декларация за състоянието й, трябваше да преодолеем серия от административни технически проблеми… Изглежда, че административните ще отпаднат, тъй като Отделът за запазване на историческото наследство, поради липса на средства, се е отказал да реставрира зданието и кабинетът на кмета ще одобри това решение. Но нещата не са приключили заради инцидента, при който загина общинският архитект. Лош късмет.
Монсиньор Корво млъкна и се загледа в дузината английски лули, подредени върху малка дървена стойка на бюрото му. Зад него, през мрежестите пердета, се виждаха Ла Хиралда и сводестите прозорци на катедралата. Върху облицованото със зелена кожа бюро падаше слънчев лъч и прелатът небрежно постави ръката си върху него. Светлината накара жълтия камък на пръстена му да засияе.
Кварт се усмихна леко.
— Ваша светлост спомена и за технически подробности — каза той.
Беше седнал на неудобния стол срещу бюрото на архиепископа в единия край на стаята. Стените бяха окичени с произведения на църковни отци и папски послания, всички с герба на архиепископа на гърба. В другия край на стаята имаше молитвен кът с разпятие от слонова кост. Там стояха също ниска маса, малко канапе и два фотьойла, на които архиепископът посрещаше малко по-топло хората, които високо ценеше. Специалният пратеник на ИВД очевидно не беше един от тях.
— Отчуждаването на църковен имот, което се изисква, за да бъде съборена сградата, се оказа доста сложно. — Недоверието на архиепископа към Кварт беше явно. Той подбираше думите си изключително грижливо и претегляше нюансите на всяка от тях. — Според една старинна привлегия, датираща от 1687 година, потвърдена с папско одобрение от един от знаменитите ми предшественици на този престол, църквата ще запази привилегиите си, докато всеки четвъртък в нея се отслужва литургия за душата на благодетеля й Гаспар Брунер де Лебрия.
— Защо в четвъртък?
— На този ден умрял. Семейство Брунер било влиятелно и си мисля, че дон Гаспар сигурно е притиснал моя предшественик в ъгъла.
— А предполагам, че отец Феро отслужва литургия всеки четвъртък…
— Прави го всеки ден от седмицата — отвърна архиепископът. — В осем сутринта, освен в неделя и на празници, когато отслужва по две литургии.
— Но ваша светлост сигурно има властта да го накара да спре — подхвърли невинно Кварт.
Архиепископът го погледна свирепо. Ръката му нетърпеливо трепна и развали светлинния ефект върху пръстена.
— Не ме разсмивайте — каза той, макар че в гласа му не се усещаше ни най-малко желание да се смее. — Знаете, че това не е въпрос на власт. Как може един архиепископ да забрани на свещеник да отслужва литургия? Това е въпрос на дисциплина. Отец Феро е възрастен и в определени аспекти на службата си крайно консервативен. Има много твърди възгледи. Един от тях е, че не дава пет пари колко пъти съм му изпращал послание или съм го призовавал към ред.
— Мислил ли е ваша светлост да го отстрани от длъжност?
— Дали съм мислил, дали съм мислил… — Корво хвърли раздразнен поглед към Кварт. — Не е толкова просто. Поисках от Рим да отстрани отец Феро аb officio (от лат. поради възпрепятстване — в интерес на работата — (Б. р.)), но тези неща изискват време. А се боя, че след онова нещастно проникване в компютърната система на Ватикана, те ще ви чакат да се върнете с доклада си, ловецо на глави.
Кварт не обърна внимание на сарказма. „Не искаш да се замесваш, помисли си той. Това е горещ картоф и ти ни го подхвърляш. Искаш някой друг да бъде екзекутор, за да не си изцапаш ръцете.“
— А дотогава?
— Нищо не се знае. Банка „Картухано“ смята да сключи сделка, която включва земята, предназначена за дарение на епархията ми. — Корво сякаш се замисли над употребата на прилагателното местоимение и внимателно се поправи. — На тази епархия. Въпреки, че имаме само морално право върху земята след три столетия богослужения, „Картухано“ ще ни платят щедра сума за компенсация, което е добре, защото в днешни дни дискосите в повечето енорийски църкви не са препълнени. — Архиепископът си позволи усмивка, на която Кварт се постара да не отговори. — Освен това банката ще даде пари за построяването на църква в един от най-бедните райони на Севиля и ще основе фондация, която да подкрепя благотворителната ни дейност сред циганите. Какво мислите?
— Много убедително — каза спокойно Кварт.
— Ето това е положението. Всичко е замразено заради упоритостта на един свещеник, който е на път да се пенсионира.
— Чух, че енориашите му много го обичат.
Монсиньор вдигна ръката с пръстена й я постави на гърдите си до златния кръст.
— Не бих казал. Местните хора го познават, колкото да го поздравят, и може би дузина набожни старици посещават литургията. Но това нищо не означава. Хората викат „Благословен да е идващия в името Господне“, но после им става скучно и те разпват. — Архиепископът нерешително погледна към лулите на бюрото си. Най-накрая избра една по-извита, със сребърен мундщук. — Опитах се да намеря начин да го разубедя. Смятах дори да го порицая в присъствието на енориашите му, но промених мнението си, след като се замислих за последствията. Боя се да не стигна твърде далеч и че лечението може да се окаже по-неприятно от заболяването. Ние също имаме дълг към тези хора. Отец Феро е упорит, но искрен. — Той лекичко почука с лулата по дланта си. — Може би, тъй като имате повече практика в предаването на хора от Кайафа на Пилат Понтийски…
Думите бяха обидни, но тонът — учтив, така че Кварт не можеше да протестира. Негова светлост отвори едно чекмедже, извади метална кутия с английски тютюн и започна да пълни лулата си, като остави на Кварт да поддържа разговора. Кварт лекичко наведе глава и само по очите му си личеше, че се усмихва. Но архиепископът не го гледаше.
— Разбира се, монсиньор. Институтът по външни дела ще направи всичко възможно, за да оправи тази каша. — Той със задоволство забеляза, че негова светлост се напрегна. — Но може би „каша“ не е най- точната дума…
Монсиньор Корво почти изгуби самообладание, но възхитително бързо се взе в ръце. Няколко секунди не каза нищо, докато пълнеше лулата си. Когато най-после проговори, тонът му беше рязък:
— Мислите се за много важни, нали? Вие и вашите мафиоти в Рим. Играете си на Божия полиция.
Кварт спокойно издържа на погледа на архиепископа.
— Думите на Ваша светлост са тежки.
— Не ме правете на глупак. Знам защо сте в Севиля и знам какво може да изгуби шефът ви, архиепископ Спада, от този случай.
— Ние всички можем да изгубим много от този случай, монсиньор.
Това беше вярно и архиепископът го знаеше. Кардинал Ивашкевич беше опасен, но такива бяха и Паоло Спада и дори самият Кварт. Колкото до отец Феро, той беше ходеща бомба с часовников механизъм, която трябваше да бъде обезвредена. В църквата хармонията често беше въпрос на запазване на външното приличие, а в случая с „Богородица със сълзите“, приличието беше сериозно заплашено.
— Слушайте, Кварт — каза Корво, като се опитваше да говори с примирителен тон, — не искам да си усложнявам живота, а тази работа излиза от контрол. Признавам, че мисълта за скандал ме изпълва с ужас. Не искам обществото да ме смята за прелат, който изнудва бедния енорийски свещеник, за да спечели нещо от продажбата на земята. Разбирате ли ме?
Кварт кимна, поел маслиновата клонка.
— Освен това — продължи архиепископът — цялата работа може да се обърне срещу „Картухано“, заради съпругата или бившата съпруга, не съм сигурен как е точно, на човека, който се занимава със операцията, Панчо Гавира. Той има голямо влияние и бързо се издига. Но с Макарена имат сериозни лични проблеми и тя открито застана на страната на отец Феро.
— Вярваща ли е?
Архиепископът сухо се засмя. Това не била точната дума, каза той. Напоследък тя скандализирала дори висшето общество в Севиля, което не се стряскало лесно.
— Може би ще бъде полезно да поговорите с нея — каза той на Кварт. — И с майка й, старата херцогиня. Ако те оттеглят подкрепата си, можем да успеем да сложим отец Феро на мястото му, докато
