ни.“
За негово учудване, натрапникът беше вкарал и безобиден вирус: дразнещо бяло топче, което скачаше по екрана и се размножаваше. Когато две топчета се сблъскваха, избухваха в облак с форма на гъба и после всичко започваше отначало. Гавира не се притесняваше — вирусът можеше да бъде обезвреден. Компютърният отдел на банката вече работеше върху това и проверяваше дали няма скрити други, по- страшни вируси. Това, което го безпокоеше, беше колко лесно хакерът — банков служител или просто шегаджия — беше промъкнал подскачащите топчета и странния цитат от Евангелието, който навярно беше алюзия за операцията, свързана с „Богородица със сълзите“.
Като се опитваше да мисли за нещо по-весело, вицепрезидентът на „Картухано“ отмести поглед от компютъра към картината, която висеше върху централната стена на кабинета му. Беше от Клаус Патен и струваше много. Придоби я преди малко повече от месец заедно с останалите акции и притежания на банка „Пониенте“. Старият Мачука не обичаше модерното изкуство, затова Гавира я присвои, когато разпределяха плячката. В миналото генералите се увивали н знамената, пленени от неприятелят и картината на Клаус Патен напомняше за тях: беше с размера на армейски флаг — 2,2 х 1,8 м, кобалтово синя, пресечена диагонално от една червена и една жълта линия. Наричаше се „Мания № 5“ В продължение на тридесет години беше висяла над събранията на борда в банката, наскоро погълната от „Картухано“. Трофей за победителя.
Победителят. Гавира едва не каза думата на глас. Но лицето му беше намръщено, когато се обърна отново към компютъра, чийто екран вече беше покрит с малки топчета, скачащи във всички посоки. В този миг две от тях се сблъскаха и изпуснаха облак дим. Буум! После всичко започна отначало. Разгневен, Гавира завъртя стола си на сто и осемдесет градуса — с лице към огромния прозорец, който гледаше към бреговете на Гуадалкивир. В своя свят той трябваше да се движи неуморно като тази малка топка. Ако за миг останеше неподвижен, ставаше уязвим като ранена акула. Старият Мачука, винаги спокоен и коварен, веднъж му беше казал: „Това е като карането на колело — спреш ли да въртиш педалите, падаш“.
Съдбата на Панчо Гавира беше да върти педалите, да открива нови пътища, непрестанно да атакува противниците си, истински или измислени. Всяко препятствие го пришпорваше, всяка победа водеше до нова битка. Така вицепрезидентът на банка „Картухано“ плетеше мрежата на своите амбиции. Той веднага щеше да разпознае своята крайна цел, когато я достигнеше. Стига това да станеше.
Излезе от електронната поща, набра паролата си и влезе в личния файл, до който само той имаше достъп. Там, далеч от любопитни очи, се намираше секретният доклад, който можеше да му докара сериозни неприятности. Възложен от членовете на борда, които не желаеха Гавира да наследи Октавио Мачука като президент на „Картухано“, той беше подготвен от частна агенция за финансова информация и представляваше смъртоносно оръжие. Заговорниците възнамеряваха да го представят на срещата следващата седмица. Не знаеха, че срещу значителна сума Гавира беше успял да се сдобие с копие.
Резюме на вътрешното разследване, на банка „Картухано“ относно сделката „Пуерто Тарга“ и други.
В средата на миналата година беше отбелязано необичайно нарастване на резервите на банката и съответно на вътрешнобанковия дефицит от предишните месеци. Вицепрезидентът Фулгенсио Гавира (който е облечен във всички пълномощия, освен онези, които по-добре да няма) твърди, че въпросните натрупвания са се получили принципно в резултат на финансирането на „Пуерто Тарга“ и нейните акционери, но че това са специфични, провизионални трансакции, които ще се нормализират при предстоящата продажба на компанията „Пуерто Тарга“ на една чуждестранна групировка („Сън Кафер Али“, със саудитски капитал). Продажбата ще донесе значителна печалба на акционерите и голяма комисиона за „Картухано“. Продажбата е оторизирана от Областния съвет на Андалусия и Министерския съвет.
„Пуерто Тарга“ е компания с първоначален акционерен капитал пет милиона песети. Целта й е създаването на игрище за голф и селище от луксозни вили с малко пристанище в един резерват, близо до Националния парк Кото де Доняна. Наскоро административните забрани за строителство в резерватите бяха внезапно отменени от Областния съвет на Андалусия. Преди това оттам се противопоставиха на проекта. 78% от акциите на компанията бяха закупени от банката по молба на вицепрезидента (Гавира), което доведе до вдигането на стойността им и нарастване на капитала на девет милиарда песети. Другите 22 % останаха в частни ръце и имаме основания да смятаме, че компанията „Н.Р. Sunrise“ със седалище на антилския остров Сен Бартелеми, която притежава значителен пакет от ак циите, е свързана с Фулгенсио Гавира.
Минава време, а продажбата на „Пуерто Тарга“ все още не е осъществена. Междувременно рискът нараства. От своя страна вицепрезидентът продължава да твърди, че отчетеният вътрешнобанков дефицит е предизвикан отчасти от ликвидацията на авоари, обезценяването на ценни книжа и неиздължени добри кредити, но че продажбата на акциите ще започне съвсем скоро, като осигури по този начин очакваното значително намаляване на дефицита. Но на шето разследване откри, че неговото нарастване се дължи на фактори, умишлено укрити на времето, които могат да се открият само при сериозно проучване. То възлиза на двадесет милиарда песети, от които едва седем се дължат на операцията „Пуерто Тарга“. Вицепрезидентът продължава да твърди, че продажбата на акциите от „Пуерто Тарга“ на „Сън Кафер Али“ ще оправи положението.
Разследването откри, че Пуерто Тарга е част от сложна операция, свързана с разположените в Гибралтар компании, финансирана от основаването си до ден днешен почти. изцяло от банка „Картухано“. Това е било държано в тайна от мнозинството членове на борда. Може да се каже, че компанията е била създадена първо, за да отбележи фиктивна печалба в предишния отчет на банка „Картухано“. Всъщност банката е платила на самата себе си седем милиарда песети, като си е продала „Пуерто Тарга“ посредством гибралтарските компании, действали като подставено лице. Втората цел на компанията е била с нарастването на капитала, предизвикано от предстоящото й продаване на „Сън Кафер Али“ да се възстанови балансът на банката. С други думи, да се възстанови липсата на над десет милиарда песети, източени от банка „Картухано“ за сделките на настоящия й вицепрезидент и да се преодолеят затрудненията, предизвикани от предишните трансакции.
Продажбата, която според сегашния вицепрезидент, ще утрои стойността на компанията, още не е осъществена. Последната дата за това е в средата или края на месец май. Възможно е операция „Пуерто Тарга“ да нормализира вътрешната ситуация на банка „Картухано“, както предрича вицепрезидентът. Но засега е ясно, че системните заблуди по отношение на действителната ситуация са доказателство за укриване на факти в декларацията за печалбата на банка „Картухано“. Това означава, че през последната година бордът е бил в неведение относно рисковете на ситуацията и липсата на положителни резултати, както и за грешките в управлението и нередностите, макар че откровено казано не можем да виним за всичко само вицепрезидента.
Някои от методите, използвани за прикриване на действителното положение са следните: френетично търсене на нови и скъпи източници на финансиране, двойно счетоводство и нарушение на банковите закони; както и рискове, които — ако очакваната продажба на „Пуерто Тарга“ на „Сън Кафер Али“ (според предварителни слухове на стойност 180 милиона долара) не се осъществи — ще нанесат сериозен удар на банка „Картухано“ и ще предизвикат обществен скандал, като навредят на добрите отношения на банката с нейните акционери, повечето от които са консервативни по природа и имат малки дялове.
Колкото до нередностите, за които е директно отговорен сегашният вицепрезидент, разследването откри пълна липса на финансово благоразумие. Значителни суми са били изплатени на професионалисти и частни лица без нужната документация. Тук влизат случаи на заплащане на обществени лица и институции, което може да бъде описано само като подкуп. Разследването откри също, че вицепрезидентът се е намесвал в трансакции с клиенти и макар да липсват доказателства, вероятно е получил комисиона за това.
Поради гореизказаните причини и като пренебрегнем пропуските в мениджмънта, ясно е, че провалът на
