убедил и всичко ще бъде наред. И изведнъж един ден тя си тръгна, тръшна вратата след себе си и ми обяви война. Може би е заради противоречията ни по отношение на църквата. — Той се намръщи. — Не знам, може би се събраха много неща.
Мачука го гледаше със студено любопитство.
— Историята с тореадора — предположи той — беше удар под кръста.
— Точно така. — Както и споменаването й, но Гавира запази тази забележка за себе си. — Имаше и други, след като ме напусна. Мъже, които познаваше, преди да се оженим и Коро Маестрал, който вече се мотаеше наоколо. — Той хвърли цигарата си на земята и яростно я смачка с тока на обувката си. — Сякаш иска да навакса времето, което е изгубила с мен.
— Или да си отмъсти.
— Може би.
— Трябва да си допуснал някаква грешка, Панчо. — Старият банкер убедено поклати глава. — Макарена беше влюбена в теб, когато се оженихте.
Гавира се огледа, без да вижда нищо.
— Кълна ви се, че не разбирам — каза той. — За какво ми отмъщава? Не съм имал никаква връзка, докато не мина месец, откакто ме напусна. Дотогава вече я бяха видели с винопроизводителя от Херес, Вията. Между другото, с ваше позволение , дон Октавио, току-що му отказах кредит.
Мачука махна с една от костеливите си, ноктести ръце, сякаш за да смени темата. Той знаел за скорошната връзка на наследника си с известната манекенка. Не, Макарена била от твърде висока класа, за да вдигне скандал заради фустопоклонничеството на съпруга си. Ако всички съпруги го правели, в Севиля щяла да настъпи бъркотия.
Гавира си играеше с вратовръзката.
— Всички сме в едно положение, дон Октавио. И кръстникът, и съпругът не са наясно.
— С една разлика — каза Мачука и усмивката отново се появи под закривения му, жесток нос. — Църквата и бракът ти са си твоя работа, нали! Аз съм просто наблюдател.
Гавира погледна към Перехил, който още стоеше до мерцедеса и челюстта му се стегна.
— Ще засиля натиска.
— Върху жена ти?
— Върху свещеника.
Дрезгавият смях на стария банкер се чу надалеч.
— Върху кой от всичките? Напоследък те се размножават като зайци.
— Енорийският свещеник. Отец Феро.
— Добре. — Мачука също погледна към Перехил с ъгълчето на окото си и дълбоко въздъхна. — Надявам се, че ще имаш доброто възпитание да ми спестиш детайлите.
Край тях минаха японски туристи, които носеха огромни раници и изглеждаха много сгорещени. Мачука остави вестника и за миг помълча, облегнат в плетения стол. Най-накрая се обърна към Гавира.
— Трудно е да се върви по опънато въже, нали? — попита той с подигравателно пламъче в хищническите очи. — Години наред живях така, Панчо. От момента, когато прекарах контрабандно първата пратка от Гибралтар след войната. И после, когато купих банката, като се чудех в какво по дяволите се забърквам. Тревожни, безсънни нощи… — той поклати глава. — Внезапно един ден разбираш, че си пресякъл границата и вече не ти пука. Никой не може да те засегне, колкото и сериозно да се опитва. Едва тогава започваш да се наслаждаваш на живота или на това, което е останало от него. — Той уморено се усмихна.
— Надявам се да стигнеш дотам, Панчо. Но дотогава трябва да плащаш цената, без да се оплакваш.
Гавира повика с жест келнера и поръча втора бира и още едно кафе. Прекара ръка през косата си и се загледа отсъстващо в краката на минаваща жена.
— Никога не съм се оплаквал, дон Октавио — каза той.
— Знам. Затова имаш кабинет на президентския етаж в Аренал и стол на тази маса. А аз чета вестник и те наблюдавам.
Келнерът донесе кафето и бирата. Мачука сложи бучка захар в чашата си и започна да я бърка, докато две монахини от „Сестра Анхела де ла Крус“ минаваха покрай тях в кафявите си униформи и бели воали.
— Между другото — попита внезапно старият банкер, — какво става с другия свещеник? — Той се загледа след монахините. — Онзи, който снощи е вечерял с жена ти?
В моменти като този Панчо Гавира показваше своя характер. Той се насили да проследи как една кола завива по улицата и изчезва зад ъгъла, докато се опитваше да успокои бученето в ушите си. Изминаха около десет секунди, преди да вдигне вежди и да отговори.
— Нищо. Според моята информация той води разследването от името на Рим. Всичко е под контрол.
— Надявам се, Панчо. — Мачука вдигна чашата към устните си с леко доволно кимване. — „Ла Албахака“ е хубаво място. — Той отново отпи. — Отдавна не съм бил там.
— Ще си върна Макарена. Обещавам.
Мачука се обърна с лице към него.
— Ти имаш ум. За Макарена няма по-добро бъдеще, освен с теб. Разбрах го още в началото… — той докосна с леката си суха ръка дланта на Гавира. — Ценя качествата ти, Панчо. Може би ти си най-доброто нещо, което може да се случи на банката. Но факт е, че това не ме интересува. Интересува ме жена ти. И майка й.
Гавира се чувстваше като в капан. Трябва да въртя педалите, каза си той, иначе ще падна от велосипеда.
— Църквата — каза той горчиво — е тяхното бъдеще.
— И твоето, Панчо. — Мачука му хвърли злобен поглед. — Ще жертваш ли сделката за църквата и операцията „Пуерто Тарга“, за да си върнеш съпругата?
Гавира не отговори веднага. Това беше основният проблем и той го знаеше по-добре от всеки друг.
— Ако изгубя този шанс — каза той отбранително, — губя всичко.
— Не всичко. Само престижа си. И моята подкрепа.
Спокоен, Гавира си позволи да се усмихне.
— Вие сте суров човек, дон Октавио.
— Възможно е. — Старецът се загледа в табелата на „Пеня Бетика“ отсреща. — Но съм справедлив. Сделката с църквата беше твоя идея, както и бракът ти. Макар че и аз може да съм подпомогнал малко нещата.
— Тогава искам да ви питам нещо — каза Гавира и сложи ръка на масата. — Защо не ми помогнете сега, ако толкова обичате Макарена и майка й? Можете да ги накарате да ви послушат.
— Може би да, а може би не — каза Мачука и присви очи. — Но да ти помогна ще означава, че съм позволил Макарена да се омъжи за глупак. Нека се разберем, Панчо — за мен това е като да притежавам състезателен кон, боксьор или боен петел. Забавлявам се да наблюдавам как се бориш.
Той направи знак на секретаря си. Аудиенцията беше свършила.
Гавира стана и закопча сакото си.
— Знаете ли какво, дон Октавио? — Той сложи марковите си италиански очила за слънце и застана до масата хладнокръвен и безстрастен. — Понякога си мисля, че ви е все едно какво ще стане… Сякаш вътре в себе си не се интересувате от нищо: нито от Макарена, нито от банката, нито от мен.
На отсрещния тротоар една млада жена с дълги крака и много къса пола излезе от магазин за дрехи с кофа и четка и започна да мие витрината. Старият Мачука замислено я наблюдаваше. Накрая каза:
— Панчо, мислил ли си някога защо идвам тук всеки ден?
Гавира го погледна изненадан, без да знае какво да отговори. Какво общо има това с нещата, помисли си той. По дяволите стареца.
В очите на банкера проблясваше закачливо пламъче.
— Веднъж, преди много време — каза той — седях на същата тази маса, когато край мен мина една жена. Беше красива, от онези жени, които те оставят без дъх. Гледах я как минава и очите ни се срещнаха.
