Да бъде проклета, си казах, да бъде проклета в ада.
След това си налях уиски и запалих цигара. Докато го правех, постепенно бях обхванат от студения бяс на разочарованието. Напсувах я. Винаги е била такава. Ненадеждна, себелюбива, безразлична. Обеща да се обади. Не е и помислила, че вечерта ми ще бъде провалена. Просто не й пука какво става с мен.
В десет и половина позвъних отново, но още нямаше никой.
Започнах да крача из стаята, разтреперан от гняв. Тя пет пари не даваше. Независима, а? Аз бих й показал на тази уличница! Бих я научил как да ме прави на мухльо! Захвърлих цигарата с чувство на безсилие и отвращение. Как щях да я науча! Та аз даже не можех да я засегна. Нямаше нищо, което можех да й направя и което би променило положението. Нито едно-единствено нещо.
Само да ми паднеш някога, Ева, си казах, ще ми платиш за всичко.
Още докато го казвах, знаех, че никога нищо не мога да й направя. Ако продължим да се виждаме, аз ще съм човекът, който страда. Аз ще съм човекът, който винаги ще отстъпва, защото тя не дава и никога няма да даде пукнат грош за мен.
След това й звънях на всеки десет минути. Бях решен да говоря с нея дори ако трябваше да й звъня цяла нощ. В единадесет и половина тя отговори.
— Ало?
— Ева…
Спрях, защото не бях в състояние да изразя мислите си с думи. Гняв, облекчение и истерично изтощение ме лишиха от дар слово.
— О, здравей, Клайв.
Равният, студен тон на гласа й ме съживи, колкото да кажа:
— Чаках. Ти каза девет и половина. Виж колко е часът. Аз чаках и чаках…
— Наистина ли? — Тя замълча, после каза тихо: — Господи! Пияна съм.
— Пияна си, така ли? — почти изкрещях аз. — Не помисли изобщо за мен?
— О, Клайв, престани. Уморена съм… сега не мога да говоря.
— Но нали щяхме да се виждаме? Защо го направи?
— Защо не? — кипна тя. — Ти много си въобрази. Казвам ти, че съм уморена.
Ще ми затвори всеки миг, помислих си, обзет от внезапна паника.
— Чакай, Ева, не прекъсвай. — Бях почти обезумял от гняв, безсилие и страх, че няма да я видя. — Щом си уморена — добре, съжалявам, но не можа ли да ми се обадиш? Аз те чаках. Искам да кажа, след онзи уикенд не би ли могла да се отнасяш към мен малко по-различно?
— О, стига с това! — възкликна тя. — Ела сега, ако искаш. Но престани да повтаряш едно и също. Още не е много късно, нали? Ела сега и спри да говориш.
Преди да успея да кажа каквото и да било, тя затвори.
Не се двоумих. Взех си шапката и изтичах към асансьора. След минути бях в колата, забързан за Лоръл Кениън.
Беше светла лунна нощ и движението по улиците беше интензивно, но стигнах до къщата й за тринайсет минути.
Ева отвори вратата, когато почуках.
— Ти си ужасен, Клайв — тя ме поведе към спалнята. — Какво ти става? Видяхме се само преди няколко дни.
Застанах пред нея, борейки се да сдържа нервите си. Тя беше облечена в синия халат и лъхаше доста силно на уиски. Изгледа ме с размътен поглед и направи гримаса.
— О, Господи — каза и се прозя. — Уморена съм.
Строполи се върху леглото с глава на възглавницата и се вторачи в мен. Забелязах, че трудно ме хваща на фокус.
Застанах над нея, обхванат от внезапно отвращение, и казах с укор:
— Ти си пияна.
Тя сложи ръка на главата си и каза, прозявайки се отново:
— Би трябвало. Все пак доста изпих. — И затвори очи.
— Как можа да постъпиш така с мен? — избухнах, с желанието да я разтърся и да продължа да я разтърсвам, без да спирам. — Аз чаках, чаках. Не изпитваш ли нищо?
Тя с мъка се подпря на лакът с безизразно лице и очи като мокри камъни.
— Да изпитвам? Към теб? Откъде накъде? Ти за какъв се мислиш? Предупредих те, Клайв. Има само един мъж, към когото изпитвам някакви чувства, и това е Джек.
— О, я престани с тъпия си Джек — избухнах невъздържано.
Тя внезапно се закиска и падна отново назад върху възглавницата:
— Ако можеше само да се видиш колко глупаво изглеждаш. Я седни и престани да стърчиш над мен като наказание божие.
Сега вече я намразих.
— Къде беше през цялото това време?
— Не можах да се освободя. Имах работа. Тебе какво те засяга?
— Искаш да кажеш, че съвсем си забравила за мен?
— Не, не съвсем — изкиска се отново. — Спомних си, но помислих, че ще се отрази добре на високото ти мнение за себе си, ако почакаш. Така че те оставих да чакаш и сега може би няма да ме възприемаш чак толкова като нещо, което ти е гарантирано.
Идеше ми да я ударя.
— Добре — казах. — Щом така мислиш, наистина не знам защо дойдох. По-добре да си тръгвам.
Тя с усилие стана от леглото и уви ръце около врата ми.
— Не бъди глупав, Клайв. Остани… искам да останеш.
По-скоро искаш парите ми, скапана малка уличнице, помислих аз, разтворих ръцете й и я блъснах обратно върху леглото.
— Погледни се на какво приличаш — й казах, отдалечавайки се от леглото. — Не мислех, че след уикенда би могла да се отнесеш така с мен.
Тя сключи ръце зад главата си и ми се изкикоти в лицето.
— Хайде спри да се съжаляваш. Предупредих те какво ще стане, ако се влюбиш в мен, нали? А сега бъди добър и ела тук.
Седнах до нея на леглото.
— Мислиш, че съм влюбен в теб? Ти и без това пет пари не даваш, нали?
Тя сви устни и погледна встрани.
— Писнало ми е от мъже, които се влюбват в мен. Не ги искам. Защо не може да ме оставят на спокойствие?
— Никак не е трудно. Ако се отнасяш с всички други мъже, както с мен, заслужаваш да бъдеш оставена.
Тя сви рамене.
— Те се връщат. Няма значение как се отнасям с тях, те винаги се връщат. Ако не се връщаха, нямаше да ми пука. Аз съм независима, Клайв. Дал Господ риби.
— Независима си само защото имаш Джек — казах й ми се искаше да й зашия един шамар. — Представи си, че нещо се случи с него. Какво ще правиш тогава?
Физиономията й се изкриви:
— Ще се самоубия. Защо?
— Лесно е да се каже. Но няма да имаш куража, когато му дойде времето.
— Ти си мислиш така — озъби се тя, явно засегната. — Веднъж вече опитах да се самоубия. Изпих едно шише „Лизол“. Знаеш ли какво означава това? Не ме уби, но месеци след това храчех парчета от вътрешностите си.
— Защо го направи? — попитах, моментално забравил гнева си.
— Нямам намерение да ти обяснявам. Хайде, Клайв, стига си дърдорил. Идвай в леглото. Уморена съм.
Спиртните пари в дъха й ме лъхнаха в лицето и аз се извърнах встрани, изпълнен с отвращение.
