мамила и други мъже.
— В такъв случай ще подхвърлим улики. Нещо, което да ги отведе право до военния. Все едно я е поканил на среща, за да си заздравят познанството.
— В хотела му?
— Не, по-скоро някъде наоколо, извън хотела, но достатъчно близо, за да я открие някой друг, а не военният. Някой, който да повика полиция, докато военният още спи. И така да падне право в чувала.
— Че какво ще прави един труп извън хотела?
— Той я е пребил, тя се е опитала да избяга, но силите са я напуснали и е издъхнала на улицата.
— В „Метропол Палас“ — каза Лински. — Там е отседнал.
— Кога? — запита Ченко.
— Когато решите — отвърна Зека.
„Астрос“ биха „Кардинале“ с 10:7 след вяла защита и на двата отбора. Беше скучен и насилен мач, пълен с грешки, евтини номера и скука. Безрадостна победа за победителя, унизителна загуба за победения. От средата нататък Ричър изобщо не си даваше труд да поглежда към екрана. Вместо това се замисли за Айлийн Хътън. За него тя беше едно камъче от мозайката на живота. Бяха се видели веднъж в Щатите още преди войната в Залива — в една претъпкана съдебна зала, само за миг, но достатъчно дълго, за да запомни Ричър зашеметяващата й красота, както и да си каже, че едва ли вече ще я види някога. Което беше жалко, наистина. После се беше появила изневиделица в Саудитска Арабия, за да участва в дългата, мъчителна подготовка за операция „Пустинен щит“. Ричър се беше включил от самото начало, наскоро разжалван от майор в капитан. Първоначалният етап от подготовката за всякаква задгранична военна кампания наподобява гангстерска война между редовната войска и военната полиция, но след първите шест седмици обстановката обикновено се успокоява — както стана и с „Пустинен щит“. След шест седмици вече имаше изградени структури, а при системата на правоприлагане това предполагаше наличие на място на съответния личен състав, от съдии до затворнически надзиратели, което обясняваше и присъствието на Хътън като военен прокурор. Ричър предполагаше, че се е записала доброволно, което означаваше, че най-вероятно е неомъжена — обстоятелство, което можеше само да го радва.
И тя наистина се оказа неомъжена. Още първия път, когато се срещнаха, той погледна ръката й, за да се убеди, че няма венчална халка. Едва тогава премести поглед към яката на куртката и видя дъбовите листенца на майор. Това си беше живо предизвикателство за един наскоро разжалван от майор в капитан. И накрая се взря в очите й, колкото да се убеди, че предизвикателството си струваше. Очите й бяха сини, интелигентни и дяволити. Пълни с обещание, каза си той. С обещание за приключения. Самият Ричър наскоро бе навършил трийсет и не се отказваше от приключенията.
Пустинната жега също помогна. Температурата рядко падаше под 45°С на сянка, та ако не се смятаха редовните тренировки с противогази и защитни костюми срещу химическа атака, стандартната униформа в базата бяха шорти и фланелки без ръкав. А пък според житейския опит на Ричър близостта между задъхани от жега полуголи мъже и жени винаги водеше в твърде обещаваща посока. Във всеки случай беше за предпочитане пред ноемврийския студ в Минесота.
Първоначалните ходове трябваше да бъдат изпълнени особено предпазливо, предвид разликата в чиновете, която не беше в негова полза. Получиха се и някои дребни гафове, на които тя, слава богу, не обърна голямо внимание, понеже очевидно беше също толкова заинтригувана от него, колкото и той от нея, и не се стесняваше да го показва. После всичко потръгна гладко и продължи така цели три месеца. И двамата си прекараха страхотно. Докато изневиделица, както обикновено се случва в армията, не се получи нова заповед. Всичко стана толкова неочаквано, че дори не успяха да се сбогуват като хората. Оттогава Ричър не я бе виждал.
Ричър остана в бара, докато по телевизионния канал започнаха да пускат резюмета от току-що приключилите мачове. Тогава стана, плати сметката си и излезе навън, на тротоара, под жълтеникавата светлина на уличните лампи. Беше решил да не се връща обратно в „Метропол Палас“, а да смени обстановката. Без причина, просто така. Както му подсказваха инстинктите.
Ченко си тръгна от къщата на Зека точно в полунощ, като взе Владимир със себе си. Щом се налагаше червенокосата да бъде пребита до смърт, Владимир беше най-подходящият човек за целта. Защото криминологичната експертиза трябваше да бъде убедителна. Ченко беше прекалено дребен, за да остави по тялото й такива травми и наранявания, каквито можеше да причини в яростта си един близо двуметров мъж, при това бивш военен. Докато Владимир беше друга работа. Той можеше да я убие и с един удар, което щеше да изглежда правдоподобно на масата за аутопсии. Флирт, отказ, настояване, подигравка на сексуална основа, мъжка ярост, непремерен удар, и край.
И двамата познаваха добре момичето. Бяха я срещали много пъти преди, покрай връзката й с Джеб Оливър. Известно време дори бяха работили заедно. Знаеха къде живее — в апартамент под наем с малка градинка, в сянката на щатската магистрала, там, където тя плавно се издигаше върху бетонните си колони, на югозапад от центъра на града. Знаеха също и това, че живее съвсем сама.
Ричър заобиколи пеша мотела на три преки разстояние, преди да се приближи откъм задната му страна. Стремеше се да стъпва леко, като през цялото време се ослушваше за стъпки зад себе си. Не чу нищо. Не видя никого. Беше сам.
Мотелът беше истинска антика. Навремето сигурно бе минавал за супермодерен и вероятно се бе славил като подобаващо скъп. Но оттогава бе минало много време, модата се бе променила, а той си беше останал все същият. Беше добре поддържан, но безнадеждно старомоден. Точно такъв, какъвто му харесваше.
Той събуди чиновника на рецепцията и плати в брой за една нощ. Записа се в книгата като Дон Хефнър, който бе играл на втора база и бе отбелязал 261 точки през иначе постната за „Янкис“ 1934 година. Човекът му подаде голям месингов ключ и му посочи номер 8 от редичката бунгала. Стаята беше с избелели тапети и миришеше на влага. Кувертюрата и завесите изглеждаха така, сякаш не бяха сменяни от построяването на мотела. Също и банята. Но всичко беше изправно и вратата се заключваше отвътре.
Ричър си взе душ, после внимателно сгъна панталоните и ризата си и ги затисна под матрака на леглото. Така на другата сутрин дрехите му щяха да изглеждат почти изгладени. Освен това щеше да е избръснат и изкъпан, а след закуска смяташе и да отскочи до бръснарницата. Не искаше да разочарова Хътън, както и да го беше запомнила. Ако изобщо го помнеше.
Ченко паркира източно от надлеза на магистралата, двамата с Владимир минаха отдолу и незабелязано се приближиха до сградата, където беше апартаментът на момичето.
Като се придържаха плътно до стената, двамата заобиколиха и се озоваха до входната й врата. Ченко каза на Владимир да се дръпне встрани, после тихо почука. Никой не отговори, в което нямаше нищо странно. Беше късно и тя вероятно си бе легнала. Ченко почука още веднъж, малко по-силно. И още веднъж — толкова силно, колкото му стигна куражът. В един от прозорците се появи светлина. Вътре се чуха тихи стъпки на боси крака. После гласът й достигна до тях през тясната цепнатина между вратата и касата.
— Кой е? — попита тя.
— Аз съм — отвърна той.
— Какво искаш?
— Да поговорим.
— Бях заспала.
— Извинявай.
