притрябвала!
И треснах слушалката.
Глава девета
Не се срещнах с Керъл в онази вечер. Нямах настроение за това. Нямах настроение за нищо, след като бях наругал Мерл по такъв начин. Веднъж успокоил се, разбрах колко ненормален съм бил. Мерл беше най- добрият агент в Холивуд. Писатели и кинозвезди се биеха заради нея, за да се занимава с техния бизнес. Тя се интересуваше единствено от петцифрени приходи и това всеки го знаеше. Така че, ако тя беше ваш агент, авторитетът ви беше висок навсякъде. След като я наругах така, твърде вероятно беше да ме изостави. Точно сега не можех да си позволя да се лиша от Мерл. Ако получавах изобщо някаква работа, то ставаше благодарение на нея. Фактически от нея зависеше хлябът ми. Веднага щом разбрах какъв глупак съм бил и видях в каква бъркотия съм се насадил, й телефонирах. Секретарката каза, че я няма и не знае кога ще се върне. Звучеше така, сякаш не я интересуваше. Това не ми изглеждаше на добре, така че написах една бележка на Мерл, в която се извинявах за стореното и се оправдавах с махмурлук. Изказах надежда, че ще прояви разбиране. В това писмо направих всичко, освен да й целуна краката, и го изпратих до нейния офис по куриер.
След обяда все още се чувствах отвратително. Мисълта, че съм подминал три хиляди долара, ме разяждаше като дървояд. Но това, което ме тревожеше още повече, беше моята неспособност да седна и да напиша за кратко време най-простата статия. Това беше наистина сериозно. То съвсем ясно ми показа, че нямам качествата да стана първокласен писател. Тази мисъл заседна в гърлото ми като въдица.
Както и да е, не изпитвах желание да прекарвам вечерта с Керъл. Знаех, че ще подхване нещо за Ева, а нервите ми бяха твърде изопнати, за да понеса каквото и да било независимо от кого. И така, обадих й се и казах, че се налага да отида в Лос Анжелис по спешна работа. Тя искаше да се видим в събота, но аз се измъкнах с някаква лъжа и от това. По гласа й пролича, че е потисната и разочарована, но бях решен да прекарам уикенда с Ева и никой не можеше да наруши плановете ми. Въпреки това нещо ме прободе, когато тя се опита да ме убеждава.
След това написах бележка на Ева. Съобщих й, че ще й се обадя в шест и половина следващата вечер, че ще ходим на театър и ще прекараме остатъка от уикенда във взаимно опознаване. Приложих една стодоларова банкнота, пояснявайки, че парите са за разходите по преспиването и закуската. За пръв път в живота си плащах на жена, за да излезе с мен. Това не ми се понрави. Неволно започнах да се сравнявам с Харви Бароу, но си казах, че не след дълго тя ще започне да излиза с мен просто защото ще й бъде хубаво. Това вече променяше нещата.
На следващата сутрин, докато Ръсел приготвяше закуската, аз се излежавах във фотьойла и премятах вестника.
— Ръсел — казах, когато той ми донесе кафето и яйцата, — ще отсъствам през уикенда. Искам да отидеш в „Трий Пойнт“ и да събереш нещата ми. Отказвам се от това място. Обади се на агентите по недвижимите имоти и уреди с тях.
Той плъзна стола под мен, за да седна до масата, и каза, разгъвайки снежнобяла кърпа върху коленете ми:
— Жалко, че се отказвате от мястото, нали, господин Клайв? Мислех, че там ви харесва.
— Така мисля и аз, но трябва да правя икономии, а „Трий Пойнт“ ми струва твърде много.
— Разбирам, господине. — Веждите му се изкачиха по челото. — Не бях осведомен, че сме финансово затруднени. Съжалявам за това.
— Може би не е чак толкова лошо — реших да не го плаша. — Нека видим, Ръсел. От „Проверка в дъжда“ сега се получават само двеста долара седмично. Миналата седмица не беше играна изобщо. От книгите няма да дойде нищо до края на септември, а когато ми платят няма да е кой знае какво. Ето защо се налага да правя икономии за известно време.
Ръсел изглеждаше леко разтревожен.
— Скоро няма ли да напишете друго, господине?
— Сега работя върху нещо — казах, поемайки от него чашата с кафето. — Щом го свърша, ще бъдем на върха… или би трябвало да бъдем.
Не изглеждаше впечатлен.
— Радвам се да го чуя, господине — каза той. — Отново пиеса ли ще бъде?
— Това е онзи филм, за който ти казвах, по поръчка на господин Голд.
— О, разбирам, господине.
Тлъстото му лице помрачня.
Мерл все още ми беше в съзнанието, поради което позвъних в офиса й. Секретарката отговори, че е заминала за края на седмицата. Поисках среща за понеделник, но тя ми съобщи, че цялата седмица Мерл е ангажирана плътно. Казах, че ще се обадя по-късно.
В шест часа, точно когато излизах, за да взема Ева, позвъни Керъл.
— О, Клайв, страхувах се, че ще те изпусна. — Гласът й беше напрегнат от вълнение.
— Още две минути и щеше да ме изпуснеш — отвърнах, чудейки се какво ще последва.
— Наистина трябва да дойдеш насам, Клайв.
С око в часовника казах, че е невъзможно.
— Но аз говорих с Джери Хайъмс за „Проверка в Дъжда“ — продължи тя и думите й се застъпваха. — Той каза, че Бърнстейн търси сценарий. И двамата ще дойдат при мен тази вечер; ако се появиш и ти, би могъл да заинтригуваш Бърнстейн с твоя сюжет. Джери смята, че е подходящ за него. Казах му, че ще дойдеш.
Чудех се дали Керъл не беше разбрала какво възнамерявах да правя и не беше измислила всичко това, за да ми попречи да се видя с Ева. Ако Бърнстейн наистина се интересува от „Проверка в дъжда“, ще е глупаво да оставя такава възможност да ми се изплъзне. Бърнстейн отстъпваше само на Джери Хайъмс и имаше репутацията на голям майстор на разкошни филми с житейска тематика.
— Виж, Керъл. — Опитах се да звуча убедително. — Наистина съм ангажиран тази вечер. Не може ли Бърнстейн да се срещне с мене в понеделник?
Тя каза, че той трябвало да вземе решение до края на седмицата, тъй като Голд ставал нетърпелив. Имал предвид и две други произведения, но ако го обработим всички, лесно бихме могли да го убедим да направи „Проверка в дъжда“.
— Тя е точно по неговия вкус — настоя Керъл. — Той ще послуша Джери и ако бъдеш и ти, да го запознаеш в общи линии, сигурна съм, че ще я предпочете. Хайде сега, бъди разумен, Клайв, толкова е важно.
Но същото се отнасяше и за Ева. Ако отклоня срещата в последния момент, може би никога вече няма да имам възможност да излезем заедно.
— Не мога — настоях, без да се мъча да прикрия нетърпението в гласа си. — Не ме ли разбираш? Трябва да пътувам извън града.
Последва дълга пауза, след което чух Керъл да си поема дъх с леко изохкване. Това ми подсказа, че тя също започва да се нервира.
— Кое е толкова важно, Клайв — рязко попита тя. — Не искаш ли да навлезеш в киното?
— Аз съм в киното, скъпа, не помниш ли? Не работя ли за Голд?
Работех ли за Голд? Само Господ и Голд знаеха това.
— О, бъди разумен. — В гласа й се появиха остри нотки. — Какво ще си помислят те, ако не се появиш?
— Не е моя грижа — остро отвърнах аз. — Не съм обещавал нищо. Ти знаеше, че съм зает, нали?
— Разбира се, знаех, но мислех, че за тебе работата стои на първо място. Добре, Клайв, приятно прекарване. — И тя затвори.
Това означаваше вече две жени, които се бяха вкиснали от мен. Тръшнах слушалката, ливнах три инча бърбън в една чаша и го изгълтах на един дъх. След това грабнах шапката си и слязох долу при колата.
Докато завия в Лоръл Кениън, уискито ми подейства и се почувствах добре. Спрях пред къщата на Ева и кратко натиснах клаксона. След това запалих цигара и зачаках. Чаках точно една минута и петнадесет
