нагоре и се виждаше горният край на чорапогащника й. Дишаше неравномерно. Опита се да стане, но лактите й не издържаха и главата й тупна меко на пода.
— Приближи се — каза онзи още веднъж.
Втренчи се във физиономията му. Беше като каменна. Белезите му приличаха на твърда пластмаса. Едното му око беше скрито под удебелен и груб клепач. Другото я гледаше ледено, неподвижно. Погледна пистолета на трийсет сантиметра от гърдите й. Не трепваше. Ръката, която го държеше, беше гладка, ноктите бяха с маникюр. Направи малка крачка напред.
— По-близо.
Мерилин плъзна единия си крак напред, докато цевта на пистолета докосна тъканта на роклята й. През коприната почувства твърдия студен метал.
— По-близо.
Гледаше го втренчено. Лицето му беше на една педя от нейното. Кожата от лявата му страна беше сивкава и набраздена. Здравото око беше сред паяжина от бръчки. Дясното премигна. Клепачът беше тежък, движеше се бавно. Спусна се надолу, повдигна се. Преднамерено, като машина. Тя се наклони напред още малко. Цевта потъна в гърдата й.
— По-близо.
Премести единия си крак напред. Натискът на пистолета се увеличи. Металът потъваше в плътта й все повече, коприната се изпъваше и дърпаше зърното на гърдата настрани.
Болеше я. Мъжът вдигна дясната си ръка. Куката. Задържа я пред очите й. Беше извито парче обикновена стомана, излъскано до блясък. Завъртя я бавно, с усилие. Чу се скърцане на кожа. Краят бе остър като шип. Завъртя върха настрани и долепи извитата част до челото й. Мерилин трепна. Металът беше студен. Той плъзна куката надолу, по извивката на носа й. Под носа й. Спусна я още малко и натисна, докато устата й не се отвори. Чукна леко по зъбите й. След това продължи движението надолу. Металът закачи долната й устна, защото беше суха, дръпна я, докато еластичната плът се освободи, после продължи по извивката на брадичката. До гърлото. После нагоре, докато не я накара да вдигне глава. Втренчи се в очите й.
— Името ми е Хоби — каза той.
Мерилин се бе изправила на пръсти, защото се опитваше да намали натиска върху гърлото си. Започваше да се задушава. Не помнеше да е поемала въздух след отварянето на вратата.
— Честър спомена ли за мен?
Главата й започна да се накланя назад. Очите й се обърнаха към тавана. Пистолетът продължаваше да се впива в плътта й. Вече не беше студен. Бе го стоплила с тялото си. Поклати глава едва забележимо, защото куката я притискаше.
— Не е споменал?
— Не — изпъшка Мерилин. — Защо? Трябваше ли?
— Потаен човек ли е той?
Тя отново поклати глава. Същото едва забележимо движение, вляво и вдясно. Кожата на гърлото й се триеше в метала.
— Споделял ли е с теб проблемите в бизнеса си?
Мерилин премигна и пак поклати глава.
— Значи е потаен човек.
— Може би — изпъшка тя. — Все пак аз знаех.
— Той има ли приятелка?
Тя премигна. Поклати глава.
— Как можеш да си сигурна? — попита Хоби. — След като е потаен човек?
— Какво искате от мен? — изпъшка тя.
— Предполагам, че не му е нужна приятелка, след като има такава красива жена.
Мерилин премигна. Беше се изправила на пръсти. Токчетата на обувките й се бяха отделили от пода.
— Току-що ти направих комплимент — каза Хоби. — Не трябва ли да кажеш нещо в отговор? От учтивост?
Увеличи натиска. Стоманата се впиваше в кожата на гърлото й. Единият й крак се отдели от пода.
— Благодаря — изпъшка тя.
Натискът намаля. Очите й се върнаха в хоризонтално положение, токчетата се допряха в пода. Разбра, че диша. Тежко — навън, навътре, навън, навътре.
— Много красива жена.
Махна куката от гърлото й. Металът докосна кръста й. Спусна се надолу по извивката на ханша. По бедрото. Гледаше я втренчено, пистолетът бе все така хлътнал в гърдата й. Куката се завъртя — сега по бедрото й се плъзгаше само върхът. Продължи да се движи надолу. Почувства как слезе под коприната и продължи надолу по голия й крак. Беше остър. Не като игла. Като връх на молив. Спря. Започна да се движи нагоре. Той натискаше, съвсем леко. Не нараняваше кожата й. Знаеше го. Просто я драскаше съвсем леко. Продължи нагоре, мушна се под коприната. Чувстваше метала по бедрото си. Продължаваше нагоре. Усещаше как коприната се сгъва и набира в радиуса на куката. Подгъвът се плъзгаше по бедрата й, Шерил се раздвижи на пода. Куката спря и ужасното дясно око на Хоби бавно се насочи нататък.
— Бръкни в джоба ми — каза той.
Тя го гледаше.
— С лявата ръка в десния ми джоб.
Трябваше да се приближи още повече и да се протегне между ръцете му. Лицето му сега беше съвсем близо до нейното. Миришеше на сапун. Мерилин бръкна в джоба му и напипа нещо цилиндрично. Извади го. Беше ролка сребриста лепенка, около три сантиметра в диаметър. Беше останало съвсем малко. Хоби се отдалечи от нея.
— Завържи китките на Шерил с това — каза той.
Мерилин раздвижи бедрата си, за да спусне подгъва на роклята си надолу. Хоби забеляза движението и се усмихна. Тя погледна ролката, после Шерил на пода.
— Обърни я — нареди Хоби.
Светлината от прозореца блестеше в стоманата на пистолета. Мерилин коленичи до Шерил, улови я за едното рамо и я преобърна по корем.
— Прилепи лактите й — каза Хоби.
Мерилин се поколеба. Той вдигна пистолета леко нагоре, после куката — демонстрация на превъзходство. Тя направи гримаса. Шерил отново се раздвижи. Кръвта й продължаваше да се стича по пода. Беше кафява и лепкава. Мерилин прилепи лактите зад гърба й с две ръце. Хоби погледна надолу.
— Приближи ги плътно.
Тя отдели края на лепенката с нокът и дръпна. След това омота веднъж ръцете на Шерил малко под лактите.
— Стегни ги — каза той. — От горе до долу.
Мерилин продължи да увива лепенката — стигна малко над лактите, после надолу, до китките. Шерил се раздвижи. Опита се да се съпротивлява.
— Добре — каза Хоби. — Сложи я да седне.
Мерилин напрегна сили и я намести в седнало положение. Лицето й беше покрито с кръв. Носът й беше отекъл, образуваше се синина. Устните й бяха подути.
— Залепи устата й — каза Хоби.
Мерилин дръпна десетина сантиметра лепенка и скъса парчето със зъби. Шерил премигна. Опитваше се да ги фокусира. Мерилин сви безпомощно рамене, сякаш за да се извини, и залепи парчето върху устата й. Лепенката беше здрава. Под пластмасовото покритие имаше здрави подсилващи нишки. Блестеше, но не се хлъзгаше заради нишките — бяха релефни, кръстосани. Мерилин прокара пръст по дължината на парчето, за да го залепи по-добре. От носа на Шерил заизлизаха мехурчета, очите й се разшириха от ужас.
— Боже! Не може да диша! — възкликна Мерилин. Посегна към лепенката, но Хоби ритна ръката й встрани.
— Счупи носа й! — каза Мерилин. — Не може да диша!
