ГЛАВА СЕДМА
I
Спах до 11,15 на следващия предобед.
Както предишната нощ се обадих на дежурния и му обясних, че не мога да ползувам стаята, той позвънил веднага в полицията. Това доведе Кенди за четвърти път при мен. Не му споменах нищо за кибрита. Оставих го сам да си блъска главата над случилото се. На въпроса му дали липсва нещо отговорих, че доколкото мога да видя, засега нищо не е изчезнало.
Настаниха ме в друга стая, а сержантът и специалистите дактилоскописти останаха да търсят следи. Бях съвсем сигурен, че няма да намерят нищо. С лягането заспах мигновено, както светлината угасва, щом се изключи контактът. Нахлулото през прозореца горещо слънце ме разбуди едва на другия ден.
Телефонирах за кафе и препечени филии, влязох в банята, взех душ, избърсах се и се обтегнах на кревата да чакам закуската. Налагаше се да обмисля много неща. Проучванията ме бяха отвели до няколко пътеки, които трябваше да извървя докрай. Съществуваше ли някаква връзка между „Мъскитиър Клъб“ и училището по керамика на Хаан? Ако е така, дали Джек е работил върху тази връзка? Фигурира ли някъде в случая Маркъс Хаан? Дали Крийди е наел Джек да наблюдава жена му и да не би Шепи да се е натъкнал на нещо твърде отдалечено от пряката му задача? Какво е правил в плажната кабина с момиче като Телма Казънс?
Кафето ми пристигна, преди да съм успял дори да помисля върху отговора на някой от тези въпроси. Докато закусвах, телефонът иззвъня. Беше Ренкин.
— Чух, че снощи си имал посетители?
— Да.
— Някаква представа кои може да са били?
— Ако знаех, бих казал на Кенди. Най-напред огледаха багажа на Шепи, а сега боя.
— Внимавай да не те споходят с някой шиш за лед.
— Каквото има да става, ще става.
— Счетох за добре да попитам и теб. Кенди не е намерил нищо, а и ти нямаш никаква идея, нали?
— В този момент не. Тъкмо напрягам мозъка си. Стигна ли до някакъв резултат, ще ти съобщя.
Настъпи кратка пауза.
— Говорих със свещеника — продължи той. — Хаан не е излъгал. Момичето било точно такова, каквото ни го описа той. Не е излизала с мъже и попът твърди, че не би се свързала никога с непознат мъж. Съвсем сигурен е.
— И все пак се е свързала с Шепи.
— Да. Е, хайде, че ме чака работа. Мъча се да открия следи от шиша за лед.
— Тъкмо това ми беше в ума. Някакви следи от пръсти?
— Не. Такъв шиш можеш да купиш от който и да е железарски магазин. Разпратил съм хора да поразпитат наоколо. Ако стигнем до нещо, ще ти известя.
Благодарих му. В края на краищата предлагаше ми сътрудничество в по-голяма степен, отколкото очаквах. Напомни ми, че следобед трябва да присъствам на предварителното следствие по убийството на Шепи. С това разговора ни се изчерпи.
Приключих закуската, а после се свързах в Сан Франциско с Ела. Запитах как е понесла новината жената на Джек. Причинила и много грижи, но се надявала скоро да се съвземе от шока.
— Днес преди обяд ще получи писмо от мен. Дръж касата заключена, Ела. Бас държа, че съвсем скоро ще започне да обикаля за пари. Довечера и изпращам чек.
Поговорихме и за работата там. Постъпили два случая и търсели моите услуги. И двата изглеждаха интересни и изгодни, но не можеха да ме изкушат.
— Виж дали Коркхийл би се заел с тях на базата да делим наполовина. Трябва да остана тук, докато разреша загадката около убийството на Джек. Можеш ли да се оправяш сама?
— Разбира се.
Знаех, че ще се справи. Беше интелигентна, с остър и пъргав ум, иначе не би могла да постъпи на работа при мен.
След още някоя и друга дума приключихме разговора. Обещах да се обадя отново в най-скоро време.
В този момент стаята вече беше съвсем неприятно гореща. Реших да отида на плажа, да поплувам и тогава да изготвя план за по-нататъшни действия. Облякох се, приготвих банските си гащета, мушнах ги в джоба и се спуснах при Бруър. Той пое ключа ми и започна малко объркано да срича:
— Мистър Брендън, боя се, че?
— Знам, знам — прекъснах го. — Не е нужно да ми съобщавате, че внезапно хотелът ви е залян от посетители и много ви е необходима моята стая — усмихнах му се. — Не ви се сърдя. Окей, ще намеря друго място. Дайте ми време до довечера.
— Искрено съжалявам, но получаваме купища оплаквания — и наистина изглеждаше, че съжалява. — През последните двадесет и четири часа, откакто сте тук, полицията навести хотела на четири пъти.
— Да, знам. Мога да си представя как се чувствате. Тази нощ няма да съм тук.
— Много мило от ваша страна, мистър Брендън!
Качих се на буика и пристигнах на плажа. Часът беше малко след дванадесет и по това време беше претъпкано. Успях да намеря място за паркиране и се отправих към плажната станция.
Чадърите бяха разграбени отдавна. Всяко живо същество из плажа се бе отдало на своите занимания. Едни си подхвърляха медицинска топка, други плуваха, трети си подготвяха предобедните коктейли, а повечето просто лежаха, оставили се слънцето да ги пържи.
Облякох банските си гащета. Тръгнах между мускулести кафяви тела, проправях си път сред блондинки, брюнетки и червенокоси, всички облечени в минимума, който все пак се налага да имат върху себе си. Най- после успях да стигна водната ивица. Навлязох и преплувах около четвърт миля с най-добрата си скорост. Чувствах наистина нужда от подобно упражнение. След това се обърнах и загребах обратно, но вече в по- мързеливо темпо. Слънцето изсипваше огън от небето и сега съвсем не можеше да се намери място на пясъка.
Излязох от водата и спрях за миг. Огледах къде мога да се обтегна, без да докосвам околните, но нямаше начин. Тъкмо тогава забелязах момиче, седнало под чадър с бели и сини ивици, да ми маха с ръка. Беше облечена в бял бански костюм, а на очите си имаше огромни слънчеви очила. Разпознах я по копринено русата коса и фигура, преди да видя лицето и. Марго Крийди ме канеше при себе си. С мъка си проправих път сред проснатите тела, за да стигна до нея. Повдигна очи към мен. Върху лицето и беше изписана известна предпазливост, отправи ми същата едва доловима усмивка, която запомних от първата ни среща.
— Това е мистър Брендън, нали? — Гласът и ми се стори малко задъхан. — Наистина ли е мистър Брендън?
— Ами ако не е, някой трябва да е откраднал кожата ми — и запитах на свой ред: — А това зад тези фантастични очила мис Крийди ли е?
Засмя се и сне очилата. Нямаше никаква грешка — беше истинска красавица. Формите й — замайваща сензация в този бански костюм, не разкриваха никакъв недостатък.
— Няма ли да седнете, или имате някакъв ангажимент?
Отпуснах се на горещия пясък до нея.
— Благодаря ви за готовността да ми окажете помощ снощи. Не очаквах да го направите за мен.
— Случи се да бъда в клуба — обви тя ръце около коленете си, зареяла поглед в морето. — Освен това любопитството ме подтикна. Има нещо болезнено интригуващо около случаите на убийства, не е ли така? — и постави отново очилата, а те за жалост закриваха половината от лицето и. — Бях сигурна, че приятелят ви не е бил в клуба. Исках просто да се убедя в предположението си. Страшно трудно е за страничен човек да влезе там.
