— Ти се страхуваш, защото Голд е тръгнал срещу мен? Значи не съм ти безразличен? Бъди великодушна, Керъл, кажи ми дали е истина.
Изведнъж Керъл се усмихна:
— Аз те харесвам от дълго време, Клайв. Щом си приключил с тази жена, тогава… — тя замълча, погледна ме и продължи. — Е, радвам се. Не можех да повярвам, че жена като нея ще те задържи продължително време.
Прегърнах я и казах:
— Не мога без теб, Керъл. Толкова съм самотен и несигурен в себе си. Ако ти ми простиш, не ми пука какво ще се случи.
Тя прокара пръст през косата ми и каза меко:
— Ти, глупаво старо същество. Винаги съм те обичала.
Да чувствам стройното й младо тяло в прегръдката си беше за мен ново и вълнуващо преживяване.
Дойдох на себе си и като я отдалечих от мен, се вгледах неспокойно в лицето й.
— Водих много долен живот, Керъл, и страшно се обърках, но ако ти наистина ме обичаш, ще си стъпя на краката.
— Обичам те.
Всичко щеше да се оправи. Прочетох го по лицето й, прегърнах я и я целунах.
— Това решава въпроса — казах.
Тя ме погледна с блеснали очи.
— Кой въпрос?
— За нашата сватба.
— Но, Клайв…
Целунах я отново.
— Ще оставиш студията и ще прекараме приказна седмица само двамата. След това ще се върнеш и отново ще дирижираш оркестъра, но вече като госпожа Клайв Търстън, и ако Голд те изгони, той ще изгони една от най-добрите сценаристки в Холивуд и всеки друг продуцент ще те грабне веднага.
Тя поклати глава и каза с неспокойни очи:
— Не бих могла да постъпя така. Никога не съм изоставяла някого и не смятам сега да започвам. Ще му кажа. Ще му поискам една седмица отпуск и ще му кажа причината.
Докато не спря да говори, не бях разбрал, че е казала „да“.
— Керъл! — възкликнах и я прегърнах.
После я целунах.
След известно време казах:
— Но ти няма да се срещаш с Голд, докато не се оженим. Не искам да рискувам да ни извърти някой номер в последния момент. Ще се оженим сега. Веднага, а след това можеш да отидеш в студията и да му кажеш. Аз ще приготвя всичко. Ще вземем Ръсел. Ти, аз и Ръсел, за да се грижи за нас. Можем да отидем в „Трий Пойнт“. Все още не е ангажирано и аз ще мога да работя там. Няма да бъде на голямо разстояние от студията, а и пътят ще ти достави удоволствие. В същото време ще бъдем далеч от всички.
Тя ме разтърси леко, усмихвайки се на моя ентусиазъм и вълнение.
— Хайде сега, бъди разумен, мили. Не можем да се оженим днес. Нямаме разрешение.
— Ще отскочим до Тиа Хуана, където не се изисква разрешение. Всичко, от което има нужда, са пет долара и момиче, красиво като теб. Ще се оженим, а следващата седмица, за да спазим всички изисквания, ще се оженим и в градската община. Тогава ще се чувствам двойно по-сигурен в теб.
Изведнъж тя се разсмя:
— Не си в ред, Клайв, но аз съм луда по теб.
Притисна се в мен и остана така няколко секунди.
— Още от първия път, когато те видях — толкова изнервен и сладък в офиса на Роун — съм луда по теб. Това беше преди две години. Ах, ти, разбойнико, да ме накараш да чакам толкова време!
— Бил съм сляп глупак — казах, целувайки шията й. — Но сега смятам да наваксам. Отивай да си вземеш шапката. Още тази минута тръгваме за Тиа Хуана.
Моята припряност и вълнение бяха заразителни и тя почти изтича от стаята. Веднага щом излезе, вдигнах слушалката и позвъних на Ръсел.
— Пред теб се очертава голям работен ден, Ръсел — казах му аз, без да прикривам вълнението в гласа си. — Приготви достатъчно неща за двама ни за една седмица. Искам отново да отвориш „Трий Пойнт“. Можем да уредим това с агента по телефона. Мястото още да не се освобождава. След това за апартамента. Джони Неуман ще ни отърве от него. Той винаги го е искал. Отсега нататък ще превърнем „Трий Пойнт“ в наш дом и ще стоим далече от съблазните на нощния живот. Имам намерение да работя. Когато изпълниш всичко това, вземи такси до „Трий Пойнт“ и подреди всичко, докато дойдем по някое време следобед. Можеш ли да се справиш?
— Разбира се, господине — отговори той, а гласът му беше триумф на тайното задоволство. — Багажът ви е вече готов, господине. Бях предвидил какво може да се случи и знаех, че ще бързате. Всичко ще бъде готово за вас и госпожа Търстън, когато пристигнете следобед. — Той се закашля малко надуто и добави: — Бих желал да съм първият, който ще ви поздрави, господин Клайв. Надявам се от цялото си сърце, че двамата ще бъдете много щастливи. — И затвори.
Загледах тъпо телефона.
— Проклет да съм — казах на глас. — Започвам да вярвам, че той е планирал всичко от самото начало.
Втурнах се в стаята, като викнах на Керъл да побърза.
Седях в „Крайслера“ пред сградата на „Интернешънъл пикчърс“. Край мен в постоянен поток се движеха помощници, танцьорки, дърводелци, техници. Някои ме заглеждаха с любопитство, други бяха твърде улисани в разговор, за да ме забележат, докато трети със завист и възхищение се любуваха на „Крайслера“. Барабанях с пръсти върху кормилото и нетърпеливо чаках.
Всичко беше готово. Чантите ни бяха в багажника на колата и вече бяхме тръгнали към Тиа Хуана, но Керъл настоя да се види с Голд, преди да се оженим.
— Всичко е наред — каза тя сериозно. — Ще го накарам да разбере. Той винаги е бил добър с мен, Клайв, и аз не искам да постъпя непочтено. За Бога, недей да изглеждаш толкова разтревожен. Р. Г. не може да ни попречи да е оженим. Той не може да промени нищо и единственото, което ще поиска от мен, е да се върна в студията колкото е възможно по-бързо.
Не можех да повярвам, че ще стане точно така.
— Той ще те изхвърли. Когато човек има неговата власт и пари и достигне неговата възраст, той просто не понася да го пързалят. Сигурен съм, че ще направи нещо долно.
Но тя се засмя на думите ми и влезе в студията. Това беше преди двадесет минути и аз вече губех спокойствие.
Неочаквано ме обзе прималяващо чувство на съмнение. Ако Керъл загубеше работата си, а аз не успеех да осигуря някакви доходи, какво щеше да стане с нас? Мисълта за завръщане към почти забравеното ежедневие на ранното ставане, отиването на работа всяка сутрин, долните кръчми и колебанието дали бих могъл да си позволя едно или друго нещо, ми беше противна.
Загасих цигарата с нервно свиване на рамене и си казах, че това не може да се случи. Бях сигурен, че с Керъл до мен ще напиша нещо качествено. Тя ще ми помогне и аз ще й помогна. Като отбор бихме били непобедими.
— Още ли се тревожиш? — каза Керъл и сложи ръка на рамото ми.
Стреснах се, защото не бях я чул да слиза по няколкото каменни стъпала пред студията.
Погледнах я с безпокойство. Беше сериозна, но спокойна и срещна погледа ми без всякакво притеснение.
— Всичко е наред — каза тя с усмивка. — Естествено, беше шокиран, но го прие много елегантно. По- добре да не ме харесваше толкова. — Тя рязко пое дъх и поклати глава. — Мразя да причинявам болка на хората.
— Какво каза той? — попитах, отваряйки вратата. — Пуска ли те за една седмица?
