— Това ще бъде рисковано — възрази Джини — Тук нашата каравана е изгубена между не зная колко други. В планините, ако ни забележат, ще дойдат да видят какво правим.
— Това е риск — възрази ядосано Блек — Ако Джипо не успее да отвори ключалката, ще трябва да срежем вратата Тук това е невъзможно.
— Пътищата са все още наблюдавани — забеляза Китсън с безпокойство — Можем лесно да бъдем арестувани при проверка. А отгоре на всичко буикът няма да успее да изтегли подобна маса в планината. Познавам сектора Наклонът е стръмен и една част от пътя е повредена преди няколко дни от бурята.
— Ще видим — настоя Блек — Ако тръгнем оттук утре на обяд ще бъдем в планината, когато пада нощта Ще трябва да купим палатка и припаси Ще лагеруваме както можем, докато Джипо успее да отвори фургона.
— Не разчитайте на мен! — извика силно Джипо.
Чукане по вратата попречи на Блек да отговори. Последва тишина, заредена с електричество. Блек се изправи с пистолет в ръка.
Блед като платно, Джипо се наведе напред и втренчи изпъкнали очи във вратата.
— Двамата идете в стаята! — прошепна Джини с тон, нетърпящ възражение.
Блек сграбчи Джипо, изправи го с едно разтърсване и го бутна в стаята, докато Китсън с провлачена стъпка отиваше да отвори вратата.
Фред Брадфорд стоеше изправен на прага.
— Добър вечер, господин Харисън! — каза той — Извинете, че ви безпокоя толкова късно. Госпожа Харисън, без съмнение, в момента приготвя вечерята.
— Да — отвърна Китсън, затваряйки му пътя — Проблеми ли има?
— Наистина, може да се каже, да Мога ли да Вляза за минута? Не за дълго време.
Виждайки, че Китсън се колебаеше, Джини му се притече на помощ.
— Виж ти! Добър Вечер, господин Брадфорд, Влезте впрочем! — извика тя с широка усмивка — Вечерята не е още готова. Трябва малко да почакате.
Брадфорд влезе в салона, чувствуващ се неудобно и леко обезпокоен.
— Ще пийнете ли една чашка с нас? — продължи Джини.
— Не, мерси! — каза Брадфорд, който седна и затърка дланта си върху коляното. — Само съм за минутка. Моя гамен се разхождаше близо до вас този следобед.
Той изгледа Китсън в лицето.
— Твърди, че е имало двама души във вашата каравана.
Китсън почувствува как ударите на сърцето му се ускоряват.
Неспособен да намери отговор, той се обърна към Джини.
— А! Това бяха двама наши приятели — отвърна Джини с най-голямо спокойствие, усмихвайки се на Брадфорд. — Бяхме обещали да им заемем караваната за тяхната ваканция и те са дошли, докато бяхме излезли.
Брадфорд изглеждаше силно облекчен.
— Бях казал на малкия, че сигурно се касае за нещо такова, но той не искаше да слуша. Твърди, че двамата мъже се карали, като се ругаели. Бе обхванат от страх мислейки, че са били крадци.
Джини избухна в смях.
— Няма нищо. Не престават да се карат, но са неразделни и винаги прекарват заедно ваканциите си. Това е смешно, нали?
— Във всеки случай могат да се похвалят, че са го уплашили здраво — продължи Брадфорд. — Помислих, че ще бъде по-добре да ви предупредя. Имаше кражби по брега на езерото, госпожо Харисън. Но, очевидно, ако това са били ваши приятели. …
— Но, да. Много любезно от Ваша страна, че сте си направили труда да дойдете Наистина ли няма да пийнете една чашка, господин Брадфорд?
— Не, мерси! Не искам да ви безпокоя! — каза той, потърквайки носа си със загрижен вид — Знаете ли, че за годините си моят син е забележително интелигентен? Представете си, той има идея за аферата с фургона. Смята, че е скрита в каравана.
Китсън стисна юмруците си и ги прикри бързо в джобовете на панталона.
Джини се присви леко, но не си смени изражението.
— В каравана? Откъде му е дошла подобна идея?
— О! Без съмнение от това, че вижда много такива тук — отговори Брадфорд със снизходителна усмивка. Всъщност, това не е толкова глупаво, забележете! Той казва, че на полицията никога няма да хрумне мисълта да търси фургона в едно място като това тук. Той може би не греши?
— Може би — призна Джини — Във всеки случай, не му липсва въображение!
— Може и така да се каже! Искаше да отида да предупредя полицията. Въобразява си, че ако тя открие фургона в някоя каравана, ще му дадат наградата. Знаете, че я вдигнаха на пет хиляди долара? Това все пак е нещо.
— Ще бъда наистина учудена, ако вие ги получите, скъпи господине — каза Джини след късо мълчание с малко принудена усмивка. — Вие знаете навиците на полицията, когато трябва да се даде обещана награда.
— Да, разбира се… Не мога да реша какво да направя. Намирам, че идеята на хлапето може да е интересна, но се страхувам да не ми кажат, че се меся в това, което не ме засяга.
— Не забравяйте, че вие сте също собственик на каравана, господин Брадфорд — вмъкна Джини. — Няма да се изненадам, ако полицията ви обвини, че сте откраднали фургона. Спомням си как моят баща намери един ден едно колие от перли. Занесе го в Комисариата и поиска наградата си. Е, добре, арестуваха го на място и ние трябваше да се разорим за разноските по адвоката, за да могат да го пуснат! И, в крайна сметка, той никога не можа да получи наградата си.
Брадфорд отвори широко очи.
— Не, без шеги! Никога не съм мислил за това. Добре! Това решава въпроса! Ще оставя полицията да се оправя. Добре направих, че ви говорих за това. Никога не бих разгледал нещата от този ъгъл.
Той стана.
— Ние ще ви кажем довиждане, господин Брадфорд. — каза Джини с усмивка. — Заминаваме утре.
— Наистина ли? Колко жалко! Не ви ли харесва тук?
— О! Да! Но ние имаме намерение да направим една обиколка. Ще отидем отначало в Стаг Лейк, после ще продължим към Дийр Лейк.
— Това прави доста път! В такъв случай, довиждане! Желая ви много щастие!
Брадфорд им стисна ръцете и се забави на прага няколко минути, без да се съмнява, че Джини и Китсон горят от нетърпение да го видят как тръгва. Той размаха накрая ръката си за сбогом и се отдалечи по пътеката, обляна в лунна светлина, по посока на своето бунгало.
Джини заключи вратата.
— Е, добре! Ето как трябва да се говори с господин Брадфорд. Получихме отговор на въпроса. Трябва да се чупим!
— Съгласен съм — одобри Китсон. — Ти добре се оправи с него! Беше страхотна!
— Добре, добре, цвете от ряпа. — подхвърли Блек, който се появи на прага на стаята. — Няма от какво да се гръмваш! Добро момиче. Съмнявах се, че са ни чули.
Джипо се приближи до вратата, за да участвува във военния съвет.
— Изчезваме утре — продължи Блек. — Не трябва да рискуваме хлапето да ни изненада.
Обърна се към Китсон.
— Ти трябва да пазиш караваната, ако някой реши да броди в околността.
Давайки знак на съгласие, Китсон се отправи към вратата и изчезна в нощта.
— Утре аз се връщам у дома — обяви Джипо с неутрален тон. — Разбрахте ли добре? Писна ми! А сега искам да спя!
— Аз се заемам с него — обеща Блек с лоши очи. — Започва да ме дразни този тип!
Джини отиде да приготви вечерята в кухнята.
Блек я последва Облегна се на рамката на вратата.
— Ти много добре се справи с този натрапник. — одобри той. — Помисли ли върху моето предложение?
