направил. Че с един удар е зачеркнал четиринайсет години от живота си.
Ричър не каза нищо. В стаята настана тишина. После Хелън му показа листа, който четеше.
— Айлийн Хътън била бригаден генерал — каза тя.
— Значи е израснала — каза Ричър. — Когато я познавах, беше едва майор.
— А ти?
— Капитан.
— Това не е ли било незаконно?
— Формално, да. За нея.
— Тя е била към военната прокуратура.
— Прокурорите също нарушават закона, като всички останали.
— Тя още се води към военната прокуратура.
— Разбира се. Те не подлежат на преквалификация.
— Работи в Пентагона.
— На умните хора там им е мястото.
— Утре ще бъде тук.
Ричър не каза нищо.
— За да даде показания — добави Хелън.
Ричър мълчеше.
— Явяването й е насрочено за четири следобед. Най-вероятно ще пристигне сутринта и още от летището ще си вземе стая в хотел. Понеже ще се наложи да нощува в града. Няма да има време да хване обратния полет.
— Да не ми намекваш да я поканя на вечеря?
— Не — каза Хелън. — Нямах това предвид. По-скоро бих те помолила да я поканиш на обяд. Преди още да се е срещнала с баща ми. Искам да знам за какво идва тук.
— Приспали са кучето на Бар — каза Ричър.
— Беше старо.
— Това не те ли смущава?
— Трябва ли да ме смущава?
— Това куче никому нищо лошо не е направило.
Хелън не отговори.
— В кой хотел ще отседне Хътън? — попита Ричър.
— Нямам представа. Ще трябва да я посрещнеш на летището.
— С кой полет пристига?
— И това не знам. Но от Вашингтон няма директни полети. Предполагам, че ще се прекачи в Индианаполис. Тук ще пристигне най-рано към единайсет.
Ричър не каза нищо.
— Извинявам се — рече Хелън, — задето казах на Данюта, че не разполагаме с никакви доказателства за кукловода. Не исках да омаловажавам тезата ти.
— Беше права — каза Ричър. — Наистина нямахме доказателства. Поне тогава.
Тя го погледна.
— Но?
— Но сега имаме.
— Какво?
— В полицейския участък празнуват — каза той. — Мислят, че са събрали всичко: влакна от мокета, балистични експертизи, кучешка ДНК, касовата бележка за патроните от някакъв магазин в Кентъки, проверили са и за конуса, който бил на общината.
— Но? — повтори Хелън.
— Но нямат запис на Джеймс Бар, когато е отишъл да постави конуса, за да си запази място в гаража.
— Сигурен ли си?
Ричър кимна.
— Вероятно са изгледали записите от камерите хиляда пъти. Ако го бяха засекли как влиза първия път, щяха да отпечатат снимки от записа и да ги окачат на видно място. Но не видях такива снимки, което означава, че нямат запис. Което на свой ред означава, че Бар не е отишъл сам да постави конуса.
— Следователно някой друг го е направил.
— Кукловодът — каза Ричър. — Или някоя от другите му кукли. И това е станало след вторник вечерта. Бар си спомня, че до вторник конусът е бил в гаража му.
Хелън го изгледа.
— Който и да го е занесъл там, сигурно го има на записите.
— Правилно — каза Ричър.
— Но в тоя гараж влизат стотици коли.
— Можем да елиминираме една част. Търсим ниска кола, седан. Такава, която не може да мине по селски коловоз.
— Значи кукловодът наистина съществува, така ли?
— Няма друго обяснение за станалото.
— Алън Данюта вероятно е прав — каза Хелън. — Баща ми ще размени Джеймс Бар срещу кукловода. Трябва да е глупак, за да не го направи.
Ричър не отговори.
— Което означава, че Бар ще се измъкне — каза Хелън. — Нали разбираш това? Няма друг начин. Правните проблеми, пред които е изправено обвинението, са непреодолими.
Ричър мълчеше.
— И аз не съм особено удовлетворена — продължи тя. — Но при мен това е въпрос на тълкуване. Все някак ще мога да представя нещата в положителна за мен светлина. Поне се надявам. Мога да обвиня слабата охрана в затвора. Да кажа, че не аз съм го измъкнала.
— Но? — запита Ричър.
— Но
— Не знам какво ще правя — каза Ричър. — Пък и какъв ли избор имам?
— Само две възможности, като и двете ме ужасяват. Първо, можеш да откажеш да ми помагаш повече в търсенето на кукловода. Аз няма да се справя сама, а Емерсън изобщо няма да си даде труда.
— И второ?
— Можеш сам да се разплатиш с Бар.
— Тук си права.
— Само дето няма да го направиш. Защото това би означавало доживотен затвор, и то ако имаш късмет.
— Ако ме хванат.
— Ще те хванат. Аз поне ще знам, че си ти.
Ричър се усмихна.
— И ще идеш да ме изпееш?
— Ще се наложи — каза Хелън.
— Не и ако съм те наел за адвокат. Тогава няма да кажеш дума.
— Но аз не съм ти адвокат.
— Бих могъл да те наема.
— Роузмари Бар също ще знае, че си ти, а тя ще те изпее, без да се замисли. Също и Франклин. Той те чу, като разправяше историята за Кувейт Сити.
Ричър кимна.
— Наистина не знам какво да правя — повтори той.
— Как можем да открием тоя тип?
— Ти сама ме попита за какво ми е притрябвало да го откривам.
