пое на юг, към бръснарницата. Когато отвори вратата и седна на бръснарския стол, беше точно осем и половина.
По това време край аварийния изход на „Метропол Палас“ криминологичният екип вече три часа оглеждаше терена и събираше веществени следи. Трупът на Санди бе открит в пет и половина от някакъв хотелски чистач — мъж на средна възраст от Хондурас, който в този момент отивал на работа. Човекът не беше пипал трупа. Не бе проверявал за признаци на живот. Позата, в която го бе видял, му бе достатъчна. Безжизнената инертност на мъртвата плът е една и съща навсякъде по света. Чистачът бе изтичал в сградата да уведоми дежурния портиер. После си бе отишъл право вкъщи, понеже нямаше зелена карта и не му трябваха разправии с полицията. Дежурният портиер бе позвънил на 911, след което бе излязъл през аварийния изход, за да хвърли един поглед. И само след трийсет секунди се бе прибрал обратно вътре, понеже видяното никак не му беше харесало…
След осем минути на местопроизшествието пристигнаха две патрулни коли и линейка. Медиците потвърдиха, че жертвата е била мъртва преди пристигането им, след което се качиха на линейката и си отидоха. Патрулните полицаи отцепиха страничната уличка и аварийния изход на хотела, след което взеха показания от дежурния портиер. За да предпази нелегалния хондурасец, той им каза, че се бил натъкнал на трупа, като излязъл да се поразкърши на хладина. Което си беше почти истина. Поне полицаите не виждаха причина да се усъмнят в думите му. Тяхната роля беше да изчакат, докато дойде Емерсън.
Самият Емерсън се появи в шест и двайсет и пет. Със себе си водеше своята заместничка, цивилна полицайка на име Дона Бианка, плюс шефа на градската съдебномедицинска служба и самия Белантонио, за да поемат огледа на местопроизшествието. Първите трийсет минути минаха в чисто техническа работа. Измервания, снимки, събиране на веществени следи. След това Емерсън поиска разрешение да се приближи до самия труп и именно там се натъкна на първия си сериозен проблем. Момичето нямаше чантичка с документи за самоличност. Никой не знаеше коя е.
Ан Яни пристигна при „Метропол“ в седем и петнайсет. Зад нея подтичваше екип на Ен Би Си, състоящ се от оператор с камера и тонтехник с микрофон на триметров метален прът. Върху микрофона беше надянат космат сив калъф против вятър. Младежът, който го носеше, застана плътно до полицейската лента, наведе се напред и чу в слушалките си гласа на Емерсън, който разговаряше с Бианка — нещо за проститутки и проституция.
Междувременно патоанатомът бе огледал ръцете и краката на жертвата, включително между пръстите, но никъде не бе открил следи от убождания. Очевидно младата жена не се беше отбила в уличката, за да се надруса. Оставаше само една възможност — да е била проститутка. Защо иначе би излязла посред нощ от аварийния изход на хотела, облечена по този начин? Беше млада и ловеше око. Може би услугите й бяха стрували скъпо. Логично беше да е носила дамска чанта, пълна с двайсетдоларови банкноти, които същата вечер някой бизнесмен е бил изтеглил от близкия банкомат. Явно някой я беше причакал отвън. Някой, който я бе познавал лично или просто се бе стаил в мрака, очаквайки да мине такава като нея. Който и да беше той, явно й бе дръпнал чантата и я бе ударил по главата — малко по-силно, отколкото е било нужно.
Момиче на видима възраст деветнайсет-двайсет години, което не е наркоманка, най-вероятно няма полицейско досие с пръстови отпечатъци, освен ако не е арестувано за проституция. Емерсън не разчиташе особено на последното, затова не очакваше да разкрие самоличността й по справки с полицейските бази данни. По-скоро се надяваше да разбере коя е вътре в хотела, като разпита дежурния портиер, който вероятно й бе служил за сводник, или като открие клиента, който я бе поръчал.
— Никой да не напуска сградата — каза той на Бианка. — Ще разпитаме всички гости на хотела и целия персонал, един по един. Намери някъде свободна стая. И кажи на патрулните да се оглеждат за мъж с повече двайсетачки в джобовете, отколкото е нормално.
— При това едър — добави Бианка.
Емерсън кимна.
— Доста едър. При такъв удар…
Патоанатомът откара трупа в моргата, докато Дона Бианка се настани в бара на хотела и започна да разпитва гостите и персонала. До осем и половина две трети от работата беше приключена.
Бръснарят се оказа обигран старец, който сигурно петдесет години бе подстригвал клиентите си по един и същ начин. Стилът му беше известен в казармата като „равна ливада“: отгоре два и половина сантиметра коса, а отстрани и отзад — обрано нула номер с машинка. После, с ръба на машинката, той дооформяше на черта бакенбардите и почистваше врата надолу до яката. Ричър не за пръв път се подстригваше по този начин. Всъщност подобна прическа бе красила главата му кажи-речи през целия му съзнателен живот, ако се изключат периодите, в които го мързеше и за толкова.
Когато приключи, бръснарят вдигна тоалетно огледалце зад тила на Ричър, да се види отзад.
— Доволен ли си? — попита той.
Ричър кимна. Изглеждаше добре, ако не се смяташе една тясна ивица, колкото половин палец, където кожата му беше съвсем бяла. В Маями гъстата му коса не беше позволила на слънцето да стигне дотам. Бръснарят изчетка космите от яката му и свали кърпата. Ричър му подаде седем долара за услугата плюс един долар бакшиш. След това направи обиколка на карето с бръснарницата и се прибра в мотела. Никой не го следеше. Той отключи стаята си и се избръсна повторно под бакенбардите, където стърчаха неподстригани косми. Машинката на бръснаря се бе оказала малко тъпа.
Разпитите в „Метропол“ приключиха окончателно в девет и двайсет. От тях Емерсън не научи нищо, което да му върши работа. Дежурният портиер се кълнеше в децата си, че не знае нищо за убитата. В стаите имаше общо единайсет гости, от които нито един нямаше вид на клиент на проститутка. Като опитен и способен детектив, Емерсън си даваше сметка, че понякога хората казват и истината. Както и че умението да приеме истината е също толкова важна част от професионалния арсенал на един полицай, колкото и това да различи и отхвърли лъжата. Затова, след кратко съвещание с Дона Бианка, двамата единодушно решиха, че са пропилели близо три часа по грешна следа.
И тогава по телефона позвъни някакъв тип на име Гари, който каза, че работел в магазина за авточасти.
Гари бе дошъл в магазина в осем само за да установи, че хората му са намалели още. Не само от Джеб Оливър нямаше помен, но и Санди не се беше явила на работа. Отначало Гари се ядоса здравата. Веднага позвъни в апартамента й, но никой не отговори.
Гари се съгласи да затвори магазина за този ден и Емерсън изпрати патрулна кола да го вземе. Първата спирка беше в градската морга. Гари идентифицира трупа и влезе в кабинета на Емерсън побелял и разтреперан. Докато Дона Бианка го успокояваше, Емерсън го наблюдаваше внимателно. Статистически, една жена бива убита най-често от свой съпруг, любовник, брат, работодател или от колега — в този порядък. Убийството от случаен минувач се нареждаше доста назад в скалата на вероятностите. А понякога колегата и любовникът можеха да се окажат едно и също лице. Но Емерсън бързо заключи, че Гари не е извършителят. Беше видимо потресен, зашеметен от новината. Нямаше как обикновен човек да се престори на толкова шокиран от нещо, което му е било известно от предишната вечер.
И така, Емерсън го подхвана — полека и отдалече — с всички обичайни полицейски въпроси. Кога за
