оправиш с всекиго. Слушай! Няма да го извърша, ако не ми дадеш дума, че ще се оженим след като получиш развод. Докато чакаме развода, ще отидем в Европа и ще живеем като съпрузи. От момента, в който тя умре, няма да те изпусна от погледа си. Не зная какво чувстваш към мен, но зная какви са моите чувства към теб. Ти си единствената жена, която някога съм обичал. Ти си в кръвта ми. Няма да те питам дали ме обичаш, но зная, че двамата можем да бъдем щастливи. Ще се омъжиш ли за мен след нейната смърт?
— Щом искаш, да!
Малко прибързано и твърде лекомислено. Макар че бях луд по нея, не й вярвах. Бях сигурен, че тя още обича Лари. Нямаше да рискувам врата си за да ме измамят.
— Слушай ме внимателно, Ив. Няма да споделя с теб само парите, а и смъртта на Вестъл. Ще бъде предумишлено убийство. Ти ще трябва да играеш толкова важна роля в него, колкото и аз. Ако промениш мнението си за женитбата, след като убием Вестъл, аз ще се предам на полицията. Това ти го обещавам. Предам ли се аз, вътре си и ти. Така че не вземай толкова лекомислено решение. Ако желаеш да ти дам време за обмисляне, ще дойда пак утре вечер. Да направим ли така?
Тя ме хвана за китката.
— Не. Сега ще ти дам отговора си. Щом ме желаеш, ще се оженя за теб, Чад. Ще бъда доволна да го направя. Искам само да бъде безопасно.
Обхванах я с ръка. Усещах тялото й под тънката материя на нощницата. Това пак ме хвърли в море от чувства, но не беше време за любов. Любовта щеше да дойде по-късно: имам предвид свободните нощи за любов. С малко търпение и много самообладание, Ив щеше да бъде моя за остатъка от дните ми.
— Убийството не е никога безопасно, но аз имам план, който може да се приближи до безопасното, ако разчитам на теб. Когато се прибрах тази вечер, тя ме обвини, че съм бил с жена. Аз се пошегувах с нея и тя ме удари през лицето. След този удар аз изпаднах в ярост и я стиснах здраво. Исках да й извия врата. Имах късмет, че не го направих. Оня полицейски лейтенант бил в приемната. След няколко секунди той излезе от там и ни разтърва. Направи някакъв намек за удушване на собствената си жена, но май това беше само за замазване на очите. Когато си тръгваше, пак намекна нещо от рода на това, че съм имал червило на яката. Смятам, че всъщност имаме следната ситуация: той знае, че Вестъл и аз сме се хванали за гушите. Когато чуе, че Вестъл е имала нещастен случай, веднага ще стигне до заключението, че съм я убил. Аз не я обичам, карали сме се сериозно и получавам всичките й пари. Чрез нейната смърт забогатявам неимоверно. Е, добре, нека да си помисли, че съм го сторил. Сега обаче, след като съм му показал, че съм имал възможност, но не съм го направил може да помисли, че наистина е нещастен случай. Ако той мисли така, ние не сме в опасност.
Ив сключи ръцете си върху моите.
— Не разбирам — каза тя с треперещ глас. — Как точно смяташ да го извършиш?
— Знаеш ли какво се случва когато ти се спука предна гума? Ако е на дясното колело, колата се отнася надясно, лявото колело отива на ляво. Това ми се случи, когато идвах от Идън Енд. Спрях се между пясъчните дюни. Това ще се случи на Вестъл, когато слиза надолу по скалния път, но там няма пясъчни дюни за да спрат падането й.
Ръцете на Ив се стегнаха върху моите. Не каза нищо.
— Когато отивах в Идън Енд, аз взех нейната кола. В багажника е спуканата гума. Една от тези нощи тя ще излиза. Ето какво ще направя: трябва да се погрижим за Джо. Онова което ти й даде и я разболя, ще му дадем от него. Тя няма нищо против да си шофира сама, само трябва да сме сигурни, че Джо не е на пътя ни. Когато тя слезе в гаража да вземе колата, аз ще я причакам. Ще я ударя по главата, след това ще я закарам до най-горната част на пътя по скалата. Ще извадя колелото на външната страна и ще сложа колелото със спуканата гума. Ще я поставя на мястото на шофьора и ще я насоча към отсечената скала. Това е лесно, но тънкостите са трудни. Щом Легит чуе какво се е случило, ще си помисли за мен. Аз трябва да имам желязно алиби. Едно алиби, което не може да се разбие и тук вече идваш ти. Всичко съм обмислил и, ако правиш това, което ти кажа, не можем да сбъркаме.
— Какво ще правя аз?
— Обстановката е следната: аз ще трябва да бъда едновременно на две места — на пътя до скалата и в кабинета си с теб. Ще трябва да имаме свидетели, които да се закълнат, че са ме видели и чули в кабинета ми. В действителност ще бъда на пътя и ще подготвям колата да влезе в пропастта. Тези свидетели трябва да бъдат такива, на които Легит ще повярва. Единият от тях трябва да е Харгис. Легит ще разбере достатъчно бързо, че Харгис ме мрази и ако каже, че съм бил в кабинета си по време на събитието, Легит ще му повярва. Другият свидетел ще бъде Райън Блейкстоун. Той е уважаван човек. Легит ще загрее, че Райън не е от типа хора, които си пъхат главата в неприятности като лъжесвидетелстват.
— Но как ще бъдеш на две места едновременно? — попита Ив. — Признавам, че звучи добре, но не мисля, че е изпълнимо.
— Този план ще иска търпение, старание и подготовка, но може да бъде осъществен. Ще ти кажа какво вероятно ще се случи. Вестъл напуска къщата, да кажем, в девет часа. В девет и десет ти ще позвъниш на Харгис. Когато той дойде в приемната, ти ще излезеш от моя кабинет и ще оставиш вратата широко отворена. Той ще ме чуе, че диктувам писмо на магнетофона. Ще види гърба на моето кресло и част от ръката ми и лакътя, отпуснати върху облегалката на креслото. Това е всичко, което той трябва да види, за да се убеди, че съм в стаята. Останалото ще си го представи, че го е видял: въображението запълва много празнини. Ще му кажем, че искам кафе. Ще му напомниш, че Блейкстоун пристига след няколко минути. Когато той наистина дойде, ще трябва да го въведе в приемната, а не в кабинета ми, тъй като ще бъда зает за половин час. Ще влезеш пак в кабинета, като въобще не затваряш вратата. Когато Харгис донесе кафето, ще го оставиш да влезе, но ще стоиш между него и стола ми. Ще му направиш знак да остави кафето върху страничната масичка до вратата и да пази тишина. Запомни, че през цялото време моят глас ще диктува. Когато Харгис изчезне, ще затвориш вратата и ще чакаш Блейкстоун да пристигне. Той ще дойде след около четвърт час. Когато Харгис го покани в приемната, ще излезеш изведнъж и ще оставиш вратата отворена отново, така че и двамата да могат да виждат добре стола и мен в него. Ще кажеш на Блейкстоун, че тъкмо свършвам да диктувам и няма да го задържа повече от десет минути. След това се връщаш в кабинета и затваряш вратата. Това е всичко. Мислиш ли, че си в състояние да го направиш?
— А как наистина ще протекат нещата?
— Ще приготвя един магнетофонен запис. На записа ще има издиктувани известен брой писма, а ти ще пуснеш лентата, така че свидетелите да чуят гласа ми като плейбек. Ръката ми върху облегалката ще я сътворим лесно. Едно сако и една телена рамка ще имат грижата за това. Ще обърнеш креслото с гръб към вратата. Гласът, ръката и евентуално една тлееща цигара ще бъдат достатъчни да убедят всекиго, че съм в стаята. Докато ти се грижиш за това, аз ще бъда на пътя върху скалата и ще сменям колелото на колата. Щом свърша, ще се върна веднага в къщата, ще вляза през прозореца на кабинета, ще облека сакото с което са ме видели и ще дойда до вратата на кабинета. Ще се извиня на Блейкстоун за това, че съм го оставил да чака. Ако ти не изгубиш самообладание и следваш това, което ти казах, алибито ни е несъкрушимо. Хайде, намери недостатъци в него.
Тя се облегна на рамото ми. Усетих, че потреперва леко.
— Да предположим, че Блейкстоун закъснее и записът свърши? — попита тя.
Кимнах с глава.
— Доволен съм, че си внимавала. Това е добър въпрос. На лентата имаш запис за един час. Щом Харгис донесе кафето и излезе, изключи магнетофона и чакай докато дойде Блейкстоун, за да го пуснеш пак. Ще имаш предостатъчно запис. Има едно деликатно място в този план, но то е съществено за успеха му. Тази ситуация ще иска доста предварителна подготовка и ти трябва да я изчислиш точно по време. Когато излезеш да кажеш на Блейкстоун, че няма да се забавя много, аз ще се включа и ще кажа: „Съжалявам, Райън, малко остана“, или нещо подобно. След това ще продължа да диктувам. Това ще го убеди по-добре от всичко, че съм в стаята. Но съгласуването на времето ще бъде много деликатно. Аз ще запиша тази реч, ще запиша и пасажчето, а ти ще трябва да го пуснеш в точно определеното време.
— Звучи твърде трудно за изпълнение, Чад.
— Но трябва да бъде направено.
— Не може да кажем, докато не го опитаме. Има едно нещо, за което не си помислил. От къщата се чува, когато колата напуска гаража. Ако тя излезе в девет часа и Блейкстоун не пристигне до девет и тридесет, да предположим, че Харгис ще има достатъчно време да се зачуди дали е тръгнала. Да
