— Добре, оставете това — станах. — Ще се оправя. Но не за да вадя кестени от огъня за другиго и не за да видя съдията Харисън преуспяващ с изборната си платформа за реформи. А защото моят партньор бе убит и ако чакам със скръстени ръце друг да ми поднесе убиеца, то ще е удар по моята репутация.
Той кимна в знак на това, че ме разбира и влиза в положението ми.
— Разбирам ви, разбирам.
— Макар че той беше мой приятел и имам всички основания да издиря убиеца му, все пак не мога да живея от въздух. Ако вашата тайфа се намърда из кабинетите в резултат на моите разкрития, естествено ще е да очаквам да посрещнете разходите ми.
Погледна ме така, сякаш някой го бе ритнал в слабините.
— Сигурно ще е възможно да се уреди нещо, но преди всичко трябва да сме убедени, че случаят е свързан с Крийди.
— То се разбира от само себе си. През това време мога ли да разчитам на нечия помощ?
— Ренкин е в течение на сегашните ни договаряния. Свързвайте се с него по телефона от време на време и той ще ви осведомява за хода на издирванията по наша линия. Ще намерите адреса му в телефонния указател.
— Как е името на редактора, за когото споменахте, този — разпаления огън?
— Ралф Трой. Можете да разчитате на него. Дай му факти и веднага ги отпечатва.
— Да, само че аз трябва да намеря най-напред фактите — изгледах го в упор. — Е, нищо. Ще видя какво мога да изровя. Засега до скоро виждане.
Предложи ми студената си ръка.
— Късмет! И бъдете внимателен!
Никой не би казал, че той беше слънчев лъч за мен. Знаех, че ще се нуждая от изключителен късмет и съвсем сигурно бе, че ще бъда извънредно внимателен.
III
Навън ми хрумна идеята да хвърля поглед на Маркъс Хаан. Бях любопитен да го видя, без да ме забележи той. Попитах дежурния сержант къде е моргата. Обясних му, че трябва да говоря с Ренкин, ако още е там. Той ме насочи да вървя до дъното на един коридор и там да завия наляво. Насреща се виждала светлината над аутопсионната.
Постъпих, както ми каза. Моргата се намираше оттатък двора. Синя лампа над вратата разливаше призрачна светлина. Два ниски прозореца бяха осветени отвътре. Прокраднах се тихо през двора и надникнах.
Ренкин бе изправен до зидана маса, където бе положено тялото на Телма Казънс, покрито до шията с чаршаф. С лице към него стоеше слаб човек, с огромна царевично жълта коса и брада. Беше облечен в каубойска риза на сини и жълти карета и черен панталон, прилепнал плътно по бедрата му. Беше обут в мексикански ботуши, украсени със сребърни пулчета. Не бе грозен, ако можехте да приемете дългата коса и брадата. Имаше правилен нос, дълбоки интелигентни очи и изпъкнало чело. Докато слушаше Ренкин, непрекъснато почукваше ботуша си с тънък ездачески камшик. Може би, ако беше с кон, щеше да е внушителен, но без кон представляваше само един от многобройните калифорнийски хомосексуалисти.
Изглежда, Ренкин говореше през повечето време. Хаан само кимаше и тук-там подмяташе по някоя дума. По изражението на лейтенанта можах да схвана, че не е стигнал до нещо ново. Накрая той метна чаршафа върху лицето на момичето. Хаан тръгна към вратата. Отстъпих бързо назад в сенките. Посетителят излезе, прекоси двора и изчезна към изхода. Отидох до входа на моргата, натиснах вратата и влязох. Ренкин тъкмо посягаше да загаси светлината. Върху твърдите черти на лицето му се изписа изненада.
— Какво искате?
— Този Хаан ли беше?
— Са. Не зная дали някога е съществувал по-голям маниак, но умее да борави с глината. Трябва да е натрупал цяло състояние от баламите — и Ренкин потисна една прозявка. — Знаете ли какво ми каза? То може направо да убие човек — и докосна ръката на мъртвото момиче. — Тя не само е била дълбоко религиозна, но и никога не е излизала с мъж. Дори не е имала приятел, освен ако може да се нарече така нейният изповедник — единственият мъж, с когото е излизала, и то да събират волни подаяния за бедните. Докторът установи, че е девствена. Утре ще говоря и със свещеника, но смятам, че можем да вярваме на Хаан.
— И все пак излязла е с Шепи.
Полицаят направи неодобрителна гримаса.
— Беше ли такъв голям майстор? Би ли успял да накара такова момиче да хлътне подир него?
— Не бих изключил това. Имаше си свой подход и маниер с жените, въпреки че на мен тези негови качества не ми се нравеха. Не допускам обаче да се е увлякъл по такъв религиозен тип момиче. Може би са били свързани по друга линия. Възможно е да го е подпомагала в задачата му, да е доставяла информация.
— Ако беше така, щяха ли заедно да ходят на плажа, да споделят двойна кабина?
— Не зная — присвих рамене.
— Е, най-малкото не е необходимо да търсим някакъв ревнив приятел, нали? — и той угаси светлината в залата. — Разбрахте ли се с Холдинг? — Гласът му идваше от полутъмното пространство. Светлината от външната синя лампа образуваше малка сребърна локва на пода.
— Приех неговите предложения и мотиви. Насочи ме към вас. Да ви търся вкъщи в случай на нужда от някаква информация.
— Но него не бива да го търсите вкъщи, нали?
— Не.
Ренкин се доближи.
— Не би те посъветвал. Никога не предприема нещо рисковано — и ме хвана под ръка. — Трябва да го следиш зорко. Няма да си последният човек, когото той е в състояние да изпързаля. Вече четири години е заместник областен прокурор. Да не си въобразяваш, че стои там без нечия помощ? Притежава хубав, добре култивиран талант винаги да намира някой да гребе в лодката му вместо него. Засега ми е известен само един човек, който умее да участва в хайки за хора заедно с властващата администрация, а в същото време да си има място и сред опозицията. Това е той. Винаги излиза чист от всяка каша. Така бъди извънредно внимателен с него.
Ренкин излезе. Раменете му бяха леко приведени, главата клюмнала, а ръцете пъхнати дълбоко в джобовете.
Останах неподвижен, като преобръщах в главата си получените сведения. Даже и да не бях предупреден, никога не бих се доверил на мистър Холдинг. Не случайно беше роден с лице на пор.
Напуснах моргата, прекосих бързо коридора и се намерих на улицата. Часът сега беше 01,35. Бях здраво изморен и с удоволствие потънах в тапицираното кресло на буика.
Пристигнах в хотела точно когато часовникът удари два. Дежурният администратор ми хвърли поглед, пълен с порицание. Бях напълно капнал, за да се занимавам с неговите погледи. Влязох в асансьора, достигнах втория етаж и се домъкнах до стаята си. Успях да отключа, натиснах вратата и завъртях електрическия ключ. Картината изтръгна проклятие от устата ми.
Стаята бе обработена по същия начин, както тази на Шепи. Чекмеджетата зееха отворени, дюшеците разкъсани, възглавниците изтърбушени. Вещите ми бяха извадени от куфарите и разхвърляни по пода. Дори нещата на Джек бяха отново преравяни и размятани.
Приближих се бързо до мястото, където бях потулил кибрита. Пръстите ми се плъзнаха под ръба на килима и се засмях. Кибритът беше там. Отворих го, както бях клекнал. Отчупената клечка падна и ми се наложи да ровя сред разпръснатата перушина, за да я намеря.
Ако някой бе търсил този кибрит, бе си отишъл без него. Доброто ми настроение обаче се изпари като дим, когато обърнах клечката — нямаше никакъв номер на нея. Върху останалите клечки също нямаше. Изправих се. Някой беше отнесъл кибрита на Шепи и бе оставил друг — надявал се е, че не съм забелязал числата по клечките на оригиналния.
Отпуснах се върху разровеното легло така изтощен, че забравих да се безпокоя за случилото се.
