Казанова и крал Лудвиг Баварски.
— Как е приел монсиньор Корво смъртта на секретаря си?
Спада се взираше във вермута си. В кафенето нямаше много хора: няколко редовни клиенти, които четяха вестници на масите отзад, елегантно облечена жена с пликове покупки от Армани и Валентино, която говореше по клетъчен телефон и няколко английски туристи, които се снимаха един друг на бара. Жената с телефона изглежда притесняваше архиепископа. Той я погледна неодобрително, преди да отговори на Кварт.
— Тежко. Всъщност, много тежко. Заклел се да срути църквата.
Кварт поклати глава.
— Звучи доста крайно. Една сграда не може по собствена воля да причини зло на някого.
— Надявам се. — Мастифът беше сериозен. — За всички ни е по-добре да е така.
— Не мислите ли, че монсиньор Корво просто търси извинение, за да разруши църквата и да приключи с нея?
— Това определено е добро извинение. Но има и още нещо. Архиепископът храни лична неприязън към тази църква или към свещеника. Или и към двамата.
Той замълча и загледа картината на стената: романтичен пейзаж, изобразяващ Рим, когато папата още е бил монарх, с арката на Веспасиан на преден план и купола на „Св. Петър“ в далечината, заобиколен от покриви и старинни стени.
— Има ли съмнителни обстоятелства около смъртта на тези двама души? — попита Кварт.
Архиепископът сви рамене.
— Зависи какво наричаш подозрителни. Архитектът паднал от покрива, а един камък от свода се срутил върху главата на свещеника.
— Определено живописно — каза Кварт и вдигна чаша към устните си.
— И кърваво. Секретарят бил направо на кайма. — Спада по сочи към тавана. — Представи си диня, смачкана от десеткилограмово парче корниз. Прас!
Кварт примигна. Можеше да си представи.
— Ами испанската полиция? — попита той.
— Казват, че и двата случая са злополука. Именно това прави израза „църква, която убива, за да се защити“ така смущаващ. — Спада се намръщи. — А сега, благодарение на някакъв нахален хакер, Светият отец също се безпокои за това. И работата на ИВД е да разсее тревогата му.
— Защо ние?
Архиепископът тихичко се засмя. Профилът му напомняше на Кварт старинната гравюра на центуриона, разпнал Христос. Големите му силни ръце почиваха върху масата. Под грубата външност на ломбардски селянин, Мастифът държеше ключа към всички тайни на държавата, която имаше три хиляди служители в самия Ватикан, три хиляди архиепископа по света и отговорността за духовното напътствие на милиард души. Носеха се слухове, че при последния конклав, той е изровил медицинските картони на всички кандидати за папа и проверил нивото на холестерола им, за да получи представа колко дълго ще живее новият първосвещеник. Директорът на ИВД беше предсказал избирането на Войтила и ориентацията надясно, още докато димът, виещ се над Сикстинската капела, беше черен. (Папата се избира от конклав на кардиналите, които гласуват тайно, в пълна изолация, в продължение на няколко дни. Бюлетините се изгарят в Сикстинската капела и по цвета на дима множеството на площад „Свети Петър“ разбира кога се е стигнало до избор. Когато няма избран папа, димът е черен, при окончателния избор димът е бял. — (Б. р.))
— Защо ние ли? — каза той най-накрая. — Защото теоретично ние се ползваме с доверието на папата. На всеки папа. Но във Ватикана има много фракции, които се стремят към власттта и напоследък Светата инквизиция придоби влияние за наша сметка. Работехме заедно като братя християни. — Той махна с ръка пренебрежително. — Ти знаеш това по-добре от всички.
Кварт наистина знаеше. До скандала, след който целият финансов апарат на Ватикана беше заменен и полският екип се обърна към православието, връзките между ИВД и Инквизицията бяха формални. Но преследването и унищожението на либералните елементи бяха сложили начало на безмилостното разчистване на стари сметки в курията.
— Времената са трудни — каза архиепископът с въздишка, вглъбен в рисунката на стената. После отпи от питието си и се облегна, цъкайки с език. — Само папата има право да умре там — добави той, като посочи купола на Микеланджело в далечината. — Четиридесет хектара, на които се намира най-могъщата държава на земята, която обаче има структурата на средновековна абсолютна монархия. Престол, крепен само от религия, която се е превърнала в представление — телевизионни предавания за пътуванията на папата и какво ли още не. Но под това се крие реакционният фанатизъм на Ивашкевич и приближените му.
Той отмести поглед от картината почти презрително.
— Сега това е борба на живот и смърт — продължи по-спокойно. — Църквата може да функционира, само ако властта й е безпрекословна и структурата й остане компактна. Номерът е да се задържи така. За тази цел Конгрегацията за защита доктрината на вярата е толкова ценно оръжие, че влиянието й нараства от 80-те години, когато Войтила отиде в Синай и разговаряше с Бога всеки ден. — Кучешките му очи разсеяно се огледаха в изпълнената с ирония пауза. — Светият отец е непогрешим, дори в грешките си, а възстановяването на Инквизицията е добро средство за укротяване на дисидентите. Кой вече помни Кунг, Кастильо, Шилбек или Боф? (Ханс Кунг — съвременен рииокатолически теолог, швейцарец, чиито противоречиви либерални възгледи биват порицани от Ватикана през 1979 г.
Едуард Шилбек — фламандски теолог, обвинен в ерес през 1968 г. заради призивите му за повече свобода в теологическите изследвания и за теологически плурализъм.
Леонардо Боф — бразилски теолог, един от водачите на „Теология на освобождението“ — движение, широко разпространено в Латинска Америка, чиито привърженици се застъпват за правата на бедните и на страните от Третия свят. — (Б. р.)) В своята история Църквата на Петър е печелила битките си като затваряла устата на непокорните иди ги елиминирала. Ние още използваме същите оръжия: опозоряването, отлъчването и кладата… Какво мислиш, отче Кварт? Много си мълчалив.
— Такъв съм си, монсиньор.
— Вярно. Винаги лоялен и внимателен, нали? Или трябва да кажа, професионалист? — Тонът на прелата беше леко закачлив. — Ти носиш проклетата дисциплина като ризница. Щеше да се разбираш добре с Бернар дьо Клерво и неговите рицари-тамплиери. Ако беше заловен от Саладин, сигурен съм, че по-скоро щеше да оставиш да ти прережат гърлото, отколкото да си смениш вярата. Но не от вярност, а от гордост.
Кварт се засмя.
— Мислех си за негова светлост кардинал Ивашкевич — каза той. — Вече не пращат хора на кладата. — Той допи чашата си. — Нито ги отлъчват.
Спада кимна рязко.
— Има други начини да захвърлиш някого в мрака. И ние сме го правили. Самият ти.
Архиепископът замълча, втренчен в очите на Кварт. Чудеше се дали не е отишъл твърде далеч. Но беше казал истината. В отдавнашните дни, когато не бяха във враждебни лагери, той беше снабдявал привържениците на Ивашкевич с амуниции. Кварт беше видял Нелсън Корона с късогледите, уплашени очи, замъглени очила и пот, стичаща се по лицето му. Той беше разстриган, а седмица след това беше намерен мъртъв. Това стана преди четири години, но споменът щеше завинаги да остане ясен в съзнанието му.
— Да, така е — каза той.
Спада с любопитство изучаваше Кварт.
— Още ли мислиш за Корона? — попита той меко.
Кварт се усмихна.
— Мога ли да говоря откровено, монсиньор?
— Да.
— Не само за него. Също и за Ортега, испанеца. И за онзи другия, Суза.
Това бяха трима свещеници, привърженици на така наречената „Теология на освобождението“. Те се бяха противопоставили на реакционната вълна от Рим. И в трите случая ИВД беше свършила мръсната
