— Мога да ви отговоря, но по-напред разгледайте новия си дом и ми кажете какво мислите за него.
Поставих чашата на масичката.
— Откъде да започна?
— Спалнята е през вратата наляво.
Погледите ни се срещнаха. В очите и имаше особен израз, който можеше да означава нещо?
Тръгнах да огледам спалнята и открих, че леко се задъхвам. Позволявах на въображението си да ме отнася твърде далеч, но неясното ми усещане, че не е дошла тук само за да ми покаже бунгалото, не отстъпваше.
Спалнята беше чудесна: двойно легло, вграден в стената гардероб и под от мозайка. Гардеробът бе претъпкан от нейни дрехи. Стаята бе боядисана в бледозелено и бежово. Банята бе в непосредствено съседство и изглеждаше като строена за Сесил Б. де Мил5, със спускаща се ниско вана и кабина с душове — всичко в бледосиньо и черно.
Завърнах се в хола. Марго се беше изпънала с цял ръст на миндера под прозореца, положила глава на две възглавници. Погледът и се рееше в необятността на залятото от лунна светлина море.
— Харесва ли ви? — запита, без да ме погледне.
— Да. Съвсем ли сте сигурна, че искате да имам всичко това?
— Защо не? В момента не го използвам.
— Вещите ви са все още тук.
— Засега нищо от тях не ми трябва. Омръзнали са ми малко. По-късно отново ще ги употребявам. Обичам да давам почивка на дрехите си. Има достатъчно място и за вашите неща.
Отпуснах се в едно кресло. Намирах се сам с нея в бунгалото и това събуждаше чувство на остро вълнение. Внезапно изви глава към мен.
— Имате ли някакъв напредък в издирванията по убийството?
— Не мога да твърдя, но не бихте очаквали да държа мисълта си заета с тези проблеми, докато ми се случват такива неща, нали?
— Какво ви се е случило?
— Това? бунгалото и, разбира се? вие?
— Толкова много ли ви смущавам?
— Бихте могли? Да.
— Тогава и вие мен — взря се в очите ми тя.
Настъпи неловка пауза. Изведнъж спусна дългите си крака и се изправи.
— Иска ми се да поплувам. Ще дойдете ли с мен?
— Защо, разбира се — и станах. — Да взема само плажната си чанта от колата.
Излязох в тъмнината, намерих чантата си и се върнах. Влязох в спалнята и тук видях Марго, изправена пред огледалото от цял ръст. Бе свалила роклята и се оглеждаше, вдигнала ръце да прибира косата си.
— Не се мъчете — оставих чантата на пода. — Аз ще подредя косата ви.
Обърна се бавно. Очите и изразяваха това, което бях виждал от време на време у жена, горяща от желание.
— Мислите, че съм хубава?
— Много повече от хубава!
Чувствах, че се плъзгам над ръба на пропаст. Направих безнадежден опит да спра този процес да прерасне в нещо, за което бих съжалявал сутринта, и промълвих:
— Може би ще е по-добре да отложим плуването и да ви отведа в дома ви. — Внезапно почувствах, че дъхът ми спира. — Може да съжаляваме?
Тя поклати глава енергично.
— Не говорете така. Не съжалявам никога за нищо, което съм извършила.
Доближи ме бавно с все така устремен в мен поглед.
II
— Дай ми цигара — чух гласа на Марго от тъмнината.
Взех пакетчето от нощното шкафче и извадих една. Дадох и я и щракнах запалката. В слабата светлина от пламъка виждах златистата и глава, отпусната на възглавницата до мен. Върху лицето и лежеше израз на отмора и тихо доволство. Очите ни се срещнаха над пламъка и тя се усмихна кротко. Угасих запалката и сега успявах да видя само смътните очертания на носа и, когато теглеше дим от цигарата.
— Чудя се какво си мислиш за мен — промълви тя в тъмнината. — Не искам да се оправдавам. Не винаги съм така достъпна и не винаги си позволявам такава свобода, но понякога ми се случва и тогава то е моето трябва. Още при първата ни среща почувствах нещо, което не бе трепвало у мен от месеци, и ето резултата. Не очаквам да ми повярваш, но това е цялата истина. Един от тези луди, неконтролиращи се импулси и ето, аз съм безсрамно доволна. — Посегна и хвана ръката ми. — Искам да ти кажа, че си по- прекрасен, отколкото се надявах, и по-нежен, отколкото си мечтаех да бъдеш.
Бях все още значително объркан и изненадан от внезапността на случилото се. Думите и ме радваха, но в същото време не можех да се освободя от усещането, че се бях захласнал твърде лесно по нея. Въобразявах си, че отдавна съм прекрачил отвъд състоянието да губя така контрол върху себе си. Бях дълбоко смутен да констатирам обратното.
Повдигнах се на лакът, наведох се над нея и я целунах.
— И ти беше прекрасна — шепнех и, като милвах с устни нейното лице. — Беше изключителна!
Усетих как пръстите и се впиват в косата ми.
— Хубаво е, Лю, че и двамата сме доволни един от друг.
Веднага след това се отдръпна, стана и излезе. Грабнах халата си и изтичах след нея. Намерих я изправена на прага към терасата, загледана в покритите със сребро море и плаж. Представляваше приказна гледка, окъпана в лунна светлина — статуя, родена изпод пръстите на майстор.
Какво има? — доближих я. — Какво витае в красивата ти глава?
— Да поплуваме — улови ръката ми. — После трябва да тръгвам. Колко ли е часът?
Изведох я на терасата на светло.
— Минава два.
— Само един плувен крос и след това наистина трябва да вървя.
Затича се пред мен към морето. Последвах я, като хвърлих халата настрана. Навлязохме навътре около двеста метра, след което се обърнахме и заплувахме към брега. Водата беше топла, а около нас цареше такава тишина, сякаш ние двамата бяхме останали единствени на земята.
Преминахме пътя до бунгалото ръка за ръка.
Когато наближихме стъпалата на терасата, Марго спря изведнъж, извърна се към мен и повдигна глава. Плъзнах ръце по стройния и гръб и надолу върху гладката заобленост на хълбоците и, като я притеглих към себе си. Останахме така една дълга минута, а после ме побутна леко назад.
— Толкова хубаво беше, Лю — промълви тя. — Ще дойда пак. Имаш ли нещо против?
— Можеш ли да си представиш да имам нещо против?
— Що за въпрос!? Можеш ли да си представиш да имам нещо против?
— Нека се облека. Ще те отегча ли много, ако те помоля да ме откараш у дома?
— Повече бих предпочел да стоиш тук цялата нощ. Защо не искаш да останеш?
Поклати глава унило.
— Не мога. Не мисли, че не искам. Мам прислужница, платена от татко. Ако не се прибера, той ще разбере веднага.
— Наистина, изглежда, баща ти те е стиснал здраво в клещи. Е, тогава да влизаме.
За няколко минути се облякох и седнах на кревата да я чакам. Оправяше косата си пред огледалото на тоалетната масичка.
— Знаеш ли какво? — хрумна ми. — Няма ли да е по-добре да ти плащам наем за бунгалото? Тридесет долара седмично например. Така ще разполагаш с известна сума джобни пари.
Поклати глава и се засмя.
— Много мило от твоя страна, но не се нуждая от джобни пари. Необходими са ми големи пари за
