— Каза ли ви какво иска?
— Не, мистър Брендън. Нареди ми да ви помоля да го посетите, когато приключите разговора си с мисис Крийди.
— Направо ли да влизам, или ще има да чакам пет часа?
— Разбрах, че мистър Крийди ви очаква веднага.
— Е, тук трябва да има нещо наопаки. Да вървим тогава.
Поехме познатия път през коридори и чакални, докато се изправихме пред тежката, от полиран махагон врата. Хилтън почука и натисна дръжката.
— Мистър Брендън, сър — оповести той и застана встрани.
Тръгнах по двадесетметровото изпитание до бюрото на Крийди.
Той седеше зад него и изтриваше очилата си. Не ме изпусна от поглед през целия път. Лицето му бе безизразно като каменна стена. Ако не бяха движещите се пръсти, щеше да е безжизнен като великия сфинкс — и почти така изразителен.
Достигнах бюрото и му отправих нищо неозначаваща усмивка, целеща да му покаже, че неговите дребни демонстрации не могат да ми направят никакво впечатление. По-нататък, без някой да ме покани, се отпуснах в едно близко кресло и зачаках.
Завърши лъскането на очилата си, изследва ги внимателно и ги постави на мястото им, изгледа ме през тях, а накрая ги бутна върху челото си.
— Какво правите в моя дом, мистър Брандън? — прозвуча мекият му глас.
— Провеждам социално посещение от куртоазия.
— Към кого?
— Не искам да ви ядосвам, мистър Крийди, но наистина не считам, че това е ваша работа.
Присви устни. Не допусках някой някога да е говорил така с него.
— Не посетихте ли моята съпруга?
— Би трябвало да ви попитам дали винаги се интересувате толкова от нея. Това ли е всичко, заради което искахте да ме видите? Ако е така, трябва да бързам да си вървя. Необходимо ми е да си изкарвам прехраната, а времето не чака.
Погледът му се задържа върху мен няколко секунди. След това взе нож за рязане на пликове и го загледа така, сякаш никога в живота си не беше го виждал.
— Направих няколко запитвания относно вашата агенция — започна той, без да ме поглежда. — Научих, че сте добре обезпечен, че развивате добре печелещо малко предприятие и че вашият актив е три хиляди долара.
— Повече е — усмихнах се. — Това е само по счетоводните книги. Лична обаятелност и добра воля са гръбнакът на професия като моята. Добрата воля я имам, култивирам и личното си обаяние, така че трите хиляди не са точната оценка.
— Интересувам се от покупки на добре развиващи се предприятия — и изведнъж заби поглед в мен. Очите му се опитваха да преминат през тялото ми като куршуми. — Готов съм да взема вашата агенция. Да кажем, за десет хиляди долара, включително добрата воля и това, което е създадено в насока на личното обаяние?
— И какво ще стане с мен, ако ви продам агенцията си?
— Ще продължавате да работите, само че под мое ръководство, разбира се.
— Не съм лесно ръководим, и то при предложение от десет хиляди долара.
— Бих могъл да покача покупната цена на петнадесет хиляди — и започна да пробива с ножа дупки върху папката на бюрото си.
— Трябва ли да разбирам, че няма да бъда окуражаван, ако продължа да разследвам убийството на своя партньор?
Стегна устни и нанесе още вреди върху папката.
— Кой ще ви плаща, мистър Брендън, за разследване на убийството на вашия партньор? Мисля, че ще бъде редно, ако закупя агенцията, да се очаква от вас да прилагате таланта си върху нещо, което носи печалба.
— Да — почесах се аз по врата. — Съжалявам. Благодаря ви за предложението. Ценя го високо, но аз ще разследвам този случай до разрешаването му независимо дали носи печалби или не.
Остави ножа, събра заедно пръстите на ръцете си и подпря брадичката си с тях. Погледна ме така, както бихте погледнали паяк, паднал във ваната ви, когато се къпете.
— Имам намерение да закупя агенцията ви, мистър Брендън. Може би вие ще предложите цената?
— Според теорията, че всеки човек си има своя собствена оценка, можем да допуснем, че цената ще бъде доста висока?
— Това е нещо приемливо. Да не губим време. Днес имам да върша толкова много неща. Кажете вашата цена?
— За моята агенция или за това да не продължавам издирванията си?
— За агенцията ви.
— Но работата опира пак дотам, нали?
— Каква е вашата цена?
— Не продавам — и се изправих. — Ще продължавам проучванията си и никой не е в състояние да ме спре.
Облегна се назад и започна да барабани по бюрото с върховете на пръстите си.
— Не бъдете прибързан. Направих запитвания и за партньора ви. Бил е съвсем безполезна личност. Научих също, че ако не сте били с него, работата му отдавна да е ликвидирана. Научих още, че бил женкар, ако мога да използувам тази дума. Не бил добър детектив. Не заслужава да пропуснете такава хубава възможност заради човек като него. Искам вашето предприятие, мистър Брендън. Ще ви заплатя петдесет хиляди долара.
Втрещих се в него. Не допусках да съм чул правилно.
— Не. Не продавам.
— Сто хиляди! — изрече вече с напрегнато лице той.
— Не — и усетих как дланите ми се овлажниха.
— Сто и петдесет хиляди?
— Стига! — изкрещях и опрях ръце върху бюрото, като се наведох напред, забил поглед в безизразните му очи. — Залагате много евтино, мистър Крийди. Сто и петдесет хиляди долара са нищо, за да запазите името си вън от най-големия скандал по това крайбрежие, нали? Милион ще е нещо по-подходящо, но не ми го предлагайте, защото бих приел него. Ще проведа разследването си и нито вие, нито вашите пари ще ме спрат. Ако изгаряте толкова много от желание да не се разкрива истината, защо не дадете на вашия лакей Херц двеста долара и не му наредите да ви ликвидира? Възможно е да свърши тая работа и за по-малко? Шепи беше мой партньор. Пет пари не давам дали е бил добър или лош. В нашата професия никой не може да убие един детектив и да си замине ей така. Ние гледаме на тези неща също както полицията, когато бъде убит някой полицай. Вкарайте това в замъгления си от пари мозък и престанете да се опитвате да ме купите!
Обърнах се и поех безконечните си крачки към изхода. Тишината, която увисна зад гърба ми, бе заплашителна.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
I
Подкарах към бунгалото с претоварена от мисли глава. Оставих колата в гаража, за да не стои под палещите слънчеви лъчи. Отключих и влязох в спалнята. Облякох банските си гащета и се отправих към морето. Плувах двадесет минути и се върнах. Разположих се върху верандата на сянка и започнах да обсъждам отделните пунктове, до които се бях добрал.
Трябваше да си изясня кой лъже — Трисби или Бриджит. Разказаното от Трисби бе приемливо за мен, а
