Досега, благодарение на абсолютната ми искреност, вие може би сте стигнали до заключението, че съм изключително неприятна личност. Дори може да сте решили, че съм неетичен, безчестен, празен и че не струвам нищо. Тези заключения не се дължат на вашата проницателност или лични възприятия, изцяло на моята откровеност.
Ако ме бяхте срещнали в обществото, ако бяхте станали мой приятел, щяхте да ме намерите приемлив като всеки от приятелите си, защото щях да внимавам винаги да съм в най-добра светлина, когато съм във вашата компания.
Не бих се притеснявал заради такова елементарно нещо, ако не съществуваше фактът, че вие може би ще се зачудите защо ме е обичала Керъл. Даже и сега си спомням за нея с чувство на дълбока привързаност. Тя беше човек с изключителна честност и искреност. Не бих желал да я приравнявате към мен заради това, че ме е обичала.
Керъл знаеше само тази част от моята природа, която аз предпочитах да й показвам. Към края на нашата връзка обстоятелствата вече толкова трудно се поддаваха на контрол, че в последна сметка тя откри моите слабости. Но до този момент аз успявах да я изпързалям толкова успешно, колкото и вие хората, които ви обичат.
Именно защото Керъл винаги проявяваше разбиране и симпатия, след двудневен престой в „Трий Пойнт“, последвал нощта, когато за първи път срещнах Ева, аз заминах за Холивуд да я видя.
Автосервизът в Сан Бернардино се беше погрижил за автомобила ми. Там ми бяха казали, че са прибрали и „Пакарда“. Когато карах по планинския път от езерото Биг Беър, срещнах група мъже, които оправяха повредата на пътя. Почти бяха разчистили препятствията, но въпреки това минах с известни затруднения. Бригадирът ме познаваше и разпореди да наредят дъски върху меката земя, та работниците на практика пренесоха колата на ръце.
Пристигнах в апартамента на Керъл в близост до Сънсет Стрийт около седем часа. Франсез, прислужницата й, ми каза, че тя току-що се е прибрала от студията и сега се преоблича.
— Но, моля ви, влезте, господин Търстън — каза тя, цялата в усмивки. — Няма да се забави повече от няколко минути.
Последвах обилните й форми във всекидневната на Керъл. Беше една приятна стая, модерна и спокойна, а скритото осветление предразполагаше към почивка. Разхождах се из нея, докато франсез ми приготви уискито. Тя винаги се суетеше около мен и Керъл веднъж ми каза на смях, че Франсез ме смята за най-видния й посетител.
Седнах и започнах да се любувам на стаята. Беше семпло обзаведена. Столовете и голямото канапе бяха тапицирани със сива кожа, а завесите имаха цвета на вино.
— Всеки път, когато идвам в тази стая — казах аз, вземайки уискито, което Франсез ми предложи, — ми харесва все повече. Трябва да помоля госпожица Раи да ми извади някои модели за моето жилище.
Керъл влезе, докато говорех. Беше с бял халат, хванат в кръста с широк червен колан с висящи краища, а косата й свободно се спускаше по раменете.
Помислих си, че изглежда доста добре. Тя не беше красавица — поне според холивудските норми. Когато влизаше, ми напомни Хепбърн. Имаше същото телосложение, в което всичко се съчетаваше добре и точните неща бяха на точните им места. Тенът й беше блед и подчертаваше аленочервените й устни, а кожата на лицето й сякаш беше опъната твърде много, очертавайки костната структура. Очите й — най- хубавото у нея — бяха големи, интелигентни и живи.
— О, здравей, Клайв — каза тя весело, приближавайки се бързо през стаята. Държеше цигара с осемнадесетинчово цигаре. Дългото цигаре беше единствената й маниерност. Беше хитро, защото подчертаваше красивите й длани и китки. — Къде се загуби през последните три дни? — Тя се спря и погледна въпросително към охлузеното ми чело. — Какво си правил?
Хванах ръцете й.
— Бих се с една дива жена — казах, гледайки я с усмивка.
— Трябваше да се досетя — подметна тя и погледна към ставите на ръцете ми, все още обелени от ударите, които бях нанесъл на Бароу. — Трябва да е била много дива жена.
— О, наистина беше — казах и я поведох към канапето. — Най-дивата жена в Калифорния. Дойдох чак от „Трий Пойнт“ специално да ти разкажа за нея.
Керъл се намести в ъгъла на канапето и подгъна крака под себе си.
— Мисля, че искам уиски със сода — каза на Франсез. Малка част от нейната веселост беше изчезнала от погледа й. — Имам чувството, че господин Търстън възнамерява да ме шокира.
— Глупости — отговорих. — Надявам се да ти е интересно, но това е всичко. Шокираният съм аз. — Седнах до нея и взех ръката й. — Много ли работи днес? Имаш сенки под очите. Те ти отиват, разбира се, но означават ли сълзи на трудово удовлетворение, или накрая и ти си го ударила на разврат?
Керъл въздъхна.
— Имах много работа. Нямам никакво време за разврат, а пък съм и сигурна, че няма да се справя. Никога не съм била добра в нещо, което не ме интересува.
Тя пое чашата си от Франсез и й благодари с усмивка.
Франсез се оттегли.
— А сега — продължи тя, — разкажи ми за твоята дива жена. Влюбен ли си в нея?
Погледнах я остро.
— Защо мислиш, че трябва да се влюбвам във всяка жена, която срещам? Влюбен съм в тебе.
— Така де. — Тя ме потупа по ръката. — Трябва да помня това. Само че след като не те видях три дни, започнах да се чудя дали не си ме изоставил. Значи не си влюбен в нея?
— Не ставай досадна, Керъл — казах. Не ми харесваше настроението й. — Със сигурност не съм влюбен в нея.
Намествайки се между възглавниците, й разказах за бурята, Бароу и Ева. Но не й казах всички подробности.
— Ами добре, продължавай — поощри ме тя, докато аз мълчаливо опипвах с пръсти раната на челото си. — След като те подреди така, какво направи? Заля те с вода или изчезна с портфейла ти?
— Изчезна, но без портфейла ми. Не взе нищо… не беше такъв човек. Недей да я съдиш погрешно, Керъл, тя не е обикновена измамница.
— Те рядко са — усмихна ми се Керъл.
Пропуснах го покрай ушите си.
— Докато съм бил в безсъзнание, трябва да се е облякла, събрала си е багажа и е заминала в бурята. А това все пак е нещо — навън валеше и духаше като в ада.
Керъл изучаваше лицето ми.
— В края на краищата, Клайв, дори измамниците имат гордост. Ти си се държал твърде гадно с нея. Аз някак й се възхищавам за това, че те е фраснала по самонадеяната глава. Имаш ли предположения кой е бил мъжът?
— Бароу? Нямам представа. Изглеждаше като пътуващ търговец. Типичният боклук, който би платил на жена, за да излезе с него.
Не бях казал на Керъл, че съм дал на Бароу сто и десет долара. Не мислех, че ще може да ме разбере в тази част от историята.
— Предполагам, че не си искал да се отървеш от него, за да можеш да си побъбриш насаме с дамата?
Внезапно се почувствах ядосан, че тя се беше добрала до истината толкова бързо.
— Наистина, Керъл — казах остро, — такъв тип жени не ме привличат. Не ставаш ли малко смешна?
— Извинявай. — Тя тръгна разсеяно към прозореца.
Получи се пауза, след което тя продължи:
— Питър Тенет каза, че ще намине. Ще вечеряш ли с нас?
Сега съжалявах, че й разказах за Ева.
— Не тази вечер — казах, — много съм зает. Той ще дойде да те вземе ли?
Не бях зает, но в главата ми се оформяше една идея и исках да разполагам с вечерта си.
— Да, но нали го знаеш Питър… винаги закъснява.
