II
След бърз обяд на крак се върнах в хотела и опаковах куфарите си. Намерих Джо, хотелиерския хоп, и уредих с него изпращането на вещите на Шепи до жена му. Написах и чек за двеста долара и кратка бележка. В нея подчертавах, че тази сума е нещо отделно от парите, които имам да и изпращам.
Беше настъпило и времето да присъствам на предварителното следствие по убийството на Шепи. Разпоредих да отнесат багажа ми в колата и уредих сметката си. Бруър отново ми поднесе извинения. Казах му да не се тревожи, тъй като съм уредил подслона си.
Слязох до кабинета на Грейвс. Тъкмо почистваше обувките си.
— Ще дойдеш ли за следствието? — запитах го.
— Наредено ми е да бъда там — и захвърли четката в чекмеджето, нагласи връзката и шапката си. — Ще ме откараш ли, или да чакам автобуса?
— Точно за това съм дошъл. Да вървим!
По време на пътуването го запитах ходил ли е да огледа трупа на Телма Казънс.
— Никой не ме потърси. Ренкин няма време да се занимава с мен. Бруър я видя. Да си умреш от смях! Та той не би могъл да идентифицира и собствената си майка, ако му я покажат на аутопсионната маса. Не искам да твърдя, че е лесно да бъде идентифицирано момичето. Голямата шапка и огромните тъмни очила биха го направили да прилича на всяка друга жена с черна перука.
Не изтъкнах заблуждението му относно перуката. Не беше от хората, които понасят грешките си.
На предварителното следствие присъстваха само девет души. Петима от тях бяха хора без работа — такива могат да се видят често из съдилищата. Останалите четирима привлякоха вниманието ми. Първо, едно момиче с очила без рамки и с остро лице на опитна секретарка. Беше облечено елегантно и просто в сива ленена рокля с бяла якичка и маншети. Седеше в дъното на залата и записваше цялата процедура със сръчност на трениран стенограф. Вторият беше млад човек, в светлосив костюм, с дълга руса коса, накъдрена от фризьор. Тъмни очила закриваха напълно очите му. Седеше странично от масата на следователя и поглеждаше околните така, сякаш самият той беше нещо изключително интелектуално. От време на време се прозяваше така дълбоко, че очаквах всеки миг да откачи челюстта си. Останалите двама бяха лъскави, зализани, добре охранени мъже, облечени безукорно. Седяха с лице срещу следователя. Той им кимна за поздрав, когато влезе, а също така и когато напусна залата.
Следователят, изглежда, беше отегчен от цялата процедура. Приключи набързо с моите показания; изслуша заекванията на Бруър с поглед, отнесъл го далеч извън залата; не повика Грейвс и бе много рязък с пазача на плажните кабини. Едва когато Ренкин заяви, че полицията не е завършила своите издирвания и им е необходимо едноседмично отлагане на следствието, той съвсем бегло наподоби човешко същество, одобри искания срок и изчезна през вратата зад себе си.
След като дадох показанията си, се върнах на мястото си до Грейвс. Попитах го познава ли двамата зализани джентълмени.
— Те са от кантората Хъскът, най-големия и ловък адвокат по крайбрежието на Пасифика.
— Да не би да се занимава с делата на Крийди?
— Няма по-подходящ от него да се заеме с тях.
— Познаваш ли онова русо конте с големите очила?
Той поклати глава отрицателно.
— А момичето в дъното на залата?
— Не.
Щом следователя напусна залата, русокосият се изплъзна навън, без да предизвика повече шум от вода, която изтича от мивка.
Преди да излязат, двамата блестящи господа поговориха около една минута с Ренкин. Докато ги наблюдавах, пропуснах оттеглянето на момичето в сив тоалет.
Грейвс ми напомни да поддържам контакт с него, стиснахме си ръцете и замина.
В залата останахме само Ренкин и аз. Приближих се до него с въпрос.
— Нещо ново?
— Не — държеше се някак неловко. — Все още не мога да открия следите на този шиш за лед. — Извади цигара и започна да си играе с нея. — Сега задълбаваме в миналото на момичето. Може неочаквано тя да се окаже ключът на загадката.
— Да? Ами ако се поразровиш в миналото на Крийди? Възможно е да установиш, че си заслужава. Тези двамата него ли представляваха?
— Надникнали тук само да им мине времето. Имали дело, но за него било още рано.
Засмях се.
— Така ли ти казаха? Не вярвам да си се уловил на тази приказка?
— Е, не мога да вися тук с теб. Чака ме работа — отряза той.
— Видя ли русия младеж в сив костюм? Познаваш ли го?
— Работи в училището по керамика — и отклони погледа си.
— Интересно! Какво ли търси тук?
— Може би Хаан го е изпратил — обясни колебливо полицаят. — Е, време е да вървя.
— Ако ти потрябвам, намирам се на Ароу Бей, под Ароу Пойнт. Сдобих се с малко бунгало там.
Отправи ми любопитен, втрещен поглед.
— Под Ароу Пойнт има само едно бунгало. Държи го, струва ми се, Марго Крийди.
— Така е. Наех го от нея.
Отново се вторачи в мен, понечи да каже нещо, после се отказа, кимна рязко и излезе.
Предоставих му достатъчно време за напускане на сградата, а след това излязох и аз. Часът беше 16,30. Запитах полицая, който се мотаеше по тротоара, за редакцията на „Сан Рафаел Кориир“. Насочи ме, сякаш ми правеше благодеяние.
Пристигнах там около 16,45. Пред момичето в приемната изразих желанието си да говоря с Ралф Трой. Подадох и картичката си и след петминутно чакане бях въведен в малък кабинет. Човек с лула в уста седеше зад претрупано бюро. Беше едър, с прошарена коса, рязко изрязана долна челюст и светлосиви очи. Подаде ми голямата си здрава ръка над бъркотията пред себе си и стисна силно моята.
— Седнете, мистър Брендън. Чух за вас. Холдинг ме предупреди за евентуалното ви посещение.
— В момента нямам да ви предавам нищо особено, мистър Трой — заех аз посоченото място. — Исках само да се представя. Може би в най-скоро време ще ви донеса нещичко. Разбрах, че ако ви дам факти, ще ги публикувате.
Широката му усмивка разкри здрави, едри, бели зъби.
— Няма защо да се безпокоите в този смисъл. Тук съм, за да изкарвам на бял свят истината, и само истината. Доволен съм, че дойдохте. Желая да понаучите нещо за този град. Холдинг ви е разказал известна част, сега е мой ред. — понамести се на стола, отправи струйка дим към тавана и продължи: — Новите избори са след по-малко от месец. Старата банда, управляваща града вече пет години, трябва да си отиде. Пред нея стоят две възможности: или да спечели отново, или да се покрие. И като казвам да се покрие имам предвид точно това. Единственият начин за тези бандити да останат живи е да държат ноктите си забити в плътта на града. Издърпай тази плът изпод лапите им, и с тях е свършено. Сан Рафаел е един от най-големите градове по Тихоокеанското крайбрежие, където се разиграват огромни пари. Даже и без предприятията тук винаги ще текат пари. Това е град на богаташите. Няма друго място в нашата страна освен Майами, което да предлага толкова много забавления за милионерите. И този град е в ръцете на мошеници. Крийди владее малко повече от половината икономика на града. Въпреки доминиращото си положение, даже и да иска, не е в състояние да отстрани гангстерските организации. Всичко обаче е подредено така, че той не дава и пукнат грош за това, което става из града, докато неговите владения му носят печалби. Алчен е. Търси най-голямата печалба от вложените пари. Ако спекуланти вдигат цените на имотите, както и правят, той не се противопоставя. Докато казиното, комарджийският кораб, различните нощни клубове, петте киносалона, театърът, операта, които той финансира, му дават печалби, никак не се тревожи, че гангстерите, мошениците, надзирателите, контрабандистите на опиати и всякакви други порочни типове вземат своето от неговите приходи. Оставя ги да получат полагаемото им се и те са достатъчно умни да знаят това. Този град е пропит с порок и корупция. Едва ли ще се намери някой от управляващата администрация, който да не взема своя дял от гангстерите или богаташите.
