— И съдията Харисън ще се заеме да оправи всичко това?
Трой присви мощните си рамене в жест на неувереност.
— Такива са уверенията на Харисън, но ако бъде избран, няма да ги изпълни, разбира се. Не че няма да има символична чистка, ще има. Ще пострадат голям брой от дребните престъпници. Ще има страшно много развяване на байраци и адски поток от приказки. След месец-два големите хищници отново ще напънат мускули и ще възстановят всичко, както си е било. Харисън внезапно ще открие, че банковият му баланс като по чудо е набъбнал. Една прекрасна сутрин ще се събуди и погледнал през прозореца, ще има да се чуди кой ли му е подарил кадилака, блестящ пред портата му. Тогава ще разбере, че далеч по-лесно е да остави нещата да си текат без неговата намеса, защото Крийди му е подсказал — в противен случай предшественикът му отново ще дойде на власт. Всичко е до системата, не толкова до хората. Всеки е честен по своему. Когато обаче се намесят големи пари, можеш да купуваш хора на различни цени — цената е според степента на „честност“. Не искам да твърдя, че абсолютно всеки се купува, но за мен е дяволски ясно, че съдията Харисън може да се купи.
— Считах Крийди за единствения господар на увеселителните заведения. Ако не е сам, кой още е с него?
Преди да продължи, Трой издуха още няколко кълба дим.
— Човекът, който използва парите на Крийди и който всъщност управлява града от негово име, е Кордец, собственикът на „Мъскитиър Клъб“. Той е главният. Той ще остане даже ако Крийди го няма и Харисън дойде на власт. Никой не знае за него повече от това, че е много ловък мошеник, пристигнал в тъмното от Южна Америка. Явно притежава талант да прави пари от всичко. Ако Крийди е голям бизнесмен, Кордец е голям мошеник. Намери ли се кой да издърпа чергата изпод краката на Кордец, градът ще бъде освободен от гангстери, но никой не е достатъчно силен да го стори.
— Нека изясним едно обстоятелство. „Мъскитиър Клъб“ не е притежание само на Кордец, нали?
Трой се засмя мрачно и поклати глава.
— Разбира се, не. Той ползува парите на Крийди, за да прави своите. Да вземем за пример казиното. Крийди го финансира и прибира парите, но Кордец си взема двадесет и пет процента от тях — пари за протекция от гангстерите. Крийди финансира и комарджийския кораб, тъй като чрез него привличал повече туристи. Кордец и тук прибира други двадесет и пет процента за протекция. Ако парите не се плащат навреме, възможно е корабът да бъде разрушен от бомба. Това е известно на всички и всеки си плаща своя дял.
Останах известно време замислен. Исках да проумея казаното. Не беше нещо ново. Това ставаше и в Ню Йорк, и в Лос Анжелос, и в Сан Франциско, и навсякъде в нашата страна. Изглежда, за тридесет и шест часа бях изминал дългия път от внезапната смърт на Джек в горещата кабина до тази истина. Беше ли открил Шепи нещо, подкопаващо позициите на Кордец? Беше кадърен в професията си, човек с усет да подушва такива неща. Пред очите ми заблестя шишът за лед, чийто връх беше изпилен до остротата на игла — типично гангстерско оръжие.
— Исках да имате пред себе си цялата картина такава каквато е. И още нещо: внимавайте с този Холдинг. Можете да му окажете доверие толкова, колкото на гърмяща змия — ни повече, ни по-малко. Докато вървите по волята му, ще се прави на приятел, но направите ли една стъпка настрана, ще има да се чудите какво се е стоварило по главата ви. Така че бъдете бдителен за него.
Обещах да се пазя, а после му разказах за възможната връзка между Крийди и Шепи. Изложих му всички факти, а също така му съобщих и за мистериозния кибрит.
Обзалагам се, че Крийди е наел Шепи да следи жена му или му е дал друга подобна задача. Джек сигурно се е натъкнал на нещо значително, което надали има пряко отношение към милионера — допълних аз. — Възможно е да греша, но не мога да си представя човек като Крийди да убие някого.
Трой поклати глава.
— Прав сте. Не би могъл. Доста объркана история, а? Засега обаче няма нищо за публикуване. С малко по-упорито задълбаване можем да стигнем до нещо наистина сензационно. — Той погледна часовника си. — Чака ме работа, мистър Брендън. Налага ми се да тръгвам. Ето какво ще направим. Ще ви дам в помощ младия Хипъл — един от моите най-добри хора. Можете винаги да прибегнете до неговите услуги. Притежава усет да надушва полезната информация. Не се колебайте да го натоварвате здраво. Справя се. За начало може да се залови с миналото на Хаан. Винаги ми се е струвало, че има нещо тъмно около този субект.
— Ще му се обадя утре да поговорим. Хипъл, казвате, беше името му?
— Точно кака. Франт Хипъл.
— Ще го потърся — и се изправих. — Да познавате някой от членовете на „Мъскитиър Клъб“?
— Аз?! — засмя се той. — Съвсем не.
— Ще ми се да проникна там и да поогледам малко.
— Никаква надежда.
— Е, добре. Ще държа връзка с вас. Ако имате късмет, до ден-два може да ви доставя нещичко за публикуване.
— Ако ще е нещо, отнасящо се до Крийди, трябва да е солиден факт. Нищо друго няма да мине — наведе се над масата си Трой. — Не мога да си позволя съдебен процес за клевета с него. Ще изхвърча от това място.
— Ако ви дам нещо за Крийди, ще бъде само неоспорим факт — обещах му.
Стиснахме си ръцете и го оставих.
Най-после добих чувството, че имам вече някого, на когото мога да разчитам. Тази мисъл ми даваше самочувствие.
ГЛАВА ОСМА
I
Научих от един полицай, че „Мъскитиър Клъб“ се намира на най-горния етаж на хотел „Риц-Плаца“. Този факт ме изненада. Представата ми за клуба беше, че е нещо подобно на палат, разположен в приказно декорирано място.
— Искате да кажете, че е сбор от стаи на върха на хотела? — запитах. — Въобразявах си, че е нещо като Тадж Махал на града.
Полицаят свали шапка, избърса челото си и ме изгледа накриво.
— Тадж? Кой Тадж? — запъна се той. — Какви ми ги разправяш ти бе, тарикат?
— Мислех, че си има собствен терен и е нещо като дворец.
— Мисли си, както искаш, то си е твоя работа, но клубът е чак на двадесет и петия етаж с градина на покрива. Ама какво си се загрижил толкова? Нали няма да ходиш там горе бе арабийо [?]? Нито пък аз ще ида.
Поблагодарих му и седнах зад волана. Помислих известно време и се досетих за Грейвс. Беше ми казал, че някога е работил като хотелски детектив в „Риц-Плаца“. Може би щеше да ми даде съвет как да се промъкна.
Подкарах до най-близката аптека и го повиках по телефона.
— Мога да се възползувам от твоята помощ, ако ми отделиш малко време — помолих го, заслушан в тежкото му дишане в слушалката. — Какво ще кажеш за една среща? Ще пийнем по някоя бира.
— Дадено. В бара на Ал, на Трето авеню.
Стигнах Трето авеню, паркирах колата, намерих бара на Ал и влязох. Беше едно от интимните заведения със сепарета. Избрах крайното до стената, с лице към входа, и седнах. Поръчах бира и помолих бармана за вечерния вестник. Донесе ми бира и вестника. Намерих съобщението за предварителното следствие, придружено от снимка на Ренкин, приличащ малко на Шерлок Холмс в момент, когато е получил куршум в ръката. На задната страница имаше снимка и на Телма Казънс. Заглавието гласеше, че полицията извършва разследвания относно второто мистериозно намушкване в кабините на Бей Бийч.
Докато прегледам вестника, Грейвс пристигна и положи огромното си туловище на стола срещу мен.
