— Той удари ли те? — попита Ричър.
Тя неволно вдигна ръка към бузата си.
— Не.
— Удари ли те?
Кармен извърна глава.
— Само веднъж. Не много силно.
— Трябваше да му строша ръцете.
— Той позвъни на шерифа.
— Кой?
— Слуп.
— Кога?
— Преди малко. Поговори с Боби, после се обади по телефона.
— За мен ли?
Кармен кимна.
— Иска да се махнеш.
— Не се тревожи — каза Ричър. — Шерифът няма да предприеме нищо.
— Така ли мислиш?
Ричър кимна.
— С него си изяснихме отношенията.
Кармен се поколеба.
— Сега трябва да се връщам. Той си мисли, че съм при Ели.
— Искаш ли да дойда и аз?
— Още не. Нека първо да поговоря с него.
— Не му позволявай да те удря, Кармен. Потрябвам ли ти, ела веднага. Или вдигни шум, разбрахме ли се? Крещи колкото сила имаш.
Тя започна да слиза надолу.
— Добре. Обещавам. Сигурен ли си за шерифа?
— Не бой се — каза Ричър. — Шерифът няма да си мръдне и пръста.
Но шерифът все пак си мръдна пръста. По-точно прехвърли проблема на щатската полиция. Ричър узна това деветдесет минути по-късно, когато патрулна кола на Тексаските рейнджъри зави под портата и дойде да го търси. Някой насочи полицаите към спалното. Ричър чу зад сградата шум на двигател и хрущене на гуми по прашния път. Стана от леглото, слезе долу и на последното стъпало попадна в лъча на прожектора, монтиран върху предния капак. Лъчът минаваше покрай неподвижните трактори и го обгръщаше в ослепително ярък конус. Вратите на колата се отвориха и отвътре излязоха двама рейнджъри.
Те не приличаха на шерифа. В нито едно отношение. Бяха от съвсем друга категория. Млади, стройни и опитни. И двамата бяха не много високи. Мускулести, но не прекалено. Къси военни прически. Безупречно чисти униформи. Единият беше сержант, другият — обикновен полицай. Вторият имаше латиноамерикански черти. Държеше пушка.
— Какво? — подвикна Ричър.
— Приближи се отпред до колата — отвърна сержантът.
Ричър леко разпери ръце и се приближи.
— Знаеш как да застанеш — каза сержантът.
Ричър опря длани в предния капак и се наведе. Ламарината бе нагрята от двигателя. Сержантът го претърси, докато колегата му стоеше отстрани, готов за стрелба.
— Добре, качвай се в колата — нареди сержантът.
— Каква е тази история? — попита Ричър, без да помръдне.
— Получихме молба да прекратим незаконно нахлуване в частна собственост.
— Не съм нахлул незаконно. Тук работя.
— Е, сигурно преди малко са те уволнили. Сега нарушаваш закона. И ние ще те отведем.
— С това ли се занимава щатската полиция?
— Според правилника трябва да помагаме на местните органи през почивните им дни или при тежки престъпления.
— Откога незаконното нахлуване стана тежко престъпление?
— Не е станало. Само че тукашният шериф почива в неделя.
Пеперудите бяха открили прожектора. Пърхаха около него, кацаха върху стъклото и отново излитаха, когато топлината на крушката ги прогонваше. Блъскаха се в дясната ръка на Ричър. Бяха сухи, крехки като хартия и учудващо тежки.
— Добре, напускам — каза той. — Ще тръгна по пътя.
— Това се нарича скитничество на общинска територия. Забранено е по тия места, особено нощем.
— Къде ще отидем тогава?
— Трябва да напуснеш областта. Ще те свалим в Пейкъс.
— Те ми дължат пари. Не съм взел заплата.
— Качвай се. Ще спрем до къщата.
Ричър се озърна наляво към рейнджъра. И човекът, и пушката изглеждаха готови за действие. Погледна надясно, към сержанта. Той бе сложил ръка върху дръжката на пистолета. В ума му изплуваха двамата братя Гриър, два варианта на едно и също лице — и двамата ухилени лукаво и победоносно. Но сетне видя не тях, а Ръсти да произнася:
— Тук има проблем — каза той. — Единият син бие жена си. И положението ще се влошава. Той излезе от затвора едва тази сутрин.
— Подала ли е оплакване?
— Страхува се. Шерифът е свой човек, а тя — мексиканка от Калифорния.
— Без оплакване нищо не можем да направим.
Ричър се озърна към рейнджъра, който сви рамене и добави:
— Това е положението. Не ни ли кажат, нищо не можем да сторим.
— Добре, ето че ви казвам.
Рейнджърът поклати глава.
— Оплакването трябва да идва от жертвата.
— Качвай се в колата — нареди сержантът.
— Не сте длъжни да го правите.
— Напротив, длъжни сме.
— Трябва да бъда тук. Заради жената.
— Слушай, приятел, съобщиха ни, че си нахлул незаконно в чужда собственост. Значи за нас въпросът е само един: дали те искат тук, или не. А по всички личи, че не те искат.
— Жената иска да остана. Като неин телохранител.
— Неин ли е имотът?
— Не.
— Нает ли си от нея? Официално?
Ричър сви рамене.
— Може и така да се каже.
— Плаща ли ти? Можеш ли да покажеш договор?
Ричър не отговори.
— Хайде, качвай се.
— Тя е в опасност.
— Получим ли повикване, ще пристигнем веднага.
— Тя не може да се обади. А и да го стори, шерифът няма да ви предаде.
— В такъв случай нищо не можем да сторим. Качвай се.
Ричър мълчеше. Сержантът отвори задната врата. После се поколеба.
— Утре можеш да дойдеш пак — тихо каза той. — Законът не забранява човек да търси повторно работа
