Умът ви работи еднопосочно. Защо не я попитате?
— Питах я. Отговори уклончиво като всички останали.
Един мъж влезе в бара. Беше пълен, около петдесетгодишен, облечен в бяло. За миг Кварт изпита чумството, че го е виждал някъде и преди. Когато минаваше край тях, мъжът повдигна шапката си и се огледа, сякаш търсеше някого. После погледна часовника си и излезе през другата врата, като размахваше бастун със сребърна дръжка.
Кварт забеляза, че лявата му буза беше зачервена и намазана с мехлем и че мустаците му изглеждат странно, сякаш бяха опърлени.
— А пощенската картичка? — попита Кварт Макарена. — Има ли Грис Марсала достъп до сандъка на пралеля ви Карлота?
Тя се усмихна, сякаш се забавляваше от настойчивостта му.
— Знае къде е, ако това имате предвид. Но съвсем лесно би могъл да е дон Приамо. Или отец Оскар, дори аз. Или майка ми… Представяте ли си херцогинята с кока-колата си, нахлурила бейзболна шапка с козирката назад, да се промъква във ватиканската компютърна система в малките часове?
Тя потопи парче месо в доматения сос и го предложи на Кварт.
— Боя се, че разследването ви може да се окаже абсурдно.
Докато вземаше коктейлната пръчица от Макарена, пръстите на Кварт докоснаха нейните.
— Бих искал да видя този сандък — каза той.
Тя го наблюдаваше как яде.
— Сега? Само вие и аз? — Тя се усмихна. — Това е доста рисковано, нали? Макар да подозирам, че истинската ви цел е да видите какъв компютър имам. — Пепе постави чиния шунка пред тях и тя разсеяно погледна розовите парчета, изпъстрени с ароматна сланина. — Защо не? Ще има какво да разказвам на приятелите си. Би ми се искало да видя лицето на архиепископа, когато разбере. — Тя наклони глава встрани замислено. — Или лицето на съпруга ми.
Кварт погледна сребърните халки в ушите й.
— Не искам да ви създавам неприятности — каза той.
Тя се засмя.
— Неприятности? Надявам се Панчо да позеленее от завист и да закипи от ревност. Ако чуе, че не само сделката му с църквата пропада, но и един интересен свещеник се върти около мене, ще полудее. — Тя внимателно погледна Кварт. — И ще стане опасен.
— Звучи обезпокоително. — Кварт допи чашата си с мансаниля, без да изглежда ни най-малко притеснен.
— Все пак — каза Макарена след известен размисъл — за вас ще бъде по-добре да видите сандъка на Карлота. Ще добиете по-ясна представа какво означава „Богородица със сълзите“.
— Вашата приятелка Грис — каза Кварт и си взе парче шунка — се оплаква, че парите за реставрацията са свършили…
— Вярно е. Херцогинята и аз имаме колкото да преживяваме, а енорията няма пари. Дон Приамо има малка заплата, а неделните помощи не са достатъчни дори за свещите. Понякога се чувстваме като изследователите от филмите, над които кръжат лешояди. Например в четвъртък — сцената е странна.
Пред двете чаши мансаниля тя разказа на Кварт, че „Богородица със сълзите“ не може да бъде докосната, докато там се отслужва литургия за душата на нейният прадядо Гаспар Брунер де Лебрия в осем сутринта всеки четвъртък. Той починал един четвъртък през 1709 година. Затова представител от архиепископството и нотариус, нает от Панчо Гавира, присъствали в църквата всеки четвъртък, на една пейка в дъното, в очакване на най-малката грешка или нередност.
Кварт каза, че не може да повярва и двамата се засмяха. Но Макарена скоро стана отново сериозна.
— Изглежда детинско, нали? Всичко да зависи от такова малко нещо. — Тя вдигна чашата към устните си, но спря и я остави. — Всичко, което е нужно, за да се унищожи църквата, е свещеникът да не отслужи литургията в четвъртък или да се отклони от общоприетата формула. Тогава архиепископът на Севиля и банка „Картухано“ ще спечелят… Ето защо се тревожа, че отец Оскар си отива. Те ще опитат да направят нещо срещу дон Приамо.
Тя наистина изглеждаше уплашена. Кварт не знаеше какво да мисли.
— Трудно е да се допусне — каза той най-накрая. — Не харесвам много монсиньор Корво, но съм сигурна, че никога не би позволил…
Тя вдигна ръка, сякаш за да я сложи на устните му.
— Не говоря за архиепископа — каза тя. После се отдръпна, обърна се към бара и се заигра с ръба на чашата на Кварт.
„Опитваш се да ме объркаш“, помисли си той. Не знаеше дали тя играе по своя инициатива или заради другите; дали целта е да прелъсти пратеника или да неутрализира врага. Фактът беше, че всички те, под претекста да го накарат да узнае другата страна на историята, напълно го объркваха. „Трябва ти нещо солидно, за което да се хванеш“, каза си той. „Работата ти разследването, църквата, нещо. Информация и факти, въпроси и отговори. Ясен ум, спокойствие като нейното. Жената е оръдие на дявола, примамка към вечното проклятие, враг на човечеството и безсмъртната душа. Стой далеч от нея или е свършено с теб, Лоренцо Кварт. Как беше казал монсиньор Спада? «Ако духовникът държи парите далеч от джоба си и краката си далеч от женско легло, има шанс да спаси душата си». Или нещо такова“.
— Като стана дума за пари — започна той. Трябваше да задава въпроси. Беше тук, за да води разследване, а не да позволява на Кармен от тютюневата фабрика да слага пръсти върху устните му. — Мислили ли сте да продадете картините във вестиария, за да довършите реставрацията?
— Те не струват нищо. Онзи Мурильо не е истински.
— Ами перлите?
Тя го погледна, сякаш беше казал невероятна глупост.
— Защо Ватиканът не продаде художествената си колекция и не раздаде парите на бедните? — попита тя.
Довърши питието си, извади портфейла си и поиска сметката. Кварт настоя да плати, но тя не искаше и да чуе. Управителят се извини: съжалявам, отче, доня Макарена е редовен клиент и тъй нататък.
Излязоха на улицата. Сенките им се удължиха в светлината на уличните лампи. В участъците без светлина, луната ги осветяваше, бяла и почти пълна, между сенките на стрехите и балконите, които почти се докосваха над главите им. След малко Макарена проговори.
— Вие още не разбирате — каза му тя саркастично. — Тези перли са сълзите на Карлота. Наследството на капитан Халок.
В тесните улички стъпките отекваха силно, затова тримата заговорници вървяха на голямо разстояние от двойката и последователно минаваха покрай тях, за да не предизвикат подозрение. Понякога дон Ибраим и Ла Ниня Пунялес, докато Ел Потро Мантелете оставаше отзад, друг път само той или с Ла Ниня подръка — ръката, която не беше обгоряла или превързана, но винаги държаха под око свещеника и младата херцогиня. Това не беше лесно, защото улиците на Санта Крус се извиваха и лъкатушеха, а често бяха и задънени. Един път тримата колеги трябваше набързо да се изтеглят, панически отстъпвайки на пръсти в сенките, когато Кварт и Макарена стигнаха до задънен площад и се върнаха по пътя, по който бяха дошли, след като постояха и поговориха няколко минути.
Сега всичко беше наред. Двойката вървеше по улица с плавни завои и широки порти, така че можеше да бъде следена без много риск. Успокоен, дон Ибраим — огромна бледа сянка в тъмнината, — извади пура и я сложи в устата си, като сластно я въртеше между пръстите си. Лъжливият адвокат почувства как го залива вълна от обич, докато гледаше приятелите си. Те изпълняваха много съвестно задачата си. На тихите места Ла Ниня сваляше обувкиге си с високи токчета, за да не вдига шум. Вървеше с грация, която годините не и бяха отнели, понесла обувките и чантата си, в която бяха плетивото й, фотоапаратът на Перехил и изрезката за мъжа със зелени очи, който беше убил заради нейната любов. Вечната Ниня в роклята си на точки, боядисаната коса, масурите като на Естрелита Кастро — певица на фламенко, отправила се към
