Сигнал за опасност

— Това е сделката — каза Алън. — Това са условията ми. Даваш ми името си и получаваш живота на тази жена.

— Какво? — попита Ричър още веднъж.

— Трябва ми самоличността ти — отвърна Алън. — Името ти.

Ричър го гледаше втренчено.

— Ти си скитник — продължи сакатият. — Нямаш семейство, никой няма да тъгува за теб.

— И какво после?

— После ще умреш — каза Алън. — Не може да има двама души с едно и също име, нали? Сделката е почтена. Твоят живот срещу живота на жената.

Джоди гледаше Ричър безмълвно.

— Няма начин — каза той.

— Ще я застрелям — каза Алън.

Ричър отново поклати глава. Болката беше страхотна. Усилваше се и се разпространяваше и зад двете му очи.

— Няма да я застреляш. Помисли малко, Алън. Ти си боклук, невероятен егоист. Ако я застреляш, аз ще застрелям теб. Веднага. Достатъчно близо си, за да те улуча. Целя се в главата ти. Ако натиснеш спусъка, ще го натисна и аз. Ако тя умре, ти ще умреш само стотна от секундата след това. Няма да успееш да се прицелиш в мен. Няма да имаш време. Безизходица. Патова ситуация. Помисли си.

Втренчи се в него в полумрака през болката. Класическа ситуация. Имаше обаче един проблем. Сериозен недостатък в анализа му. Знаеше го. Осъзна го и го обзе страх. Алън го осъзна в същия момент. Ричър разбра, защото го прочете в очите му.

— Грешиш — каза Алън. — Пропускаш нещо много важно.

Ричър мълчеше.

— В момента ситуацията е патова — продължи Алън — и това няма да се промени, докато аз стоя тук, а ти там. Само че… колко време ще останеш на мястото си?

Ричър преглътна. Болката го разкъсваше.

— Колкото е необходимо. Имам предостатъчно време. Сам каза, че съм скитник. Нямам никаква бърза работа.

Алън се усмихна.

— Храбри думи — рече той. — Само че от главата ти тече кръв. В черепа ти е забито парче метал. Виждам го много добре.

Джоди кимна отчаяно. Очите й бяха изпълнени с ужас.

— Къри, погледни и му кажи.

Мъжът на канапето изви врат назад и го погледна. Очите му се разшириха от ужас.

— Това е пирон — каза той. — Най-обикновен гвоздей. Забил се е в главата ти.

— От плота в приемната — добави Алън.

Къри отново се обърна напред и Ричър разбра, че бе казал истината. Болката се усили още повече. Прорязваше го някъде в челото, малко над очите. Адреналинът я бе потискал дълго време, но не беше възможно да издържи дълго само на адреналин. Наложи си да не мисли за нея, напрегна волята си, но болката не намаляваше. Беше едновременно прорязваща като бръснач и тъпа, пулсираща. Пред очите му проблясваха мълнии. Кръвта беше напоила цялата предна част на ризата му. Премигна, но вече не виждаше нищо с лявото си око. Кръвта се стичаше и по ръката му и капеше на пода от краищата на пръстите му.

— Добре съм — каза той. — Не се безпокойте за мен.

— Храбри думи — повтори Алън. — Само че те боли и губиш много кръв. Няма да живееш по-дълго от мен, Ричър. Смяташ се за издръжлив, но в сравнение с мен си нула. Изпълзях от онзи хеликоптер без една ръка, с прерязани артерии. Горях. Оцелях в джунглата така цели три седмици. След това се добрах до дома свободен. После живях с опасността цели трийсет години. Ако някой тук е издръжлив, това съм аз. Физически и психически. Никой не може да се сравнява с мен. Нямаше да издържиш по-дълго от мен, дори и пирон в главата. Не се заблуждавай.

Джоди се бе втренчила в него. Косата й изглеждаше златна на процеждащата се през щорите мека светлина. Падаше върху лицето й. Виждаше очите й. Устните. Извивката на шията. Стройното й силно тяло в хватката на Алън. Куката на фона на костюма й. Болката пулсираше в главата му. Усещаше мократа от кръв риза — беше хладна. Имаше кръв и в устата. Имаше метален вкус, като алуминий. Вече усещаше как рамото му започва да трепери. Пистолетът ставаше все по-тежък.

— Освен това имам силен мотив — продължи Алън. — Положил съм много усилия, докато получа това, което имам. Смятам да го запазя. Аз съм гений и умея да оцелявам. Смяташ ли, че ще те оставя да ме повалиш? Смяташ ли, че си първият, който се е опитвал?

Ричър се олюля.

— А сега ще увеличим залозите — добави Алън.

Повдигна Джоди нагоре с цялата сила на ръката си и заби револвера още по-дълбоко в хълбока й. Тя простена и тялото й се изви настрани. После куката се плъзна нагоре, към гърдите й. Тя затвори очи от болката. След това се премести още нагоре и върхът опря лицето й.

— Мога да я изкормя — каза Алън. — Мога да я обезобразя и ти не си в състояние да направиш каквото и да било, освен да се чувстваш още по-гадно. Стресът влошава нещата още повече, нали? А болката? Вече чувстваш слабост. Ти си пътник, Ричър. Скоро ще паднеш. Когато това стане, проблемът ще бъде решен. В моя полза.

Ричър потрепери. Не от болката, а защото знаеше, че Алън е прав. Чувстваше коленете си. Бяха на мястото си, бяха силни. Само че един здрав мъж никога не чувства коленете си. Те са просто част от него. Когато усетиш, че храбро продължават да издържат стокилограмова тежест, значи съвсем скоро ще престанат. Беше като предупреждение.

— Ще паднеш, Ричър — продължи Алън. — Целият трепериш, знаеш ли? Постепенно ни напускаш. След две минути ще дойда до теб и ще те застрелям в главата. Мога да почакам.

Ричър потрепери пак и се опита да обмисли положението. Не беше лесно. Чувстваше се замаян. На главата му имаше отворена рана. Чуждо тяло бе проникнало в черепа му. Спомни си Наш Нюмън, когато показваше кости в аудиторията. Може би Наш щеше да го обясни след много години.

Остър предмет, проникнал в предните полукълба на мозъка, ето тук е предизвикал обилен вътрешен кръвоизлив… Пистолетът трепереше. След това си спомни Лион, който мърмореше: Ако план А не успее, минавай към план Б.

После ченгето от Луизиана, което преди години му бе обяснило, че с револвер 38-и калибър не можеш да спреш надрусан наркоман, който се е втурнал към теб. Ричър си спомни огорчението му. А когато е с къса цев, е още по-зле. Когато в ръцете си държиш съпротивляваща се жена — още по-зле. Макар че движенията й можеха да насочат изстрела право в целта съвсем случайно. Зави му се свят. Имаше чувството, че някой го удря с чук по главата. Силите му го напускаха. Отвори дясното си око — беше сухо, но нещо го бодеше, сякаш някой бе забил в него иглички. Още пет минути може би, мислеше той. След това край. Беше в колата под наем до Джоди, връщаха се от ботаническата градина. Той й казваше нещо. В колата беше топло. През стъклата грееше слънце. Каза й: Основата на всяка измама е да покажеш на жертвата това, което иска да види. Пистолетът затрепери още по-силно. Е, Лион, започвам план Б. Дали ще ти хареса?

Коленете му се огънаха и той се олюля. Успя да запази равновесие и насочи пистолета към единствената част от главата на Алън, която виждаше. Цевта се клатеше в кръг. Най-напред беше малък, после стана по-голям, защото тежестта на оръжието бе прекалено голяма за рамото му. Изкашля се и изплю кръв. Пистолетът започна да се спуска надолу. Гледаше как мушката пада, сякаш някой я дърпаше. Опита се да я вдигне, но само успя да я помръдне встрани, сякаш му пречеше някаква невидима сила. Коленете му се огънаха пак и усилието му да остане прав беше като спазъм. Цевта на пистолета беше безкрайно далеч. Сочеше надолу, леко вдясно. Към бюрото. Тежестта притискаше ръката му, теглеше я надолу. Ръката на Алън помръдна. Следеше движенията му с едно око, мислеше: Дали чувствата ми към Джоди са като наркотика, за който говореше онова ченге? Късата цев се отдели от тялото й. Ще се справя ли? Коленете му нямаше да