сценария, с договора е свършено.
— Може пък да го хареса — рекох смутено. — Не ми казвай, че Голд е чак такъв задник, та да се откаже от хубав сценарий само и само за да ми го върне.
Тя ме изгледа със съжаление.
— Не разбираш ли, че твоето пиянско изпълнение струва на Голд около сто бона? Сценарият трябва да е страшно добър, за да накара човек като Голд да забрави сто бона. Ако питаш мен, в Холивуд няма писател, покрай който да забрави толкова много пари.
Изпих уискито си и запалих цигара.
— Е — направих усилие да потисна уплахата си, — какво трябва да направя? Ти си моят агент. Нищо ли не можеш да предложиш?
— Няма какво да се предложи. Голд те е включил в черния списък и това е всичко. Ще трябва да пишеш романи. За сцената и екрана си аут.
— А, не — казах, внезапно разгневен, — той не може да постъпи така с мен. Та това е лудост…
— Може и така да е, но аз знам на какво е способен. Голд е единственият в Холивуд, с когото не мога да се справя.
Тя внезапно щракна с пръсти.
— Но има един човек, който може.
Впих очи в нея.
— Може какво? За какво говориш?
— Да ти оправи отношенията с Голд.
— Кой?
— Твоята приятелка… Керъл Рае.
Станах прав.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това?
Тя ми направи знак с ръка да седна отново и каза успокоително:
— Хайде сега, не се впрягай. Керъл Раи може да ти уреди нещата. Тя и Голд са така.
Тя кръстоса пръсти.
— Откога? — попитах и едва можах да позная гласа си.
Мерл се облещи срещу мен.
— Ти знаеш, че Голд иска да се ожени за нея, нали?
— Знам, но то не означава нищо.
— Така ли? Как си го представяш? Нека ти кажа нещо. Голд никога не е бил женен. Той гони шейсетте. Изведнъж си пада по едно момиче и ти казваш, че това не означавало нищо. За Голд означава всичко. Когато човек на неговата възраст си падне по някого, той полита като канара, пусната от небостъргача „Емпайър Стейт Билдинг“. Точно сега това момиче би могло да направи с Голд каквото поиска. Казвам ти… дори може и да те оправи.
Поех дълбоко въздух и с усилие потиснах гнева си, което ме накара да се изпотя.
— Ами добре, Мерл, благодаря за информацията. Ще помисля. Ще внимавам.
Как възпрях ръцете си да не й направя нещо, аз си знам, но ми беше ясно, че не мога да си позволя да си създавам повече врагове.
Мерл стана.
— По-добре ще бъде да направиш нещо повече, Търстън — каза тя. — Казах ти как да постъпиш. Оттук нататък зависи от теб. Ако бях на твое място, щях да изоставя този филмов сценарий и да се заема с някакъв роман. Някои от твоите кредитори ми се обаждаха, за да разберат дали си се скарал с Голд. Засега ги преметнах, но това няма да е за дълго.
Бях твърде слисан, за да направя нещо друго, освен да се пуля срещу нея.
— И още нещо — спря се тя при вратата, — какви са тези приказки, че си излизал с някаква проститутка?
Почувствувах, че се разтрепервам, и се озъбих грубо, гледайки встрани от нея:
— Достатъчно те слушах тази сутрин, Мерл. Не си пъхай зурлата в моите работи.
Тя ме изгледа и вдигна ръце в знак на безнадеждно отчаяние.
— Значи е истина? Ти луд ли си? Няма ли достатъчно жени за теб в тази изпълнена с блясък помийна яма, та трябва да се хванеш с такава фльорца? Говорят за теб, Търстън. Никой писател не може да си позволи такъв скандал. Стегни се, за Бога, или ще трябва да се разделим.
Кръвта се оттегли от лицето ми.
— Холивуд няма да ми диктува какво да правя! — казах побеснял. — Това се отнася и за теб, Мерл! Ще се срещам с когото си искам, по дяволите, и ако това не ти харесва, знаеш какво можеш да направиш.
— Какъв мухльо си бил — кипна тя на свой ред. — Мислех, че ние двамата бихме могли да спечелим пари, но съм сгрешила. Добре, щом мислиш така. За мен това не означава нищо, защото ти се плъзгаш надолу. Познаваш ме, Търстън, аз съм откровена. Ако продължаваш да се развяваш с тази жена, името ти ще почне да вони като едномесечен труп. Бъди умен. Ако не можеш да минеш без нея, поне не я показвай на публични места. Дръж я някъде на скрито, далеч от очите на хората.
Бях толкова разгневен, че бих могъл да я ударя.
— Довиждане, Мерл — отворих й вратата. — Има много други лешояди, които с удоволствие ще поемат моите работи. Що се отнася до мен, с теб е свършено.
— Довиждане — отвърна тя. — Брой си стотинките, Търстън, ще ти трябват.
Беше излязла, преди да успея да измисля подходящ отговор.
Започнах да крача напред-назад. Какво искаше да каже с онова нещо за моите кредитори? Не дължах кой знае колко големи суми. Какво искаше да каже? Позвъних за Ръсел.
— Имаме ли някакви по-големи дългове, Ръсел? — попитах го, когато влезе.
— Няколко, господине — каза той, а веждите му запълзяха нагоре към темето. — Мислех, че държите сметка за тях.
Изгледах го свирепо и отидох до бюрото. Отворих едно от чекмеджетата и извадих купчина листове.
— Ти би трябвало да се грижиш за това, Ръсел — казах сърдито. — Не можеш да очакваш от мен да върша всичко в този проклет апартамент.
— Но аз никога не съм ги виждал, господине — възрази Ръсел. — Ако съм знаел, че са там…
— Добре, добре — казах с раздразнение, защото той беше прав. Имах навика да пъхам всичките си квитанции за дългове в това чекмедже, като си обещавах голямо разплащане в края на месеца. Някак си така и не можах да се занимая с тях.
Седнах зад бюрото.
— Хайде, вземи молив и лист и записвай сумите, които ти диктувам — казах.
— Нещо… нещо случило ли се е, господине? — попита Ръсел, внезапно разтревожен.
— За Бога, нрави каквото ти казвам и престани да приказваш.
След четвърт час установих, че дължа тринадесет хиляди долара на разни магазини и шивачи.
Вдигнах поглед към Ръсел.
— Това не е добре — казах с гримаса. — Това положително не е много добре.
— Е, поне те биха могли да почакат, господине — той неловко се почеса по брадата. — Добре стана, че господин Голд ви даде това предложение, нали? Искам да кажа, че скоро няма да сте в такова положение. Мислех…
— Не е важно какво си мислил — прекъснах го аз. — Не ти се плаща да мислиш, Ръсел. Добре, сега изчезвай. Имам работа.
Когато той излезе, аз извадих спестовната си книжка. Разполагах с петнадесет хиляди долара. Ако това, което каза Мерл, беше истина и моите кредитори бяха станали неспокойни, за нула време щях да остана без нищо. Докато прибирах спестовната книжка, забелязах, че ръката ми трепери.
За първи път, откакто бях дошъл в Холивуд, внезапно изпитах чувство на съмнение. Досега с постоянните приходи от „Проверка в дъжда“ и от продажбите на книгите ми бях уверен в бъдещето. Но това не можеше да продължава вечно. Просто трябваше да успея с този сценарий за Голд. Друго решение нямаше.
