— Добре — казах, трескаво търсейки някакво извинение, за да изляза от тази гнусна малка стая. — Ще остана. Извини ме за момент. Искам да ползвам банята.
Докато отивах към вратата, тя съблече халата, си и се пъхна между чаршафите.
— Побързай — каза, затваряйки очи и издишвайки през устата.
Погледнах другата възглавница. Имаше леки мазни петна и изглеждаше зацапана. Значи тя ме канеше да спя в чаршафи, които са били използвани от друг мъж. Това окончателно реши нещата. Без да я поглеждам, се качих в банята на горния етаж, седнах на ръба на ваната и запалих цигара. Разбрах, че това е краят между нас, и първото ми усещане беше на голямо облекчение. Бях я видял такава, каквато беше в действителност. Знаех, че каквото и да направя, каквото и да кажа, не би променило чувствата й към мен. За нея бях просто една възможност за печелене на пари. Може би щях да се примиря с безсърдечието и пиянството й, но мръсното легло ликвидира сляпото ми увлечение по нея веднъж завинаги.
Останах известно време в малката баня, след това слязох долу и тихо влязох в спалнята.
Ева се беше проснала върху леглото с отворена уста и зачервено лице. Докато я гледах, започна да хърка.
В този момент в мен не беше останало нищо друго освен леко чувство на отвращение. Извадих от портфейла си две двадесетдоларови банкноти и ги оставих между стъклените животни. След това излязох на пръсти от къщата и се прибрах в апартамента си.
Глава четиринадесета
Излегнат в леглото си на бледата утринна светлина, влизаща през пролука между завесите, се чудех, че връзката ми с Ева беше продължила така дълго. Тя беше направила всичко възможно, за да унищожи чувството ми към нея. Беше се отнасяла с невероятен егоизъм и брутално безразличие и само благодарение на абсолютно сляпото ми увлечение по нея връзката беше продължила толкова време.
Едва се бях спасил. Страх ме беше да помисля какво можеше да се случи, ако бях продължил да са срещам с нея. Докато разсъждавах за това, бавно подложих на преоценка предишния си живот като цяло и разбрах какъв безскрупулен и непочтен глупак съм бил. Замислих се за Джон Кулсън. Замислих се за Керъл. Замислих се за Имграм. Замислих се за множеството долни и жестоки постъпки, които бях направил в миналото, и с нещо като паника разрових паметта си за това, което бих могъл да сложа откъм положителната страна при моята самопреценка. Не можах да се сетя. На четиридесет години не бях направил нищо, с което да се гордея — с изключение може би на едно. Бях излязъл от живота на Ева. След като съм проявил достатъчно здрав разум да постъпя така, сигурно имаше още време да възстановя уважението към самия себе си и името си на писател.
Но знаех, че тази задача е доста безнадеждна, за да мога да се справя сам. Имаше само един човек, който можеше да ми помогне. Трябваше да се видя с Керъл. Изпитах внезапно чувство на нежност и обич към нея. Бях се отнесъл безобразно. Реших пред себе си никога повече да не я наранявам или натъжавам. Немислимо беше да се омъжи за Голд. Днес трябваше да я видя.
Позвъних за Ръсел.
Той дойде след няколко минути със сутрешното ми кафе, което остави на масичката до леглото.
— Ръсел — подпрях се на лакът, — бил съм невероятен глупак. Мислих върху това почти цяла нощ и смятам да се стегна. Тази сутрин ще се видя с госпожица Рае.
Той ми отправи продължителен изпитателен поглед, вдигна вежди и отиде до прозорците да дръпне завесите.
— Да разбирам ли, че госпожица Марлоу е била неотзивчива миналата нощ, господин Клайв?
Не можах да не се засмея.
— Как позна? — попитах, запалвайки цигара. — Ти знаеш всичко, нали? Е, миналата нощ я видях. Видях я точно такава, каквато е в действителност, а не каквато се опитвах да си я представя. Разликата е огромна. Беше пияна и… но подробностите нямат значение. Господи, Ръсел, едва се отървах. Свърших с нея и днес започвам да работя. Но най-напред ще се видя с Керъл.
Погледнах го. В очите му изведнъж се появи блясък и разбрах, че е доволен и облекчен.
— Мислиш ли, че тя ще иска да има нещо общо с мен?
— Надявам се, господине — отговори той тържествено. — Ще зависи от това, как ще подходите към нея.
— Знам.
Изведнъж ме обхвана съмнение.
— Като знам как се отнесох с нея, не очаквам да бъде лесно, но ако тя само се съгласи да ме изслуша, ще я накарам да ме разбере.
Беше малко след девет и половина, когато влязох в дневната на Керъл.
Тя дойде след няколко минути. Беше бледа и с тъмни кръгове под очите.
— Радвам се, че дойде, Клайв — каза и седна с ръце в скута.
— Трябваше да дойда — отговорих, без да се отдалечавам от прозореца, а само се обърнах да я погледна, внезапно уплашен, че ще я загубя. — Бил съм ужасен глупак, Керъл. Може ли да поговоря с теб за всичко това?
— Предполагам, че да — каза тя равнодушно. — Седни, няма нужда да си нервен с мен.
Чух нещо в гласа й, което ме обезпокои. Имах чувството, че това, което щях да кажа, нямаше много да я заинтересува.
Седнах близо до нея.
— Не мога да ти опиша колко съжалявам за гадните неща, които наговорих. Бях полудял. Не знаех какво говоря.
Тя вдигна ръка.
— Не е нужно да се връщаш към това. Нещо си закъсал, нали?
— Да съм закъсал ли? Голд ли имаш предвид? Не, не е това. Голд изобщо не ме интересува. Премислих всичко и това е причината да дойда да те видя.
Керъл ме погледна бързо.
— Аз помислих… — започна тя, но спря и се загледа в ръцете си.
— Ти си помислила, че идвам да те моля за защита на каузата ми пред Голд, нали? Мерл искаше от мен да постъпя по този начин, но аз казах „не“. Изобщо не става дума за това. Не ме интересува какво ще направи Голд. Не ме интересува дали ще купи моя сценарий, или не. Фактически дори не мисля, че ще го напиша. Приключих с всичко това. Дойдох да се извиня за отвратителните неща, които изрекох, и да ти кажа, че след ден-два да почвам да работя.
Тя въздъхна и си оправи косата с дългите си пръсти.
— Бих желала да мога да ти повярвам, Клайв. Обещавал си толкова много пъти в миналото.
— Заслужавам си го. Проявих се като гадняр във всичко това. Държах се скапано и с теб. Не знам какво ме беше прихванало, но се освободих завинаги. Извинявай за тази жена, Керъл. Беше просто някаква физическа лудост. Нищо друго. Начинът й на живот е нещо, което никога не бих могъл нито да разбера, нито да споделя с нея. Всичко свърши, Керъл. Миналата нощ…
Тя ме прекъсна:
— Не, моля те, Клайв, не искам да слушам. Представям си какво е. — Стана и отиде до прозореца. — Щом казваш, че всичко е свършило, ще ти повярвам.
Отидох при нея, обърнах я и я притиснах към себе си, независимо от жеста й на несъгласие.
— Прости ми, Керъл — помолих. — Бях недостоен и гаден с теб. Желая те толкова много. Ти си единственият човек, който означава нещо за мен. Не можеш ли да забравиш, че това въобще се е случвало?
Тя нежно ме отблъсна.
— Ти си се объркал здравата, скъпи мой, а също и аз. Виж, Рекс Голд знае, че те харесвам. Той иска да се омъжа за него. Смята, че ако те отстрани, ще има известни шансове. Ще направи всичко, което е във властта му, за да те отстрани. Страхувам се от него. Той е така безмилостен, а могъществото му е толкова огромно.
Погледнах към нея.
