гримирани и един масур беше залепнал върху набръчканото й чело: певица на фламенко от главата до петите, като по снимките върху кориците на старите плочи, които дон Ибраим трупаше като златни кюлчета в стаята си в пансиона. Той имаше записи на Нат Кинг Коул, Лон Панчос, Бени Море, Антонио Махин и допотопен грамофон „Телефункен“. Лъжливият адвокат и Ла Ниня се обърнаха към Ел Потро, който рязко кимна с глава към улицата.
— Ето го — каза той.
Тримата партньори отидоха до вратата и погледнаха навън. Високият свещеник се отдалечаваше от другия покрай джамията.
— Свещеникът си го бива — каза Ла Ниня дрезгаво.
— Не изглежда зле — призна дон Ибраим безпристрастно, докато го изучаваше с присвити очи.
Глътката „Махакито“ накара очите на певицата на фламенко палаво да проблясват.
— Ozu. Не бих имала нищо против да получа от него последно причастие.
Дон Ибраим размени мрачен поглед с Ел Потро. Когато бяха на работа като сега, подобно лекомислие беше неуместно.
— Ами старият? — попита той, за да ги накара да се съсредоточат.
— Още е вътре — каза Ел Потро.
Лъжливият адвокат замислено дръпна от пурата.
— Да разделим въоръжената свита — каза той най-накрая. — Ти, Потро, тръгни след стария свещеник, когато се появи. Щом се прибере, върни се тук и ми докладвай. Ла Ниня и моя милост ще наблюдаваме високия свещеник. — Той млъкна и тържествено се консултира с часовника на дон Ернесто Хемингуей. — Преди да предприемем действия, ни е необходима информация: майката на всички победи и тъй нататък. Не сте ли съгласни?
Сигурно беше така, защото другарите му кимнаха. Със събрани вежди, Ел Потро изглеждаше мрачен, сякаш се опитваше да схване значението на някоя дума, произнесена преди пет минути. С отнесен вид, Ла Ниня наблюдаваше как високият свещеник се отдалечава. Все още държеше чашата си и изглежда щеше да допие махакитото си. По радиото Камарон все още пееше за виното и копнежа, а зад бара келнер в бяла риза и черна връзка тихичко припляскваше в ритъм с музиката. Дон Ибраим огледа войниците си и реши да повдигне духа им с няколко подходящо подбрани думи. Нещо в смисъл, че Севиля е най-великото място на света. И че работата им е вързана в кърпа.
— Който рискува — печели — каза той след кратък размисъл и дръпна от пурата си.
— Ozu.
Ла Ниня допи анасонлийката. Още намръщен, Ел Потро поклати глава и попита:
— Какво означава „свита“?
Изключителната съзнателност на Лоренцо Кварт беше едно от основните качества на характера му. Затова, когато се върна в стаята си, първото нещо, което направи, беше да отвори коженото си куфарче и да извади лаптопа си. Прекара един час в работа по доклада за монсиньор Спада. Веднага щом го свърши, го изпрати по модема на директора на ИВД. На осемте страници Кварт се постара да не прави никакви заключения относно църквата, хората, свързани с нея или самоличността на Висперас. Ограничи се с един приблизително верен отчет за разговорите си с монсиньор Корво, Грис Марсала и Приамо Феро.
Щом затвори компютъра и събра кабелите, той малко се отпусна. Беше се съблякъл по риза, без да разкопчава якичката си. Заобиколи двете легла с балдахини и отиде до прозореца, който гледаше към площад „Вирхен де лос Рейес“. Беше твърде рано за ядене, затова прелисти няколко пътеводителя, които беше купил от една малка книжарница срещу кметството. По препоръка на монсиньор Корво си беше взел и един брой от „Q&S“. „За да се запознаете със ситуацията“ — язвително беше казал прелатът. Кварт погледна корицата и после снимките вътре. „Един брак в криза“ гласеше заглавието. Встрани от снимките на жената и нейния придружител, имаше друга — на много сериозен и добре облечен мъж с перфектен път на косата. „Слуховете за тяхната раздяла се потвърдиха. Докато финансистът Панчо Гавира затвърждава позициите си като сериозен представител на андалуското банково дело, Макарена Брунер се разхожда из Севиля до малките часове“. Кварт скъса страниците и ги прибра в куфарчето си. Внезапно забеляза, забеляза, че хотелската библия на „Гидиън’с“ беше на нощното му шкафче. Не си спомняше да я е оставял там. Смяташе, че я е прибрал в едно чекмедже, заедно с всички други неща, които му пречеха — памфлети, обяви, хартия за писане, пликове за писма. Отвори библията наслуки и намери стара пощенска картичка. Надписът гласеше „Църквата «Богородица със сълзите». Севиля. 1895.“Хартията около централното изображение беше избледняла, но църквата се разпознаваше без грешка: портикът със Соломоновите колони, камбанарията и статуята на Девата в нишата, все още с глава. Всичко изглеждаше в по-добро състояние от сега. На площада отпред имаше сергия; мъж с широк колан и типична андалуска шапка продаваше зеленчуци на две жени, облечени в черно, с гръб към фотографа. От другата страна едно магаре, натоварено с две бъчонки вода, бавно се отдалечаваше по тясната улица, която излизаше от площада, а човекът на гърба му беше само силует, призрак, който всеки миг щеше да изчезне от снимката в заобикалящото я избеляло сияние.
Кварт обърна картичката. На гърба имаше няколко реда, написани с леко наклонен калиграфски почерк. Мастилото беше избеляло до бледокафяво и думите едва се четяха.
„Идвам тук да се моля за теб всеки ден и чакам да се върнеш на святото място, където ми се закле в любов и ми дари такова щастие.
Винаги ще те обичам
Върху марката, на която беше изобразен крал Алфонсо XIII като дете, нямаше печат, а върху датата отгоре имаше петно от вода. Кварт успя да различи цифрите 9 и може би 7 в края, значи можеше да бъде 1897-ма. От друга страна адресът се четеше с лекота:
Той вдигна телефона и се обади на рецепцията. Администраторът каза, че смяната му е започнала в осем сутринта, но никой не се е качвал в стаята на Кварт, нито е питал за него през това време. Все пак би могъл да попита чистачките. Свързаха го с тях, но те не му помогнаха много. Не си спомняха да са местили библията и не можеха да кажат дали е била в чекмеджето или на нощното шкафче, когато са чистили стаята. Никой не бил влизал в стаята освен тях.
Той седна до прозореца и започна да изучава картичката в ръката си. Кораб в пристанището на Хавана през 1897. Капитан на име Мануел Халок и жена на име Карлота, която го беше обичала и се молила за него в „Богородица със сълзите“. Имаше ли съобщението на картичката някакво специално значение или важното беше изображението на църквата? Изведнъж той си спомни за библията. Беше ли картичката сложена в нея наслуки или на определена страница? Наруга се, че не е забелязал. Отиде до нощното шкафче и видя, че по случайност беше оставил книгата отворена, с корицата нагоре, на страници 168–169 — втора глава от Евангелието на Йоана. Нямаше нищо подчертано, но той бързо откри подходящите редове. Беше твърде явно.
„15. И като направи бич от върви, изпъди из храма всички, също и овците и воловете; и парите на менячите разсипа, а масите им прекатури;
16. И на гълъбопродавците рече: вземете това оттук и дома на Отца Ми не правете дом за търговия.“
Кварт погледна от библията към картичката. Помисли си за монсиньор Спада и негово преосвещенство кардинал Ивашкевич — те нямаше да бъдат доволни от подобен развой на събитията. Той самият не беше
