Дръпнах се назад и казах:
— Сега не трябва да се мотая около тебе, Керъл. Достатъчно си заета, нали?
Тя ме задърпа за ръката.
— Време е да се запознаеш с някои хора — каза строго. — Джери Хайъмс е важна личност. Той е шеф на продукцията и ти би трябвало да се срещнеш с него.
Оставих се да бъда убеден и я последвах през безкрайната плетеница от широки коридори, докато достигнахме до полирана махагонова врата, на която пишеше със спретнати черни букви „Джери Хайъмс“.
Керъл влезе веднага.
На един фотьойл седеше Питър с куп книжа в кожена папка на коленете. До прозореца стоеше едър дебел мъж с коса като слама и пепел от тютюн навсякъде по бяло-жълтия му пуловер. Той се обърна, когато влязохме. Забелязах тесните му сиви очи. Бяха насмешливи, остри и проницателни.
— Джери, това е Клайв Търстън, който написа „Ангели в траур“ и пиесата „Проверка в дъжда“ — каза Керъл.
Той ме погледна бързо и аз почувствах как очите му опипват черепа ми отвътре. Извади ръце от джобовете на панталона и се приближи, говорейки, докато се ръкувахме:
— Слушал съм за вас. Рекс Голд казваше, че работите върху някакъв сценарий за него.
Изглежда, Голд ме рекламираше навсякъде. Не знаех дали да се радвам, или не.
— Седнете. Вземете цигара — продължи Хайъмс, посочвайки ми с жест стола. — Каква е основната идея в този сценарий? Рекс Голд се държи много тайнствено.
— Тя ще ви каже — посочих Керъл. — Все пак това беше нейна идея.
— Така ли? — Лицето на Хайъмс се проясни. — Вярно ли е, Керъл?
— Е, аз само предложих на Клайв да напише една сатира за мъжете, като използва заглавието си „Ангели в траур“.
Хайъмс отново насочи вниманието си върху мен.
— Това ли правите?
Кимнах.
— В общи линии.
— Е, не е лошо.
Той се обърна и погледна с надежда към Питър.
— Идеята е чудесна и ако Клайв направи сценарий подобен на „Раят ще трябва да почака“, ще бъде страхотно — каза Питър и сложи папката на писалището.
— Тогава защо Рекс Голд се нрави на интересен? — попита Хайъмс.
— Може би е дошло време и той да ти скрои някой номер — засмя се Керъл. — Може би знае, че ще стане нещо добро, и иска да те изненада.
Хайъмс поглади брадата си.
— Може и така да е.
Той размаха пръст към мен и каза:
— Виж какво, приятел. Искам да си наясно. Хората, които ще правят твоя филм, ще бъдем Питър и аз… а не Голд. Преди да покажеш предварителната си разработка на Голд, донеси я при мен да я видя. Ще ти помогна с каквото мога. Зная какво можем и какво не можем да направим. Голд не знае. И ако Голд не хареса някоя разработка, той я унищожава. Нека първо аз да видя твоята, за да я излекувам от недостатъци. Имаш добра идея, върху която да работиш. Не я проваляй и не слушай Голд. Разбра ли?
Кимнах:
— Разбрах.
Усетих, че мога да му имам доверие. Беше откровен и щом казваше, че ще помогне, щеше да го направи, без да очаква нещо в замяна.
На вратата се почука и след поканата на Хайъмс в стаята предпазливо се вмъкна слабичък дребен мъж във вехт костюм.
— Закъснях ли? — попита той, гледайки тревожно към Хайъмс.
— А, заповядай — каза Хайъмс и отиде при него. — Не, тъкмо навреме идваш. Това е Клайв Търстън. Търстън, запознай се с франк Имграм.
Не можех да повярвам, че този незначителен дребен човечец беше авторът на „Земята е забранена“ — книгата, за която се бореше всяка филмова компания и която, според мълвата, Голд беше купил накрая за 250 000 долара.
Станах на крака и протегнах ръка, след което казах, гледайки с интерес бледото му, чувствително лице:
— Радвам се да се запозная с вас, господин Имграм.
Имаше големи изпъкнали сини очи, голямо чело и оредяла коса с миши цвят.
Той ме изгледа изпитателно, усмихна се нервно и отново се обърна към Хайъмс с някакво трескаво безпокойство:
— Сигурен съм, че господин Голд греши. Мислих за това през цялата сутрин. Хелън не може да е влюбена в Лансинг. Направо е смешно. Тя никога не би могла да изпитва чувства към човек с такъв сложен характер като Лансинг. Това просто подсказва щастливия край.
Хайъмс поклати глава и каза утешително:
— Не се тревожи. Ще говоря с Рекс Голд.
Той погледна към Керъл:
— Ти също имаше някакво виждане, нали?
Имграм нетърпеливо отиде при нея.
— Сигурен съм, че ще се съгласите с мен — каза той. — Досега сте се съгласявали. Не можете ли да видите колко невероятно би било това?
— Разбира се — любезно отговори Керъл. — Темата е толкова голяма, че бихме могли да оставим края така. Не мислиш ли, Питър?
— Да, но знаеш какво отношение има Рекс Голд към такъв край.
Питър изглеждаше разтревожен.
Почувствах се не на място и казах:
— Вижте, ще ви оставя да си вършите работата…
Имграм моментално се обърна към мен.
— Така съжалявам — каза той. — Знаете ли, аз имам толкова малък опит и всяко нещо ме хвърля в тревога. Не бих желал да ви гоня. Вероятно бихте могли да ни помогнете. Виждате ли…
Прекъснах го. Имах си достатъчно мои грижи, за да се натоварвам с главоболията на Имграм.
— Само ще ви загубя времето — казах. — Зная за тези неща по-малко от вас. А освен това самият аз имам много работа.
Обърнах се към Керъл.
— Кога ще се видим?
— Трябва ли да си тръгваш? — каза тя разочарована.
— Ти трябва да работиш, а и аз имам да свърша някои неща, — отговорих. — Но нека да се уговорим.
Тримата мъже ни наблюдаваха. Виждах, че Керъл искаше да остана, но ми писна от съсредоточения интерес върху Имграм.
— Днес е четвъртък, така ли? — Тя присви очи към календара на стената. — Утре? Ще дойдеш ли утре вечер? Днес ще работя до късно.
— Прекрасно, ще дойда.
Кимнах на Хайъмс, стиснах ръката на Имграм и махнах на Питър.
— Не се безпокойте — казах на Имграм. — Вие сте в много добри ръце.
Опитах се да не прозвучи покровителствено, но не се получи. Може би изтърканият му костюм ми създаде комплекс за превъзходство.
Керъл ме изпрати до колата.
— Той е толкова честен и откровен — каза тя, докато се намествах зад кормилото. — Така ми е мъчно
