Хари Дюк се размърда и зяпна насреща му.
— Ужас, а? — промърмори той, докато се надигаше и търкаше очите си с юмрук. — Какво ли не прави човек заради една жена! С тапицерията, която има оная мадама, би трябвало да я оставим да спи на пода, а леглото да си остане за нас!
Питър разкопча сакото и жилетката си.
— Доколкото си спомням, тя точно това предложи — отвърна той и внимателно се протегна.
— Тъй си беше — кимна Дюк. — И не мога да разбера какво ме накара да отхвърля предложението й… Пит, синко, май започвам да се превръщам в стар развратник, когото всяка мацка може да върти на пръста си!
— Ези или тура — извади някаква монета Питър. — Който познае, пръв ползва банята.
Дюк не позна и поклати глава.
— Хайде, бягай — рече. — През това време ще приготвя нещо за закуска… Я да видим дали онова пиленце се е събудило… — Открехна вратата на спалнята и извика: — Ставай, момичето ми! Аз правя закуската, а ти си последна в банята!
Отвътре не долетя нито звук.
— Спи като заклана! — помърмори Дюк и хвърли поглед през рамо към Питър. — Ей това не им харесвам на жените! Обичам само онези от тях, които спят леко, като сърнички…
— Това пък защо? — попита Питър, вече останал по бельо.
— Ами кой ще ме пази от крадци? Аз самият спя като убит!
— Я иди да я събудиш — посъветва го Питър. — Може пък да умее да готви…
— Ти си имал НЕЩО между ушите си! — похвали го Дюк. — Досега бях сигурен, че там е пълно само с хрущяли!
Ръката му пипнешком потърси ключа за осветлението, намери го и го натисна.
— Ставай, сънливке! — бодро се провикна той. — Имаме нужда от закуска!
После изведнъж зяпна и направи крачка напред.
Върху постелята се беше проснал Тимсън, главата му беше отметната назад, ръцете му бяха свити в юмруци. На гърлото му зееше грозна рана, кръвта влажно проблясваше под ярката светлина. Чаршафите бяха червени, стената над възглавницата беше цялата в кръв, на килима също се бе събрала малка локвичка.
Дюк пое дълбоко въздух. Стомахът му се сви, кожата му леко настръхна. Пристъпи внимателно към леглото и докосна китката на Тимсън. Беше студена и лепкава като пластелин. Вероятно е мъртъв от няколко часа, прецени Дюк.
Изправи се и внимателно огледа стаята. Не откри нищо, което да заслужава внимание. Лорели бе изчезнала без следа, а той кой знае защо не се учудваше от този факт. Проснатият върху леглото труп променяше обстановката изцяло. Сякаш бе попаднал в непознат дом, всъщност и в съвсем непознат свят…
Потърси оръжието на престъплението и в очите му проблесна лека надежда. Не го откри и това го разстрои повече дори от откриването на трупа. Защото означаваше убийство, защото означаваше усложнения от всякакъв вид. И което беше най-лошото — означаваше контакт с полицията.
Върна се при вратата, внимателно огледа дрехите и обувките си за следи от кръв, после угаси лампата и затвори след себе си. Същото стори и с вратата на банята, но далеч по-внимателно.
— Защо не я измъкнеш от леглото? — извика изпод душа Питър. — Да не би да те е страх от нея?
Дюк си наля една внушителна порция неразредено уиски и бавно я погълна. После пристъпи към банята.
Питър все още беше под душа.
— Страхотно е! — викна той. — Влизай да се къпеш и ти!
— Идвам — кимна Дюк и започна да се съблича. Уискито бавно се качваше в главата му.
Питър му освободи душа и започна да се разтрива със суха хавлия.
— Мирише ми на уиски — започна да души въздуха той. — Не ми казвай, че вече си ударил едно, моля те!
— И на мен ми мирише — свали ризата си Дюк. — Тъкмо се канех да те питам същото…
— Какво има? — втренчи се в него Питър. — Лошо ли ти е?
Дюк се пъхна под душа и промърмори:
— Почакай една минута.
Завъртя крана на студената вода и кожата му настръхна под ледената струя. Главата му бавно започна да се прояснява. Остана така в продължение на няколко минути, после завъртя крана и започна да се разтрива с кърпа. Питър се бръснеше пред огледалото.
— През нощта сме се сдобили с един труп, Пит — мрачно рече Дюк — Някой му е прерязал гърлото.
Питър замалко не преряза собственото си гърло. Ръката му остави бръснача върху мивката, очите му недоумяващо се заковаха върху лицето на Дюк.
— Не разбрах — дрезгаво рече той. — Как така сме се сдобили с труп?
— Може да ти е смешно — започна да сапунисва брадата си Дюк, — но точно това казах…
— Е, какво е един труп между приятели — рече Питър и отново взе бръснача в ръка. После очите му подозрително огледаха Дюк: — Нещо не ми е до майтап рано сутринта…
— Да ти призная, на мен също… — промърмори Дюк и започна да се бръсне. — Ех, че съм юначе! Ръцете ми изобщо не треперят!
— Какви ги дрънкаш? — тихо попита Питър.
— Съжалявам, Пит — погледна го в очите Дюк. — Но дори и АЗ изпитах нещо като шок! Помниш ли Тимсън? Именно той лежи с прерязано гърло в спалнята ти…
— Тимсън? С прерязано гърло? — Питър грабна халата си и забързано го навлече. — Трябва да си откачил! Снощи вкарахме вътре не Тимсън, а твоята мадама!
— Не ти препоръчвам да влизаш! — предупреди го Дюк. — Гледката е доста по-лоша от описанието, което ти дадох… Въпросът е какво да правим сега, дявол да го вземе!
Питър се втурна навън и Дюк чу как притичва през хола, отваря вратата на спалнята и щрака ключа на осветлението. Сви рамене и изми пяната от лицето си. Питър се върна точно когато закопчаваше последното копче на ризата си. Лицето му беше придобило цвета на замразен овнешки бут.
— Да не кажеш, че не съм те предупредил — рече Дюк. — Оттатък е останало още малко уиски…
— Едва ли ще мога да го преглътна — промърмори Питър. — Мисля, че по-скоро ще повърна…
— Не ставай глупак! — остро каза Дюк. — Само ни е до драйфане!
Питър бавно се отпусна на стола и посегна към бутилката.
— Кой го е направил? — объркано попита той. — Къде е момичето?
— Точно това ще ни попитат и ченгетата, не е нужно да ги изпреварваш — запали цигара Дюк. — Дали няма да свариш малко кафе? Предстои ми доста мислене…
— Кафе ли? — погледна го объркано Питър и автоматично отпи глътка уиски. — Сигурно ще се задавя с него!
— Не те помолих да пиеш кафе, а само да направиш известно количество — поясни Дюк. — Хайде, Пит, размърдай се! Това ще ти се отрази добре!
Малко съживен от питието, Питър се изправи и включи електрическия чайник в контакта. Докато слагаше чаши и чинийки на масата и търсеше млякото, Дюк леко се поклащаше в стола си и напрегнато размишляваше.
Не каза нищо, преди да стане кафето, после се надигна и запали цигара.
— Скоро ще трябва да извикаме полицията — започна той. — Но преди това ще трябва да се уточним за показанията си.
— За нас двамата ли говориш, или използваш множествено число, както го правят вестникарите?
— Съжалявам, Питър — усмихна му се Дюк, — но ти си вътре и с двата крака…
— Знаех си аз! — въздъхна Питър. — Поне ми разкажи за какво става въпрос!
— Де да можех — поклати глава Дюк. — Разполагам само с част от историята… — Опразни чашата с кафе, пусна една доволна въздишка и отново си сипа. — Върви екстра с уискито, нали? Май открих още един начин за приготвяне на закуска, който отнема не повече от десет секунди…
