свършим на електрическия стол!
— Докато я открият, аз вече ще съм пипнал тоя, дето НАИСТИНА е видял сметката на Тимсън! — мрачно промълви Дюк. — Но къде пише, че трябва да я открият? — Хлътна в банята и миг по-късно се появи с бръснача на Питър в ръка. — Няма да трае повече от секунда — успокои приятеля си той и изчезна зад вратата на спалнята.
Питър напълни чашата си, изведнъж почувства, че има нужда от още уиски.
Дюк излезе от спалнята и затвори след себе си.
— Всичко е готово и изглежда доста убедително — съобщи с лека гримаса той. — А сега слушай внимателно, Пит, ще се наложи да запомниш дума по дума нашата версия. Снощи сме били тримата — Клеър, ти и аз. Ти си я изпратил, след което си дошъл у дома. Пийнали сме чашка-две, след което сме излезли да се поразходим. Сблъскали сме се с Тимсън, пиян като дърво. Имал е бутилка скоч и ние, също доста пийнали, сме му помогнали да я пресуши. Тимсън не е бил в състояние да се движи и ние сме го домъкнали тук. Оставили сме го да си отспи в спалнята, а самите ние сме се настанили тук. На сутринта сме поискали да се избръснем и сме открили, че бръснача ти го няма. Тогава сме влезли в стаята и сме открили, че копелето си е прерязало гърлото с него. Нека ченгетата сами открият защо го е направил.
— Но това е лудост? — втренчи се в него Питър. — Не знаем какво е правил снощи Тимсън! Ами ако е бил с някой друг?
— Това няма да има никакво значение, стига да твърдим, че сме го срещнали късно през нощта. Появил се е тук някъде между три и четири сутринта… О’кей, значи и ние сме го срещнали по това време. Ако запазиш самообладание, положително ще успеем да се измъкнем! Друг начин не виждам.
— Ти си едно шантаво копеле, Хари — промълви с нещастен вид Питър. — Само да те видя и неприятностите са налице!
— Спести ми тази част от сценария! — кратко му нареди Хари. — Затънали сме до шия и трябва да се измъкваме!
Телефонът иззвъня и Питър се насочи към него.
— Здравей, Питър — каза Клеър. — Случайно да знаеш къде се намира Хари Дюк?
Питър се втренчи в слушалката, сърцето му се сви от остър пристъп на ревност.
— За какво ти е? — попита той, опитвайки се да скрие горчивината в гласа си.
— Моля те, не се ядосвай — меко отвърна Клеър. — Става въпрос за Тимсън.
— За Тимсън ли?
— Нали помниш, че Хари Дюк помоли да му се обадя, ако науча нещо за спекулациите на Тимсън с недвижими имоти? Е, научих… Тимсън е купил Пиндърс Енд.
— Задръж така, Клеър — рече Питър и се извърна към Дюк: — Тимсън е купил Пиндърс Енд.
— Това може да означава какво ли не — подсвирна Дюк. — Мога ли да говоря с нея?
Питър тикна слушалката в ръцете му и се дръпна встрани.
— Разбира се — рече. — Нали живеем в свободна страна?
— Още от пръв поглед си личи — язвително отвърна Дюк. — Ало, Хари Дюк на телефона! — Чу как Клеър остро си поема дъх и отново усети онова странно стягане в гърлото.
— Господин Дюк, от доста време се опитвам да ви открия — рече тя.
— Става въпрос за Тимсън, така ли? — уточни той. — Наистина ли е купил Пиндърс Енд?
— Да, договорът е бил подписан вчера. Купил го е от името на „Бентънвилската поземлена корпорация“. Никой не е чувал нищо за подобна компания…
— Благодаря за информацията, ще се опитам да открия нещо — отвърна Дюк. — Макар че това едва ли би донесло някаква полза на Тимсън… Снощи се натъкнахме на него и малко си пийнахме… Настанихме го в леглото на Питър, а тази сутрин го намерихме мъртъв. Прерязал си е гърлото…
Питър щракна с пръсти и промърмори:
— Тя никога няма да повярва на подобни глупости!
Дюк му направи знак да мълчи.
— Какво, мъртъв ли е? — попита Клеър. — Наистина ли е самоубийство?
— Да. Снощи изглеждаше доста депресиран, но ние бяхме сигурни, че ще му мине… Току-що го открихме и мисля да позвъня в полицията…
— Идвам веднага! — извика Клеър, после успя да се овладее и тихо добави: — Предполагам… Предполагам, че и Питър е замесен в тая история…
— И двамата сме замесени! — стисна устни Дюк. — Но това не означава нищо, освен малко шумотевица. Репутацията на Пит няма да пострада.
— Дано — въздъхна тя. — Идвам!
Дюк внимателно постави слушалката върху вилката и се обърна към приятеля си:
— Предполагам, че е разтревожена за теб — рече. — Поне така ми прозвуча по телефона…
— Нищо не може да се направи — въздъхна Питър, избягвайки погледа му. — Май ще е най-добре да се обадя в службата…
— Преди това ще си поприказвам с ченгетата — вдигна слушалката Дюк. — Искам от теб да запазиш самообладание, Пит. Вероятно ще се опитат да те извадят от равновесие…
— Няма проблеми — отвърна Питър и се втренчи в ръката му, която започна да избира номера на полицията.
Единадесета глава
Няколко часа по-късно в кабинета на Сам Тренч бе свикан военен съвет.
Председателстваше го Сам, главно от уважение към белите му коси. Той седеше малко смутен зад бюрото си, до него се беше настанила Клеър с цигара в ръка и хвърляше разтревожени погледи към Питър, оттеглил се в ъгъла до прозореца. Хари Дюк бавно крачеше напред-назад пред писалището на Сам, между белите му зъби стърчеше отдавна угаснала пура.
— Феървю започна да се пробужда — обяви с оптимистичен тон той. — Жалко, че вестникът ви не е ежедневник… Нещо ми нашепва, че това градче твърде скоро ще изпитва остра нужда от ежедневник.
— Но какво толкова е станало? — попита Клеър и пепелта й падна върху износения килим. — Какво казва полицията?
— Не казва много — отвърна Хари и пусна една усмивка по посока на Питър. — Обстоятелствата не им харесаха, но това е първата насилствена смърт тук и май ще се окаже, че плават без гребла срещу течението…
— Приеха версията за самоубийство, така ли?
— А защо да не я приемат? — втренчено я погледна Дюк. — То си беше самоубийство!
— Клеър, моля те да не усложняваш нещата — обади се малко нервно Питър.
Тя му хвърли един продължителен поглед, после се извърна към Дюк и поклати глава:
— Просто не виждам Тимсън в тази роля.
— Човекът си е прерязал гърлото с бръснач. Може би не е било самоубийство, а просто е искал да се избръсне на сухо и ръката му е трепнала… Каквото и да е станало, фактът не може да се промени — той е мъртъв. Това е всичко. — Дюк каза тези думи със спокоен и дружелюбен тон.
— Но защо е целият този шум? — поиска да разбере Сам и енергично почеса главата си с две ръце. — Бих го приел, ако Тимсън беше от Феървю, но тук той е чужденец. Дори не е умрял в града, какво толкова го обсъждаме?
— Умрял е в леглото на Питър, нали? — тихо попита Клеър.
Сам се втренчи в него и добави:
— Вие ли сте младежът, който отнема всичкото й свободно време напоследък?
— Сам, моля те, това няма нищо общо…
— Напротив, има — тръсна глава Питър. — А и защо да не му кажем? Доколкото знам, той винаги се е отнасял добре с теб… Господин Тренч, аз искам Клеър да се омъжи за мен, но тя все още се колебае!
Старият Сам го прониза със светлите си очи, после зарови ръце в джобовете си за лулата и промърмори:
— Ами тогава е излишно да я тревожите, млади човече! Човекът, който извади късмета да я плени,
