— Бих искал да не дрънкаш глупости! — раздразнено го прекъсна Питър. — Работата е сериозна!
— Добре де, не вдигай толкова пара… Все някак ще се оправим… Изход винаги се намира… Сега ще те просветя, може пък да видиш нещо, което аз съм пропуснал. — Ръката на Дюк остави чашата върху масата, гърбът му се отпусна в удобната облегалка. — Всичко започна с посещението на Келс. Нали помниш, че ти споменах за него? Каза, че Белман иска да работим заедно. Имал нужда от комарджия с моята репутация. Предлагаше ми един куп мангизи. Мисля, че някой е вдигнал мерника на Белман и той ме иска за бодигард. Просто в случай, че веселбата започне…
Отхвърлих офертата му, защото ми е дошло до гуша от неприятности. Изритах Келс, малко след това звънна телефонът. Беше жена, няколко часа по-късно разбрах, че ми е звъннало същото това маце, което ти доведох на гости…
— Коя е тя? — пожела да узнае Питър.
— Приятелка на Шулц — отвърна Дюк. — Пипнах го точно когато се готвеше да я удуши. Нищо повече не знам. Вероятно по-късно ще научим това-онова и за нея… Следата още е гореща. Както и да е… Звънна ми у дома и ме предупреди да не се захващам с Белман… „Няма да ми е приятно да те видя умрял“, рече. Обикновено не обръщам внимание на подобни приказки, затова реших да си поговоря с Белман. Преди това се отбих да се видя с Шулц…
Сигурно знаеш, че Шулц е собственик на игрален дом, аз държа една от стаите му под наем. Използвам я за офис. Познавам го доста добре и допреди няколко часа го мислех за умно копеле. Той има връзки навсякъде, знае всичко за Бентънвил, беше един от първите, които надушиха големи печалби тук… Не знаех, че Лорели ми се е обадила по телефона, не знаех дори, че двамата се познават. Ако знаех това, никога нямаше да му кажа за това обаждане, щях да си държа голямата уста затворена… От Шулц не успях да измъкна нищо, с изключение на предположението, че Белман се страхува от Спейд. Ще се наложи да се поразровя около тоя тайнствен тип, Питър. Всичко в Бентънвил в крайна сметка опира до неговото име и сигурно ще ми бъде интересно да се опознаем. Както и да е… Усетих, че Шулц знае повече отколкото казва, а това, което казва, сигурно е лъжа…
Отидох при Белман. Както си приказвахме, в кабинета му се втурна някакво дребно копеле и започна да гърми насреща му. Бях толкова уплашен, че си разсипах уискито, а то взе, че се плисна върху лицето на дребното копеле. То изведнъж си спомни, че има неотложна среща и се изпари, а Белман отърва кожата…
И от него нищо не научих, само дето си губих времето. Почти се беше надрискал от страх, но пак не пожела да си отвори плювалника. Реших, че няма да е лошо да си поприказвам още малко с Шулц и му отидох на гости. Преди да натисна звънеца, по навик хвърлих едно око през прозореца. И добре, че го сторих. Защото видях как дебелото копеле е затиснало Лорели на пода, а около шията й беше навил едно хубаво дебело въже.
Отворих тихичко прозореца и му попречих да извърши поредната си глупост. Когато Лорели се свести и отвори уста, веднага познах гласа, който ми се беше обадил по телефона. Реших, че трябва да се погрижа за нея и я взех да ми прави компания. На Шулц това явно не му хареса и ме изпрати с такава пукотевица, че замалко не получих инфаркт.
После я доведох тук и това е краят на приказката. За съжаление не пожела да говори, но очевидно знае нещо важно. Шулц я предупреди, че ще й види сметката, ако си отвори устата… Е, сега знаеш толкова, колкото и аз…
— А откъде се появи този Тимсън? — присви очи Питър. — За него не спомена нито дума…
— Спомних си за него едва снощи, когато твоята мадама му спомена името… Преди време беше управител на „Шез Пари“ и още тогава подозирах, че е подставено лице. А как се е озовал тук не мога да ти кажа.
— По всичко личи, че тая Лорели му е видяла сметката — притеснено въздъхна Питър. — Допускаш ли, че Тимсън е дошъл да я прибере, а тя му е рязнала гърлото и е духнала?
— Но защо Тимсън? Той няма нищо общо с Шулц. Нещата биха били далеч по-ясни, ако оттатък лежеше с прерязано гърло Джо…
— Кой Джо? — объркано го погледна Питър.
— Едно от момчетата на Шулц — отвърна Дюк. — Използва го за шофьор…
— Не можем цял ден да си седим тук и да правим догадки — изправи се Питър. — Трябва да се обадим в полицията.
— Естествено — кимна Дюк. — Въпросът е какво да им кажем… Да споменаваме ли за Шулц и Лорели?
— Няма друг начин. Иначе ще трябва да им обяснявам защо не съм си спал в леглото.
— Мисля, че нещата ще се поизяснят, ако разменя някоя дума с Пол — рече Дюк и посегна към телефона.
Питър запали нова цигара и започна да крачи напред-назад из помещението.
Дюк замислено го наблюдаваше, после в слушалката прозвуча гласът на Шулц и той моментално забрави за приятеля си.
— Пол? — дрезгаво попита той. — Хари се обажда.
— Какво искаш? — изръмжа онзи след кратка пауза, очевидно предизвикана от изненада.
— Знаеш ли къде е Лорели?
— Теб пък какво те интересува!
— Не се дръж като глупак, работата е дебела! — сопна се Дюк. — Снощи я доведох у Питър Калън, а сутринта открихме, че е изчезнала.
— Какви ги дрънкаш, да те вземат мътните? — ехидно се изхили Шулц. — Снощи май здравата си се натряскал!
— Значи съм се натряскал, а? — втвърди се лицето на Дюк. — Откъде си толкова сигурен?
— Ако не си бил пиян, вероятно си луд! — поясни Шулц. — Лорели не е мърдала оттук нито снощи, нито по-късно. Ето я, до коляното ми. Питай Джо, ако не вярваш!
— Чакай малко — забързано рече Дюк, почувствал, че онзи се готви да затвори. — Не ми трябва Джо, искам да разменя две думи с Лорели…
— Едва ли тя ще иска, но все пак ще я попитам — отвърна Шулц, после в слушалката се разнесе доста по-приглушеният му глас: — Хари Дюк е на телефона, иска да говори с теб…
След кратка пауза в ухото на Дюк звънна гласът на Лорели:
— Да, моля… — Беше хладен и равнодушен глас.
— Какво става, момичето ми? — попита Дюк. — Шулц твърди, че цяла нощ си била там. Нима ще му; позволиш да се измъкне по този начин?
— А къде съм била според теб?
— Не си добре, сестричке! — не на шега се разсърди Дюк. — Не си ли спомняш, че снощи се появих, тъкмо когато дебелото ти приятелче се готвеше да ти види сметката с въженце около врата? Ако не бях аз, сега щеше да си нанкаш в моргата! Имаш изгода да си на моя страна! Кажи къде изчезна снощи!
— Я ти се оправяй с него! — каза на Шулц тя. — Съвсем е откачил!
Дюк затвори още преди Шулц да поеме слушалката, после отправи един напрегнат поглед към приятеля си.
— Върнала се е при Шулц — кратко му съобщи той. — Твърди, че изобщо не е мърдала оттам, Джо ще потвърди алибито й. А ако ние не измислим нещо, при това веднага, вероятно ще се озовем в ареста с обвинение в убийство.
— Но това е смешно! — пребледня Питър. — Не могат да се измъкнат толкова лесно!
— Страхувам се, че могат — протегна се Дюк. — А ако ние не намерим приемливо обяснение за присъствието на Тимсън тук, като нищо можем да изгорим!
— Но как да го намерим, по дяволите! — викна Питър и объркано разроши косата си.
— Чакай малко — рече Дюк и отиде в спалнята.
Забави се няколко минути вътре, после високата му фигура се изправи в рамката на вратата.
— Ще мине за самоубийство, приятел — рече той. — Сцената е готова, остава само да сложим вътре един бръснач.
— Пресвета Дево! — избухна Питър. — Не можеш да правиш това! Открият ли измамата, и двамата ще
