Смъртоносна жега

обедната жега. Беше горещо като в пещ. Останал сам до линкълна, Хак Уокър се готвеше да потегли.

— Как я караш на тоя пек? — попита той с лукава усмивка на политик.

— Ще оцелея — отвърна Ричър.

— Май ще има буря.

— Всички така казват.

— Ти беше Ричър, нали?

Ричър кимна.

— Доколкото виждам, всичко е минало добре в Абилин.

— Като по часовник — потвърди Хак. — Но съм уморен, повярвай ми. Тексас е ужасно голям щат. Понякога човек забравя. Можеш да караш с часове, без да стигнеш доникъде. Тъй че оставям тия добри хора да празнуват и бягам да се наспя. Скапан съм, между нас казано.

Ричър кимна отново.

— Сигурно пак ще се видим.

— Не забравяй да гласуваш през ноември — посъветва го Хак. — Ако може, за мен.

На лицето му се появи същата срамежлива усмивка както снощи. Той спря до вратата на колата, погледна Слуп и размаха ръка. Слуп се прицели в Хак с показалец и беззвучно сви устни, сякаш искаше да имитира изстрел. Хак се вмъкна в колата, форсира двигателя, направи завой на заден ход и подкара към портата. Пред шосето спря за секунда, после зави надясно, ускори и след малко Ричър видя как нов прашен облак се отдалечава на север.

После се обърна и видя Слуп да крачи през двора, хванал за ръце Ели и Кармен. Очите му бяха присвити като цепки заради яркото слънце. Кармен мълчеше, но Ели запълваше този пропуск. Тримата минаха покрай него в редица и се изкачиха по стъпалата. На входа спряха и Слуп извъртя рамо, за да пусне Ели пред себе си. Прекрачи прага след нея, сетне извъртя другото рамо, за да стори път и на Кармен. Вратата се затръшна толкова силно, че вдигна облаче прах от дъските на верандата.

През следващите три часа Ричър не видя никого освен прислужницата. Тя му донесе обяд в спалното, а един час по-късно се върна да вземе чинията. От време на време Ричър отиваше да погледне къщата през високото прозорче на банята, но така и не видя нищо. Вратата оставаше плътно затворена. Най-сетне, късно следобед, чу гласове зад конюшнята. Отиде натам и откри, че Слуп, Кармен и Ели са излезли да подишат чист въздух. Все още беше много горещо. Може би по-горещо от всеки друг път. Слуп изглеждаше неспокоен. Потеше се. Ровеше прашната земя с върха на обувката си. Кармен изглеждаше много нервна. Беше се изчервила. Може би от вълнение или от напрежение. А може и да се дължеше на ужасната жега. Но и не беше изключено да е изяла две-три плесници.

— Ели, хайде да видим как е понито — каза тя.

— Сутринта го видях, мамо — възрази детето.

Кармен протегна ръка.

— Но аз не съм. Хайде, ела пак да го видим.

Ели сякаш се озадачи за момент, после хвана ръката на майка си. Двете заобиколиха Слуп и тръгнаха към предната страна на конюшнята. В движение Кармен изви глава и произнесе беззвучно: Поговори с него. Слуп се обърна и хвърли поглед след тях. После се завъртя към Ричър, сякаш го виждаше за пръв път.

— Слуп Гриър — каза той и протегна ръка.

Отблизо изглеждаше досущ като Боби, само че състарен и помъдрял. Малко по-стар и може би много по-мъдър. В очите му се усещаше интелигентност. Не от най-приятната. Човек можеше без усилия да предположи, че в тия очи се таи и жестокост. Ричър стисна ръката му. Беше с едри кости, но мека. Ръка на бияч, не на боец.

— Джак Ричър — представи се той. — Как беше в затвора?

За част от секундата в очите проблесна изненада. Сетне мигновено я замени спокойствие. Добро самообладание, помисли си Ричър.

— Беше ужасно — отвърна Слуп. — Бил ли си вътре?

И бърза реакция.

— Да, само че от другата страна на решетките — каза Ричър.

Слуп кимна.

— Боби ми каза, че си бил ченге. А сега бродиш да търсиш работа.

— Налага ми се. Нямах богато татенце.

Слуп се поколеба за момент.

— Бил си военен, нали? В армията.

— Да, в армията.

— Никога не съм си падал по военните.

— И аз така предположих.

— Тъй ли? И защо?

— Ами чух, че си предпочел да платиш, за да не служиш.

Нов проблясък в очите, който изчезна също тъй бързо. Не е лесно да го раздразниш, помисли си Ричър. Но един престой зад решетките учи всекиго да крие чувствата по-надълбоко.

— А и сега се изложи — добави той. — Измъкна се по втория начин.

— Така ли смяташ?

Ричър кимна.

— Нали си чувал поговорката: щом не ти стиска, не се захващай.

— А пък ти си напуснал армията. Май и на теб не ти е стискало.

Ричър се усмихна. Благодаря за дебюта, помисли си той.

— Нямах избор. Между нас казано, изхвърлиха ме.

— Хайде бе! Защо?

— И аз наруших закона.

— Как?

— Един скапан полковник биеше жена си. Приятна млада жена. Онзи беше много потаен, вършеше всичко незабелязано. Нямаше как да го докажа. Но и не исках да му се размине. Нямаше да е редно. Защото не обичам мъже, които бият жените си. Една нощ го спипах насаме. Без свидетели. Сега е в инвалидна количка. Пие през сламка. И носи лигавник, за да не се цапа.

Слуп не отговори. Мълчеше тъй напрегнато, че вътрешните ъгълчета на очите му станаха тъмночервени. Обърнеш ли ми гръб сега, помисли си Ричър, значи признаваш всичко. Но Слуп стоеше, без да помръдва, и изцъклено гледаше в пустошта. После се опомни. Очите му отново се фокусираха. Не веднага, но и не твърде бавно. Умен тип.

— Е, сега съвестта ме мъчи по-малко — каза той. — Задето криех данъци. Защото можеха да попаднат и в твоя джоб.

— Не одобряваш ли?

— Да, не одобрявам.

— Кого точно?

— И двама ви — заяви Слуп. — И теб, и онзи полковник.

После му обърна гръб и се отдалечи.

Ричър се върна в спалното. Прислужницата му донесе вечеря и после се върна за чинията. Навън падна пълен мрак и нощните насекоми подхванаха налудничавите си песни. Ричър лежеше на леглото и се обливаше в пот. Температурата не мърдаше от трийсет и осем градуса. Отново се чуваха редки крясъци на койоти и пуми, от време на време край прозорците пляскаха прилепи.

После дочу леки стъпки по стълбището на спалното. Надигна се тъкмо навреме, за да види как Кармен влиза в помещението. Държеше ръка на гърдите си, сякаш беше задъхана, уплашена или и двете заедно.

— Слуп и Боби разговаряха — каза тя. — Цяла вечност.