— За самозащита не се влиза в затвора.
— Кой казва, че ще е самозащита?
— Ти
— Няма значение какво знам. Аз не съм нито шериф, нито прокурор, нито съдия или съдебен заседател.
Кармен не отговори.
— Помисли си добре, Кармен. Ще те арестуват по обвинение в предумишлено убийство. Нямаш пари за гаранция. Нямаш пари и за адвокат, тъй че ще трябва да разчиташ на обществен защитник. Ще изчакаш процеса зад решетките. Може би шест месеца, може би девет или цяла година. Да допуснем, че всичко стане както си го предвидила. Общественият защитник доказва, че си невинна, заседателите приемат, съдията се извинява, че една нещастна жена е била подложена на толкова мъки, и ти отново излизаш на улицата. Но това е след цяла година. В най-добрия случай. Какво ще прави Ели през това време?
Кармен мълчеше.
— Ще е живяла цяла година с Ръсти — каза Ричър. — Сам-самичка. Защото съдът ще я остави тук. При баба й. Идеално решение.
— Не и след като разберат що за хора живеят тук.
— Добре, значи след около шест месеца ще дойдат от социалните служби и ще я отведат в приют. Това ли искаш?
Тя примижа болезнено.
— И Ръсти би я пратила там. Ако Слуп го няма, тя ще откаже да гледа детето.
— Затова хвърли пистолета в пустинята. Идеята е добра.
Той й подаде оръжието. Кармен го пое в шепи внимателно, като скъпоценност. После почна да го прехвърля от длан на длан, сякаш си играеше. Фалшивият седеф проблясваше на слънцето.
— Не — каза тя. — Искам да се науча да го използвам. За самозащита. И решението е само мое. Не можеш да решаваш вместо мен.
Ричър помълча за миг, после сви рамене.
— Добре. Животът и детето са си твои, значи сама решаваш. Но огнестрелното оръжие не е шега работа. Затова слушай много внимателно.
Кармен отново му подаде пистолета. Той го положи върху лявата си длан. Оръжието едва стигаше от основата на палеца до втората става на средния му пръст.
— Две предупреждения. Цевта е съвсем къса. Виждаш ли? — Ричър плъзна показалец от патронника до дулото. — Малко повече от шест сантиметра, това е. Обясниха ли ти го в магазина?
Тя кимна.
— Човекът каза, че така по-лесно ще се побира в чантата ми.
— Да, но това го прави много неточно оръжие. Колкото по-дълга е една цев, толкова по-точно стреля. Затова пушките са по цял метър. Ако решиш да използваш това нещо, трябва да стреляш много отблизо, разбра ли? От сантиметри. До самата цел. По възможност
— Добре — съгласи се Кармен.
— Второ предупреждение. — Ричър извади един патрон от кутията и го повдигна нагоре. — Това нещо е дребно. И бавно. Острата част отпред е куршумът, останалото е гилза, пълна с барут. Малък куршум с малко барут зад него. Тъй че едва ли ще причини тежка рана. Е, няма да бъде драскотина, но един изстрел не стига. Значи трябва да си съвсем наблизо и да натискаш спусъка, докато свършат патроните.
— Добре — повтори тя.
— А сега гледай.
Той извади пълнителя и го зареди с девет патрона. После го върна на място и вкара патрон в патронника. Пак извади пълнителя и добави още един на празното място. Отново го върна в пистолета и натисна предпазителя.
— Зареден и безопасен. Трябва да направиш две неща. Махаш предпазителя и натискаш спусъка десет пъти. Разполагаш с десет изстрела, защото има девет патрона в пълнителя и един в цевта. — Той й подаде оръжието. — Не го насочвай към мен. Никога не насочвай заредено оръжие към човек, когото не си решила
Тя пое пистолета и плахо го завъртя настрани.
— Опитай — каза Ричър. — Сваляш предпазителя, натискаш спусъка.
Тя бутна предпазителя с лява ръка. После се прицели, затвори очи и натисна спусъка. Пистолетът подскочи в ръката й и се извъртя надолу. Изстрелът прозвуча глухо сред пущинака. На три метра от нея се вдигна облаче пръст и скални парченца. Рикоширалият куршум изсвистя и гилзата излетя навън с тихо тракане. Конете тревожно се раздвижиха, сетне пак настана тишина.
— Е, значи работи — каза Кармен.
— Затвори отново предпазителя — нареди Ричър.
Кармен щракна лостчето и той се завъртя да погледне конете. Не искаше да избягат. Нямаше желание да ги гони в жегата. Но те изглеждаха спокойни. Стояха на място и гледаха предпазливо. Ричър се обърна, разкопча горното копче на ризата си и я смъкна през глава. Отдалечи се пет метра на юг, закрепи горния край на ризата върху ръба на дерето и провеси останалото, за да оформи очертанията на част от човешка фигура. След това се върна при Кармен.
— А сега стреляй по ризата — каза той. — Винаги се прицелвай в гърдите или корема, защото те са най-големи и най-уязвими.
Кармен вдигна пистолета, после отпусна ръка.
— Не мога да го направя. Не искам да ти надупча ризата.
— Според мен няма такава опасност — отвърна Ричър. — Опитай.
Тя забрави да свали предпазителя. Просто натисна неподатливия спусък. Сетне повтори, озадачена от неуспеха. Разбра грешката си и щракна лостчето. Насочи пистолета, затвори очи и стреля. Доколкото можеше да прецени Ричър, куршумът се отклони около пет-шест метра настрани и нагоре.
— Не затваряй очи — каза той. — Представи си, че те е яд на ризата и я сочиш с пръст, сякаш се карате.
Този път тя не затвори очи. Напрегна рамене и се прицели с изпъната дясна ръка. Стреля и пак не улучи. Куршумът се заби около два метра вляво и малко по-ниско.
— Дай да опитам аз — каза Ричър.
Тя му подаде оръжието. В неговата ръка пистолетът изглеждаше малък като играчка. Пръстът му едва се пъхна между скобата и спусъка. Ричър присви око и се прицели.
— Целя се там, където беше джобът — каза той.
Произведе два изстрела един след друг със застинала като камък ръка. Първият куршум улучи ризата под мишницата, но не откъм джоба. Вторият се заби централно, но ниско. Ричър се отпусна и върна пистолета на Кармен.
— Сега опитай пак.
Тя изстреля три патрона — и трите безнадеждно неточни. Високо отдясно, ниско отляво. Последният куршум се заби в пръстта на два метра пред целта. Кармен се втренчи в ризата и разочаровано отпусна ръка.
— Какво научи? — попита Ричър.
— Трябва да се приближа — каза тя.
— Адски си права — кимна той. — И вината не е изцяло твоя. Пистолет с къса цев става само за близък бой. Видя ли какво направих аз? Една педя отклонение само от пет метра. Единият куршум отиде наляво, другият надолу. Изобщо нямаше надежда да причинят сериозни рани. А аз умея да стрелям. В армията съм печелил състезания по стрелба с пистолет. Две години нямаше по-добър от мен.
— Разбрано.
Ричър взе пистолета, приклекна и го зареди отново. Един патрон в цевта, девет в пълнителя. Сложи предпазителя, после остави оръжието на прашната земя.
— Зарежи го тук — каза той. — Освен ако си много, много уверена. Можеш ли да го направиш?
— Мисля, че да.
