Франциско и направих някои запитвания за вас. Оказа се, че вашата агенция е сътрудничела доста с тях и ви ценят твърде високо. Вие самият също сте работили в състава на органите при областния прокурор в продължение на няколко години и са доволни от вас.
Ухилих се насреща му.
— Държа бас, че не областния прокурор ви е казал всичко това.
Сламенорусият също си позволи бегла усмивка, но тя не допринесе много да се промени постоянното изражение на пор върху лицето му.
— Говорих с моя непосредствен колега, заместник областния прокурор. Осведоми ме и за славата ви на човек, който трудно се поддава на каквито и да било нареждания, но с развързани ръце е в състояние да върши чудесна работа.
— Наговорил ви е тези неща, защото ми дължи десет долара — обясних му, а същевременно се питах дали с това не цели да ме подведе.
— Как би ви се харесало уреждането на известна помощ при разрешаване на проблемите ви относно смъртта на вашия приятел?
— При всички случаи ще продължавам да работя по този въпрос.
— Но не ще стигнете далеч, без да ви се окаже подкрепа под известна форма.
— Зная. Тъкмо сега ми липсва най-вече протекция.
— Би било възможно да се уреди нещо — и той потърка продълговатото си чене, — но засега не всичко може да се счита за напълно гарантирано.
— Ако можете да откачите Кетчън от шията ми, ще се погрижа сам за Херц.
— Кетчън ще бъде укротен, но може да откриете, че не е така леко да се справите с Херц. Не бива да го подценявате.
— Няма.
Холдинг остана отново замислен за малко.
— Е, предполагам, това е всичко, мистър Брендън. Става вече доста късно. Отдавна трябваше да бъда в леглото си.
Поклатих отрицателно глава.
— Защо предлагате да ми развържете ръцете? Какви кестени трябва да вадя заради вас от огъня?
Видях как адамовата му ябълка подскочи нагоре, а после се върна на мястото си, но иначе лицето му остана безстрастна маска.
— Не става дума за такова нещо. — Тонът му беше много коректен. — Стори ми се, че тъй като вашият партньор е убит, а по професия вие сте детектив, бихте желали да провеждате свое разследване, независимо от нашето.
— По-добре ще е да мислите малко по-прямо, ако искате да играем заедно играта — вложих доста твърдост в гласа си.
Той отново се върна към подчертано неловкото си забавление с моливите. Като си взе по този начин необходимото му време за намиране на най-подходящи изразни средства, накрая вдигна поглед.
— Далеч съм от убеждението, че това е работа за полицията. Впрочем би могла да бъде, ако двете убийства са дело на някакъв гангстер. Ако обаче нещата се коренят по-дълбоко, ако Крийди е въвлечен по някакъв начин, в такъв случай от наша страна не можете да очаквате някакъв прогрес в издирванията.
— И сте се разтревожили толкова много по този повод? — иронизирах го.
Сепна се и ме изгледа изпитателно.
— Добре. Ще сложа картите на масата. Действително, не изложа ли пред вас всичко, трудно ще ви е да ни разберете.
— Хайде тогава, всички карти на масата! Включително и тези, скрити в ръкава ви.
Последната забележка пропусна край ушите си.
— Само след някоя и друга седмица ще се провеждат избори за местните органи на цялата администрация — започна той, подбирайки внимателно думите си, сякаш бяха чупливи като яйца. — Опозицията естествено се надява да открие някакъв повод, който да и даде възможност да отслаби желязната хватка на Крийди върху града. Ако Крийди е свързан по някакъв начин с убийството на Шепи, това обстоятелство може да се окаже шансът, търсен от опозицията. Настоящата администрация не е никак популярна, но е много силна. Сега тя балансира върху острието на бръснач. Всякакъв скандал, гръмнал върху първата страница на опозиционния вестник, може да я обърне с главата надолу.
— Трябва ли да разбирам, мистър Холдинг, че вие сте член на опозицията?
— Аз вярвам в правдата и свободата — и измъкна лулата от устата си, подобна на миши капан, вторачен в нея, като че ли се учудваше, че все още гори.
— Твърде похвално, мистър Холдинг! И ако опозицията дойде на власт, вие от заместник областен прокурор сигурно ще станете областен прокурор?
Моят коментар накара адамовата му ябълка да отскочи на една педя. Впи поглед в мен над ръба на очилата, почеса меката част на дясното си ухо, докато се колебаеше дали да си придаде израз на дълбоко възмутен човек, и изведнъж се отпусна в широка момчешка усмивка, толкова фалшива, колкото миглите на естрадна певица.
— Предполагам, че бих станал, но това, разбира се, няма нищо общо с проблемите, стоящи пред нас, абсолютно нищо общо.
— Кой се прицелва в Крийди?
— Аз не бих се изразил така. Това е по-точно битка между администрацията, командувана от Крийди, и съдията Харисън, насочил се към избирателната трибуна с платформа за реформи.
— И се надявате да оправите този град с малко реформи?
— Сигурно ще можем.
— Къде е мястото на Ренкин в тази система?
— Ренкин не е в състояние да направи много нещо, ако разследванията на убийствата вървят по линията, насочвана от сегашната администрация. Главният следовател не би подкрепил издирване, довело евентуално до поставянето на Крийди в затруднено положение. Той и Крийди са добри приятели.
— И, разбира се, Ренкин се надява да стане капитан, така че му е необходимо да държи носа си чист. — Почаках, но тъй като Холдинг не направи никаква забележка, продължих: — И тъй, никой не завира мутрата си в мръсотиите? Единственото изключение ще бъда аз, така ли?
— Съдията Харисън има значително влияние. Имаме и вестник с голям тираж. Трябва да бъдете внимателен, разбира се, но ако методите ви на разследване са ортодоксални, никой не е в състояние да ви навреди.
— С изключение на Крийди и Херц.
Холдинг изчука пепелта от лулата си.
— Струва ми се, казахте, че сам можете да се справите с Херц?
Да, мога, допускам, но не съм заявявал, че ще прилагам само ортодоксални методи.
— Може би това е нещо, което е по-добре да не зная.
Преди да отговоря помислих малко.
— Добре. Ще видя какво бих могъл да направя. Както аз виждам нещата, мога да провеждам своите проучвания, после да ви представям откритата и вие въз основа на него ще склоните главния следовател да извърши арестите, така ли?
Холдинг се зае отново с моливите. Като ги разбутваше нагоре-надолу, видимо си създаваше известен вътрешен покой.
— Не съвсем точно. Струва ми се, най-добрият план за вас ще бъде да провеждате издирванията си и да предавате установените факти на главния редактор на „Сан Рафаел Кориир“. Той е огън и гори от желание да публикува всичко, което би могло да нанесе удар по администрацията. Когато по страниците на пресата се появят фактите, главният следовател ще е задължен да действа.
Изсмях се в лицето му.
— А вие и Ренкин ще си стоите настрана? В случай че нещо тръгне не както трябва, вие сте си пак там, където сте били, осигурени и щастливи.
Това не му се хареса.
— Докато администрацията… — започна той, но аз го отрязах изкъсо:
