— Вече имаш съгласието ми. Просто искам да се отърва от цялата тази гадост и да ни оставиш на мира.
Хоби поклати глава.
— Ти си умна жена.
— Коя е юридическата фирма? — попита Тони.
— „Форстър и Ейбълстайн“ — отговори Мерилин. — Тук, в града е.
— Кой е старшият съдружник?
— Името му е Дейвид Форстър.
— Как ще уредим срещата с него? — попита Хоби.
— Ще му се обадя по телефона — отвърна Мерилин. — Може да му се обади и Честър, но си мисля, че в момента ще е по-добре, ако го направя аз.
— Добре, обади му се и уговори среща за днес следобед.
Тя поклати глава.
— Няма да стане толкова бързо. Ще са нужни ден-два.
Стана тихо. Чуваха се само вибрациите и боботенето на гигантската сграда. Хоби чукна с куката по бюрото. Затвори клепачи. Обгореният остана леко отворен. Окото му се бе обърнало нагоре и се виждаше бялото, като полумесец.
— Тогава за утре сутринта — каза той тихо. — Най-късно. Ще му кажеш, че въпросът не търпи отлагане. Че бързаш. — Клепачите му се вдигнаха изведнъж. — И му кажи да изпрати по факса документите с условията на попечителството. Веднага — добави шепнешком. — Искам да знам с какво, по дяволите, си имам работа.
Мерилин потрепери вътрешно. Седна на мекото канапе и се опита да се овладее.
— Няма да има проблем. Всъщност това е една формалност.
— Тогава се обади — каза Хоби.
Мерилин стана. Не се чувстваше стабилно на краката си. Олюляваше се и се наведе, за да приглади роклята си. Честър докосна лакътя й само за миг. Жест на подкрепа. Мерилин изпъна рамене и тръгна след Хоби към приемната.
— Набери девет за външна линия — каза той.
Мерилин мина зад преградата. Тримата мъже я наблюдаваха. Тя огледа апарата и видя, че няма бутон за включване на високоговорител. Успокои се донякъде и вдигна слушалката. Натисна деветката и чу сигнала.
— Дръж се както подобава — каза Хоби. — Не забравяй, че си умна жена и в момента е в твой интерес да продължиш да бъдеш такава.
Тя кимна. Той вдигна куката. Металът й заблестя на изкуствената светлина. Изглеждаше тежка. Беше красиво изработена и старателно излъскана, проста като форма и едновременно с това злокобно жестока. Мерилин имаше чувството, че я подканя да си представи гадостите, които могат да се направят с нея.
— „Форстър и Ейбълстайн“ — чу приветлив глас. — С какво можем да ви бъдем полезни?
— Обажда се Мерилин Стоун — отвърна тя. — Търся мистър Форстър.
Гърлото й бе пресъхнало. Говореше ниско, дрезгаво. Чу електронна музика, после прехвърлиха линията в просторен кабинет — позна по специфичния акустичен шум.
— Форстър — каза басов глас.
— Дейвид, обажда се Мерилин Стоун.
Последва миг мъртвешка тишина. Този миг й подсказа, че Шерил е изпълнила заръките й както трябва.
— Слушат ли ни? — попита Форстър тихо.
— Не, добре съм — отговори Мерилин с жизнерадостна нотка в гласа. Хоби опря куката върху плота на височината на гърдите си, на по-малко от метър пред очите й.
— Трябва да се обадим на полицията — каза Форстър.
— Не, не, става дума само за една официална среща на попечителите. Кога най-рано можем да я организираме?
— Приятелката ти Шерил ми каза какво искаш — продължи Форстър. — Има обаче един проблем. Ние не се занимаваме с подобни неща. Не разполагаме с подходящи хора, за да го направят. Ще трябва да намеря частен детектив.
— Утре сутринта ни устройва — отвърна тя. — Боя се, че се налага да бързаме.
— Позволи ми да се обадя в полицията — каза Форстър.
— Не, Дейвид, следващата седмица наистина е твърде късно. Трябва да действаме колкото е възможно по-бързо.
— Не знам дори къде да търся. Никога не сме използвали частни детективи.
— Един момент, Дейвид. — Мерилин закри слушалката с длан и вдигна поглед към Хоби. — Ако искаш да стане утре, трябва да е в техния офис.
Хоби поклати глава.
— Трябва да стане тук, на мой терен.
Тя свали дланта си.
— Дейвид, а какво ще кажеш за вдругиден? Наистина трябва да се срещнем тук. Няма начин. Положението е деликатно.
— Сигурна ли си, че не искаш да се обадя в полицията? Напълно сигурна ли си?
— Е… има усложнения. Нали знаеш как е понякога… положението наистина е деликатно.
— Добре, но трябва да открия подходящ човек. Това ще ми отнеме известно време. Трябва да разпитам тук-там, да поискам да ми препоръчат някого.
— Много добре, Дейвид — каза тя.
— Мерилин — отвърна той, — ако наистина си сигурна, ще се заема веднага, макар и да не ми е съвсем ясно точно какво се стремиш да постигнеш.
— Да, съгласна съм — каза тя. — Знаеш, че открай време се ядосваме заради това, което направи татко. Ако се намесят външни фактори, нещата може и да се променят, нали?
— Два следобед — каза Форстър. — Вдругиден. Не знам кой ще бъде, но ще намеря някой наистина добър. Е?
— Вдругиден в два следобед — повтори тя. — Много добре. Благодаря ти, Дейвид.
Когато затваряше, ръката й се разтрепери и слушалката издрънча върху апарата.
— Не поиска документите — каза Хоби.
Тя сви рамене припряно.
— Нямаше нужда. Това е формалност. Ако го бях направила, щеше да заподозре нещо.
Хоби се замисли за момент, после кимна.
— Добре. Значи вдругиден, два следобед.
— Трябват ни дрехи — каза Мерилин. — Не можем да се явим на делова среща, облечени по този начин.
Хоби се усмихна.
— Харесвате ми облечени по този начин. И двамата. Е, смятам, че ще позволя на стария Честър да поноси костюма ми още малко, докато свърши срещата. Ти ще бъдеш с тази рокля.
Мерилин кимна вяло. Беше твърде изтощена, за да настоява.
— А сега се връщайте в банята — нареди Хоби. — Ще можете да излезете оттам, когато стане време за срещата. Дръжте се прилично и ще получавате храна по два пъти на ден.
Тръгнаха мълчаливо пред Тони. Той затвори вратата след тях и се върна при Хоби в приемната.
— Вдругиден е твърде късно — каза той. — За бога, Хавай ще научи днес, най-късно утре, нали?
Хоби кимна. Топката бе преминала най-високата точка от траекторията си и вече се спускаше надолу, в блясъка на слънцето. Играчът бе скочил. Оградата бе съвсем близо.
— Ще бъде напечено, нали? — каза той.
— Ще бъде дяволски напечено. Просто трябва да се махнеш.
— Не мога, Тони. Дал съм дума за тази сделка, така че акциите са ми нужни. Не се безпокой, всичко ще бъде наред. Вдругиден в два и половина акциите ще са мои, до три ще съм ги регистрирал, до пет ще съм ги
