Тялото й на пода продължаваше да не показва никакви признаци на живот. Той се приближи до него и с пъшкане се отпусна на колене. По гърба му се стичаха вадички пот, дишането му беше трудно. Направи усилие да постави чувствата си под контрол, но веднага си даде сметка, че това едва ли ще бъде възможно. Защото момичето му харесваше и изведнъж му се стори безкрайно несправедливо да свърши това, което беше намислил, без да й даде поне един последен шанс.
Ръцете му нахлузиха примката около шията й и леко я притегнаха. После постави дебелото си коляно в средата на гърба й и взе свободния край на въжето.
Седнал на прозоречния перваз, Хари Дюк дискретно се прокашля и каза:
— Бих те посъветвал още веднъж да си помислиш, Пол… Ако искаш да промениш формата на шията й, може би ще е по-добре да й направят пластична операция…
Отпуснат на колене, Шулц безмълвно се опули насреща му. После свинските му очички бавно започнаха да се наливат с кръв.
Седма глава
Изминаха двайсетина минути, преди Клеър да излезе от дамската тоалетна.
Питър вече се питаше дали не е успяла да се измъкне незабелязано и да се прибере у дома.
Келнерът се навърташе около масата с разтревожен вид, очевидно не разбираше защо клиентите му намаляват. Питър му направи знак да се приближи и отказа една от поръчките.
— Дамата ще се върне ли, сър? — попита келнерът.
— Да. Донесете поръчката веднага след като се появи. Не ни карайте да чакаме, тъй като може би ще трябва веднага да си тръгваме…
Келнерът внимателно го погледна, прецени, че не изглежда луд и бавно се отдалечи.
Веднага след това се появи Клеър. От начина, по който стисна устни, видяла празния стол на Дюк, Питър притеснено заключи, че вечерта едва ли може да се окачестви като приятно прекарване.
Приближи се и седна.
— Хари си спомни за някаква забравена среща и си тръгна — осведоми я той. — Винаги забравя по нещо…
На устните на Питър се появи нервна усмивка.
— О, така ли? — равнодушно отвърна тя и премести очи върху четиримата музиканти, които свиреха в дъното на залата.
Появи се келнерът с отрупан поднос и започна да сервира вечерята.
— Какво ще пием, Клеър? — попита Питър и взе менюто за вината.
— Нищо — отвърна след известно колебание тя. — Малко ме заболя главата.
Лицето на келнера се сви в едва доловима гримаса. Тези жени, тези жени! Или ще поискат някоя фантастична марка шампанско, дето я няма на склад, или ще искат само газирана вода!
— Хайде, Клеър! — погледна я нетърпеливо Питър. — Виното ще ти оправи настроението. Ще си поръчаме бяло, от него положително ще ти премине главоболието…
— Бих препоръчал 156 — обади се келнерът и посочи с молива си на съответното място в менюто.
Клеър тръсна глава, в очите и се появи упорито изражение.
— Не искам никакво вино — рече тя. — Не искам и да ми се оправя настроението.
Питър погледна умореното и мрачно лице на приятелката си, после направи знак на келнера да се отдалечи.
— Добре, скъпа — въздъхна той. — Зная как се чувстваш, нека поне си похапнем…
— Знаеш как се чувствам ли? — остро погледна тя. — Едва ли, Питър…
Той остави ножа и вилицата и озадачено я погледна:
— Какво има, Клеър? Аз да те ядосах?
— Съжалявам, Питър. Уморена съм и нямам настроение. Сигурно съм странно досадна… — От лицето й личеше, че всеки момент ще се разплаче.
— Но, Клеър… — Започна той.
Устата й се разкриви, тя скочи на крака и бързо напусна ресторанта.
Питър беше толкова изненадан, че не успя да реагира. Просто зяпаше подире й, без да забелязва любопитните погледи на останалите посетители.
Зад рамото му се изправи келнерът с готовата сметка.
— Вероятно не харесахте вечерята… — промълви обидено той.
Едва сега Питър си даде сметка, че е център на вниманието, натика няколко банкноти в ръката на човека и забързано каза:
— Вземете… Приятелката ми нещо не е добре…
Излезе на тротоара и хвърли учуден поглед нагоре и надолу по улицата. Портиерът се приближи, докосна шапката си с ръка и каза:
— Колата ви е зад ъгъла, сър. Вашата дама току-що отиде при нея…
Питър му даде една банкнота и тръгна да пресича улицата.
Клеър седеше на задната седалка и плачеше. Той колебливо спря. Много му се искаше да я вземе в прегръдките си и да я утеши, но се опасяваше, че с това само ще влоши нещата. Запали цигара и се облегна на колата, настроението му беше отвратително.
— Всичко е наред, Питър — обади се Клеър, правейки отчаяни опити да стабилизира гласа си.
— Но какво има, скъпа? — попита той и се настани на седалката.
— Чувствам се толкова зле, че не знам какво да правя — отвърна тя.
— Уморена си. Ще те закарам вкъщи. Трябва ти един здрав сън. — Отново не посмя да я докосне, макар много да му се искаше.
Тя избърса очите си с кърпичка и поклати глава.
— Нека се поразходим с колата, Питър. Искам да усетя вятъра върху лицето си, толкова е горещо… Би ли свалил покрива?
Той се подчини и завъртя стартерния ключ.
— Накъде?
— Няма значение, проста карай.
Не разбираше каква е причината за особеното й настроение, но изви и подкара по посока на Феървю. Тя дълго вреже мълча. Вече не плачеше, беше се свила в ъгъла и подлагаше лице на топлата въздушна струя. Очите й не се отделяха от кръговете светлина на фаровете пред тях.
Питър никога не я беше виждал в подобно настроение и се чувстваше притеснен. Обикновено Клеър се държеше спокойно и самоуверено.
— Съжалявам за тази вечер, Питър — обади, се внезапно тя. — Доста съм нервна, а и не понасям жегата… Много ли ми се сърдиш?
— Няма нищо — успокоително се усмихна той, дясната му ръка пусна волана и покри нейната. — Всеки изпада в подобни настроения. Само съм малко учуден, тъй като не допусках това за теб…
— Страхувам се, че съм като всички останали — стисна ръката му тя. — Но просто винаги съм успявала да се овладявам. Предполагам, че все още не съм напълно възстановена от болестта…
— Работиш прекалено много — рече той и кракът му леко натисна спирачката. Колата отби вдясно от пътя и спря. Той се обърна към нея и добави: — Защо не направиш единственото разумно нещо, Клеър? Зарежи тая твоя работа и се омъжи за мен. — Взе я в прегръдките си и нежно я целуна. Тя не го отблъсна, но устните й бяха студени и равнодушни. — Много те обичам, скъпа — прошепна той и зарови ръка в косата й. — Не можеш ли да направиш това? Ще те направя щастлива, ще бъда роб на твоите желания!
Тя нежно го отблъсна.
— Недей, Питър, тази вечер нямам настроение за подобни разговори. Хайде да продължим…
— Но какво ти става? — попита той, потискайки с усилие надигащото се раздразнение. — Какво значи настроение? Аз не флиртувам с теб, Клеър! Аз те моля да се омъжиш за мен! За отговор на такава молба не е необходимо специално настроение! Или ме обичаш, или не ме обичаш!
Ръцете й внезапно се стегнаха около бицепсите му, ноктите й болезнено се забиха в кожата.
— Моля те, Питър, престани! — прошепна тя с някакво отчаяние в гласа. — Не искам да се караме!
