Покушението

лице беше почти изцяло закрито от скиорска маска и опушено жълти очила за сняг. Една от ръкавиците беше вдигната за поздрав.

— Нашата дъщеря — обясни Армстронг. — Помолихме я да ни даде снимка, за да си я гледаме. А вижте тя какво ни изпрати. Това момиче има чувство за хумор.

Той седна зад бюрото. Ричър и Нили се разположиха на два от кожените столове.

— Имам чувството, че разговорът ще е поверителен — забеляза Армстронг.

Ричър кимна.

— Предполагам, че накрая ще се споразумеем всичко да си остане между нас — каза той.

— Е, за какво става въпрос?

— Мистър Стайвесънт ни изложи определени правила, които да спазваме при общуването си с вас — каза Ричър. — Аз смятам да ги наруша едно по едно, като започвам още сега. Тайните служби са прихванали шест заплашителни писма, адресирани до вас. Първото се е получило по пощата преди осемнайсет дни. Още три са пристигнали също по пощата на различни по-късни дати, а две са донесени на ръка.

Армстронг не отговори.

— Не изглеждате никак изненадан — подхвърли Ричър.

Армстронг вдигна рамене.

— Политиката е занаят, пълен с изненади.

— Сигурно е така — каза Ричър. — Всичките шест писма са подписани с отпечатък от палец. Ние проследихме отпечатъка и стигнахме до някакъв старец от Калифорния. Палецът му е бил насилствено отрязан и използван като гумен печат.

Армстронг отново замълча.

— Второто послание се появило изневиделица в личния кабинет на Стайвесънт. Впоследствие се оказа, че го е подхвърлил техникът, който отговаря за охранителните видеокамери. Казва се Нендик. Жената на Нендик е отвлечена от онези, които ви заплашват, за да го принудят да им служи. Когато го открихме, той толкова се уплаши да не би при неизбежния разпит да проговори и да изложи живота й на опасност, че изпадна в нещо като кома. Ние предполагаме обаче, че тя още тогава е била вече мъртва.

Армстронг продължаваше да мълчи.

— В тайните служби работи един учен изследовател на име Суейн, който направи важна психологическа връзка. Той забеляза, че ние не броим правилно посланията. Подсети ни, че Нендик също е живо послание, с което те стават седем, а не шест. После прибавихме и стареца от Калифорния с отрязания палец, с което посланията станаха осем. В допълнение към това през изминалия вторник са извършени две убийства, които според нас съставляват деветото и десетото послание. Едното убийство е в Минесота, а другото в Колорадо. Двама напълно неизвестни мъже на име Армстронг, които нямат нищо общо помежду си, са били убити като демонстрация за сплашване.

— Господи, само това не! — извика Армстронг.

— Та общо десет послания — повтори Ричър. — Всяко едно от които е насочено към вас. За сплашване и тормоз. Само дето на вас не ви е докладвано за тях. Но пък изведнъж аз започнах да се питам, дали все още не ги броим погрешно. И знаете ли какво реших? Че наистина грешим. Посланията са поне единайсет.

Мълчание.

— И какво според вас е единайсетото? — запита Армстронг.

— Нещо, което се е промъкнало до вас — каза Ричър. — Нещо, на което тайните служби не са обърнали внимание, защото не са го схванали като заплаха. Нещо, което не е означавало нищо за тях, но е значело много за вас.

Армстронг не отговори.

— Според мен то се е получило първо — продължи Ричър. — Още в самото начало, преди от тайните служби да се усетят какво става. Предполагам, че е имало форма на кодирано съобщение, разбираемо само за вас. Така че според мен вие от самото начало сте в течение на цялата история. Мисля, че вие знаете кой е извършителят, както и защо.

— Има загинали хора — каза Армстронг. — Това е много сериозно обвинение.

— Отхвърляте ли го?

Армстронг не отговори.

Ричър се наведе напред през бюрото.

— Някои важни неща изобщо не бяха изречени — каза той. — Разбирате ли, ако аз бях на ваше място и раздавах безплатна пуйка на бедните, и изведнъж някой бе започнал да стреля и някой друг бе загинал, закривайки ме с тялото си, аз щях рано или късно да запитам: Какви са тези хора? Какво искат? Защо, по дяволите, правят това? Това са доста елементарни въпроси. Аз щях да ги задам ясно и високо, повярвайте ми. Обаче вие не ги зададохте. След инцидента се срещнахме два пъти. Веднъж в подземието на Белия дом, втория път в сградата на тайните служби. Вие казахте най-различни неща. Между другото зададохте въпроса: Хванали ли са ги вече? Това беше голямата ви грижа. А пък нито веднъж не запитахте кои ли може да са тези хора и какъв би могъл да е евентуалният им мотив. А защо не зададохте тези въпроси? Има само едно обяснение. Защото вече знаехте.

Армстронг мълчеше.

— Мисля, че и съпругата ви знае — каза Ричър. — Вие ни казахте колко ви била ядосана, задето сте изложили на риск човешки живот. Не мисля, че го е казала в общ смисъл. По-скоро тя знае това, което знаете и вие, а ви се сърди, задето с никого не го споделяте.

Армстронг мълчеше.

— Затова ми се струва, че сте леко гузен — продължи Ричър. — Затова така лесно приехте да направите изявление по телевизията, затова и така настоявате да участвате лично във възпоменателната служба. От гузна съвест. Понеже сте знаели, а не сте казали на никого.

— Аз съм политик — каза Армстронг. — А един политик има хиляди врагове. Няма смисъл да развиваме разни теории.

— Глупости — отвърна Ричър. — Това не е политическа вражда. Това е лично отмъщение. Вашите политически врагове засега се ограничават до някой фермер от Северна Дакота, който е обеднял с по десетина цента седмично, задето сте му отнели част от субсидията. Или някой надут стар сенатор, чийто вот не сте подкрепили. Фермерът може най-много да гласува за съперника ви на изборите, а сенаторът да ви сложи динена кора, когато се опитвате да пробутате свой законопроект, но едва ли някой от тях ще стигне дотам, докъдето са стигнали тия типове.

Армстронг не отговори.

— Аз не съм глупак — каза Ричър. — Аз съм много гневен, защото една жена, към която изпитвах топли чувства, умря пред очите ми.

— Аз също не съм глупак — каза Армстронг.

— Напротив — сряза го Ричър. — Нещо от вашето минало се е събудило след дълъг сън и не ви дава мира, а пък вие си мислите, че ако просто не му обръщате внимание, то ще се размине от само себе си? Не си ли давахте сметка, че рано или късно това ще се случи? Вие, политиците, губите допир с реалността. Мислите си, че като сте били няколко години в Конгреса или в Сената, сте вече световна знаменитост. Да, ама не. Повечето обикновени хора не бяха и чували за вас до началото на президентската кампания. Мислехте си, че всичките ви малки тайни са вече публично достояние. Но и тук сгрешихте.

Армстронг мълчеше.

— Кои са те? — запита Ричър.

Армстронг вдигна рамене.

— Да видим дали ще познаеш.

Ричър се замисли.

— Смятам, че вие страдате от прекалена избухливост — каза той. — Също като баща си. Мисля, че преди да се научите да се владеете, сте засегнали доста хора, някои от които са го забравили, но други не са. Има хора, които никога не прощават стореното зло. То може да е лична обида, унижение на достойнството им, увреждане на интересите им, каквото и да било — те никога не го забравят и чувството