да направи това и да се отърве безнаказано.
Почувствах как през мене преминава един поток от ярост. Улових я и пръстите ми се впиха в кокалестите й рамене.
Обзе ме един внезапен импулс да преместя хватката си на гърлото й, но, за мой късмет, не го направих.
Две ръце като стоманени скоби се затвориха около китките ми и прекъснаха хватката ми. Бутнаха ме напред, така силно както при среща с напредващ булдозер.
— Спокойно, мистър Уинтърс — каза тихо полицейският лейтенант Легит.
Инстинктивно се нагласих да му ударя един юмрук, но той внезапно изрева:
— Аз не бих направил това! — и този рев смъкна ръцете ми надолу.
Оправих си дрехата и затърсих цигара. Треперех от гняв, но някак си се овладях. Това беше опасно. Нямаше и да докосна малката кучка, ако знаех, че Легит е наоколо.
Вестъл беше изчезнала. На терасата останахме двамата с Легит. Той ми предложи огънче и в светлината на пламъка ние се погледнахме.
— Жените могат да бъдат ад — каза той меко. — Понякога ми се иска да удуша собствената си жена, но това не е най-доброто нещо, което може да се направи.
— Мисля, че това е вярно — казах аз и сам се изплаших като чух, как силно трепереше гласът ми.
— Сега може да си отивам и дома. Мисис Уинтърс беше неспокойна за вас, затова се въртях наоколо. — Той се обърна и влезе в приемната. Последвах го.
— Може ли да позвъните за шапката ми, мистър Уинтърс? — продължи той, а аз почувствах, че очите му минаха през мене, като че ли ме претърсваха.
Отидох до звънеца и го натиснах.
— Неприятното с моята жена е — казах му, като се опитах насила да се усмихна, — че тя е малко мнителна. Имах среща с един стар приятел от армията, и по една или друга причина тя си мисли, че съм излязъл с някоя жена.
Той кимна.
— Да. На жените им идват странни мисли.
Започнах да се успокоявам.
Този човек изглежда беше по-голям балама, отколкото си представях.
— Е, добре, ще се оправим — казах аз. — Ще й мине. Не доведох този приятел на приема, понеже е малко недодялан.
Харгис влезе с шапката на Легит. Подаде му я и, след като ме погледна бързо и студено, излезе.
— Хайде, лека нощ, мистър Уинтърс — каза Легит като ми подаде ръката си.
Ръкувахме се.
— Ако имах червило на яката си като вас, бих го изчистил веднага — продължи той. — Може и мисис Уинтърс да има остри очи като моите. Той излезе, като ме остави вцепенен, с лудо биещо сърце.
Глава XII
Големият стар стенен часовник в хола удряше три часа, когато отворих предпазливо вратата на спалнята и пристъпих в слабо осветеният коридор.
Спрях се за няколко секунди и се ослушах. До мен не стигна никакъв шум, освен постоянното цъкане на ръчния ми часовник и по-дълбокото, по-бавно тиктакане на часовника в хола. Затворих вратата и я заключих, като взех ключа. Минах по коридора и се спрях пред вратата на Вестъл. Долепих ухо до нея, но не чух нищо.
Отидох до края на коридора, след това преди да забия по отклонението, водещо към стаята на Ив, погледнах зад рамо, за да се уверя, че никой не ме наблюдава. Спрях се пред вратата на Ив, натиснах дръжката и бутнах леко. Вратата се отвори навътре. Влязох в осветената от луната стая, затворих зад себе си и превъртях ключа.
— Кой е там? — попита Ив остро.
Можах да видя само силуета й, когато тя седна в леглото.
— Говори по-тихо! — смъмрих я. — Не пали лампата.
— Какво искаш? Какво правиш тук?
По тона й можех да се досетя колко е разтревожена.
— Тя ме обвини, че съм излязъл с жена и имахме разправия.
— Не знае ли с кого?
— Не.
— Тогава какво правиш тук? Остави ме сама.
— Не викай толкова! Искам да говоря с теб.
— Не желая да те слушам. Моля те, върви си! Виж какво се случи последния път, когато дойде в моята стая. Моля те, изчезвай веднага.
— Няма значение какво се случи последния път. Важно е сега, какво ще кажеш да спечелиш петдесет хиляди долара, Ив?
— За какви глупости говориш? Отивай си, Чад!
— Слушай какво ще ти кажа. Предлагам ти шанса да вземеш петдесет хиляди долара. Предлагам ти също и себе си като съпруг. Плюс правото да делиш петдесет милиона долара с мен. Какво ще кажеш за това?
Настъпи дълга пауза. Тя се взираше в мен, опитвайки се да долови изражението ми в тъмнината.
— Пиян ли си? Какво говориш?
— Спомняш ли си онази вечер, когато ти говореше за Провидението и аз те попитах, какво имаш предвид. Че Вестъл може да се разболее, да й се случи нещастие и да умре? Ти каза, че се случва на някои. Помниш ли?
Пръстите й се впиха в чаршафа с който беше покрита.
— Чад! Какво говориш? На Вестъл ще се случи нещастие!? Откъде знаеш? О, моля те да не говориш безсмислици и да изчезваш. Тя може да влезе всеки момент!
Наведох се напред и прошепнах:
— Нямам намерение да чакам Провидението, Ив. Аз ще я убия!
Чух само как тя си пое внезапно въздух. Почаках, както бях чакал за реакцията на Вестъл, когато й предложих данъчната измама. Мислих си, че мога да разчитам на Ив, но не бях убеден. Ако тя се откажеше от предложението ми, бях свършен. Устата ми пресъхна, докато чаках да чуя какво ще каже.
Тя остана неподвижна, както ми се стори, безкрайно дълго време. Ръцете й стискаха чаршафа, очите й, проблясващи на лунната светлина, гледаха неотлъчно в моите. Струваше ми се даже, че чувам тежкото тупане на сърцето й.
— Да я убиеш? — прошепна тя. — Как ще го извършиш, Чад?
Слава Богу! Мисля, че това се надявах да каже. Сега вече знаех, че мога да действам, тъй като без нея планът ми беше неизпълним. Потърсих в джоба си пакета с цигари, предложих й една, но тя поклати глава. Аз запалих и за един кратък миг двамата се гледахме на пламъка на запалката.
Тя беше бяла като пресен сняг, а очите й бяха тъмни дупки в лицето.
— Как ще го направиш?
— За момента няма значение как ще го направя. Но ако го направя, ще се омъжиш ли за мен, Ив?
— Да се омъжа за теб? Как мога? Аз съм омъжена за Лари!
— Можем да се оправим с него. Той ще ти даде развод. С шестдесет милиона долара можеш да се
